4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 593

София 02.07.2020 г.В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията М. П гр. дело № 4301/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б. М. Ф“ ЕАД, [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат В. П., срещу решение от 22.05.2019 г. по в. гр. д. № 94/2019 г. на Монтанския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение на Монтанския районен съд от 10.01.2019 г., постановено по гр. д. № 1770/2018 год., касаторът е осъден да заплати на Б. Г. Ц. от [населено място], област В., на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 20 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на 11.06.2016 г.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо в обжалваната част и не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е приел за пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК е препратил към нея. По спорния между страните въпрос за приложението на чл. 201, ал. 1 и 2 КТ е приел, че по делото не е доказано от ответната страна пострадалата умишлено да е увредила здравето си. По отношение на приложението на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Когато при трудовата злополука има съпричиняване...