О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5187

гр.София, 13.11.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №4386 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба на „България ЕР“ АД, чрез адв. Д. С. /надлежно упълномощен/, в която се съдържа искане за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 5724 от 22.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 9427/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, в частта му, в която е потвърдено решение № 20027321 от 05.04.2022 год., постановено по гр. дело № 41489/2020 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 75 с-в, в частта му за осъждане на „България ЕР“ АД да заплати на В. П. Б. на основание чл. 200, ал. 1 КТ разликата над 10 000 лв. до размера от 50 000 лв. /т. е. сумата от 40 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.03.2019 год. и сумата от 3 505.15 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2020 год. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 236.11 лв. – лихва за забава върху главницата за неимуществени вреди за периода от 29.03.2019 год. до 30.08.2020 год.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното.

Молбата за спиране е частично основателна.

Срещу посочената част от въззивното решение молителят е подал в срок касационна жалба с вх. №124448 от 13.11.2024 год., чието администриране предстои.

С молбата за спиране е представено платежно нареждане с уникален регистрационен номер РВ13951038 от 12.11.2024 год., удостоверяващо внесено по сметка на ВКС надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, а именно паричната сума от 70 273.31 лв., представляваща общ сбор от сумите от 40 000 лв., 7 236.11 лв. – законна лихва за периода от 29.03.2019 год. до 30.08.2020 год. и 17 842.67 лв. – законна лихва за периода от 31.08.2020 год. до 12.11.2024 год. и сумите от 3 505.15 лв. и 1 689.38 лв. – законна лихва за периода от 31.08.2020 год. до 12.11.2024 год. Внасянето на обезпечението в този размер е удостоверено от счетоводител на ВКС на 13.11.2024 год.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за исканото спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, но само в частта му, с която дружеството-молител е осъдено да заплати на ищцата разликата над 10 000 лв. до размера от 50 000 лв. /т. е. сумата от 40 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 7 236.11 лв. – лихва за забава върху главницата за неимуществени вреди за периода от 29.03.2019 год. до 30.08.2020 год..

В останалата част относно присъдената сума от 3 505.15 лв. – обезщетение за имуществени вреди, молбата за спиране е неоснователна и следва да се остави без уважение. В тази част въззивното решение е влязло в сила, тъй като е постановено по иск за обезщетение по трудово правоотношение с цена до 5 000 лв. и съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване в тази част.

Следва да се посочи също така, че според приетото в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2014 год., ОСГТК, в понятието „присъдена сума“ по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК не се включват относително определени и променливи във времето вземания, каквото е акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска.

При евентуално направено от молителя искане съответната част от внесеното от него обезпечение, а именно 23 037.20 лв. /разликата над 47 236.11 лв. до 70 273.31 лв./ ще му бъде върната.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА изпълнението на невлязлата в сила част от въззивно решение № 5724 от 22.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 9427/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, с която „България ЕР“ АД е осъдено да заплати на В. П. Б. разликата над 10 000 лв. до размера от 50 000 лв. /т. е. сумата от 40 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2020 год. до окончателното й изплащане и сумата от 7 236.11 лв. – лихва за забава върху главницата за неимуществени вреди за периода от 29.03.2019 год. до 30.08.2020 год.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „България ЕР“ АД в останалата й част, в която се иска спиране на изпълнението на влязлата в сила част от въззивно решение № 5724 от 22.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 9427/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, с която „България ЕР“ АД е осъдено да заплати на В. П. Б. сумата от 3 505.15 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2020 год. до окончателното й изплащане.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/