№ 269

София 30.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 1467 по описа за 2020 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Д. Б. Б. и О. Б. П., чрез процесуалния представител адвокат З. против въззивно определение № 80 от 30.01.2020г. по в. гр. д. № 944 по описа за 2019г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.11.2019г. по гр. д. № 583/2016г. на РС Костинброд за връщане, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, подадената искова молба и за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателките считат обжалвания акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Срещу подадената частна жалба са постъпили два отговора. Първият е от В. Ц. Н.- Л., в качеството й на особен представител на Р. И. Л., а вторият от Е. Т. Н., М. П. Б., Д. Й. С., В. Ц. В., И. И. М., Некя Д. К., О. Н. Н., П. Н. Т. и Л. Н. Б.. Искането е за потвърждаване на постановения въззивен акт. Считат изложените основания за допустимост за бланкетно формулирани.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното:

Пред РС настоящите жалбоподателки /заедно с Р. Г. Г./ са предявили на 20.09.2016г. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС.

Исковата им молба е оставена без движение с разпореждане на съда от 26.09.2016г. за конкретизация: 1.по кои разпоредителни сделки претендират нищожност, като представят и доказателства, 2.да посочат и обосноват основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД, на които се позовават, 3.да конкретизират кои имоти визират и 4. да посочат цената на исковете, като внесат дължимите държавни такси.

След получаване на дадените указания, ищците са поискали трикратно / с молби от 18.10.2016г., 25.11.2016г. и 9.01.2017г./ удължаване на срока за отстраняване на констатираните нередовности, които молби са били уважавани. Последвали са три молби за уточнение на исковата молба /от 17.02.2017г., 13.03.2017г. и 17.05.2017г./, след което съдът е насрочил открито съдебно заседание на 31.10.2018г. В същото, по възражение на ответната страна, съдът е прекратил производството по делото, с констатация за неизпълнение на дадените указания. По реда на инстанционния контрол това определение е отменено с определение № 658 от 24.06.2019г. на СОС, с което са дадени указания на РС за ново оставяне без движение на исковата молба и предоставяне на възможност за уточнението й.

След връщане на делото, КРС с разпореждане от 27.06.2019г. е оставил без движение подадената искова молба и е дал 7-дневен срок за изпълнение на следните указания от страна на ищците: 1.Да уточнят на какви придобивни основания всеки един от тях се позовава, 2. След като твърдят нищожност на извършените с процесните имоти сделки, да посочат: вида на тези сделки, датата на сключването им и, страните им, 3.Да изложат фактически твърдения относно порочността, водеща до нищожност на всяка една от сделките, 4. По отношение исковете за ревандикация да уточнят дали ги предявяват при условията на евентуалност /да бъдат разгледани ако се уважат исковете за нищожност/, срещу кого предявяват тези искове, като посочат в чия власт се намират имотите понастоящем, уточнят имотите по актуален статут по всяка една от претенциите поотделно.

Последвала е молба от ищцата О. Б. от 12.11.2019г., в която тя е уточнила следното: Ищците са наследници на И. Б., която по реда на чл. 14, ал. 4 ГПК, заедно с Н. Д. Г. и Н. Д. П., в исково производство са установили, че притежават 1/4ид. ч. от 110.2 дка земи, находящи се в [населено място], останали в наследство от общия наследодател на страните по делото. /земята не е конкретизирана по вид, местоположение, статут, идентификатор/. Твърдението е, че ответниците /без да е конкретизирано кои точно/ са си поделили с четири конкретно посочени договори за доброволна делба тези земи /през 1999г. и 2002г./, без да е уточнено тяхното разпределение понастоящем. С една част от земите е извършено разпореждане с н. а.№ 19/2000г. и с н. а.№ 153/2002г. за покупко-продажба, като се претендира нищожност на тези сделки поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, защото ответниците не са били изключителни собственици на имотите. На последните две страници от подадената молба са изброени множество ниви, общият сбор от които не е 110.2 дка, посочени са множество имена на лица, които са различни от вече посочените ответници и за които не е направено искане да бъдат конституирани, като не са представени никакви доказателства, в подкрепа на изложените твърдения.

При тези факти, КРС е постановил разпореждане от 14.11.2019г., с което е констатирал, че не са изпълнени дадените указания по т. 2 и т. 4, поради което е върнал, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба и е прекратил производството по делото. Приел е, че не посочено: кои от вече конституираните ответници са участвали като страни в посочените съглашения, не е уточнено точно за кои сделки се твърди, че са нищожни и срещу кого са насочени тези искове, не са изложени обосновани твърдения, а само предположения кои имоти в чия фактическа власт са, не е уточнено дали искът по чл. 108 ЗС се предявява като евентуален, няма индивидуализация на всеки отделен имот по статут, площ и граници.

С обжалваното въззивно определение № 80 от 30.01.2020г., СОС е потвърдил така постановения акт. Решаващите му мотиви са, че въпреки многократно даваните им указания и предоставяни многобройни възможности за това, ищците не са уточнили:

- вида на сделките, за които се претендира, че са нищожни /дали са изброените договори за доброволна делба или двата посочени договора за покупко-продажба/,

- страните по сделките /в молбата уточнение са посочени страни, срещу които иск не е предявен, без да се посочва дали са правоприемници на вече конституираните страни или са нови страни/,

- не е конкретизирана претенцията по чл. 108 ЗС /за кои имоти се предявява, в чия фактическа власт са те, срещу кои лица, имотите не са прецизирано индивидуализирани/.

В допълнително представеното към жалбата изложение, жалбоподателите не формулират конкретен въпрос като общо основание за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК на подадената частна касационна жалба, изискуемо с оглед препращането на чл. 274 ал. 3 ГПК. Изложени са в осем подточки подробни доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт, придружени с цитирана съдебна практика. Позовават се на решение по гр. д.№ 4261/2015г. на ІІ г. о., което представят, което обаче е ирелевантно, при липса на поставен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в него.

При липса на поставен конкретен въпрос като общо основание за допустимост, касационно обжалване не може да бъде допуснато, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите, именно този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

Конкретните доводи на жалбоподателите за неправилност и необоснованост на въззивния акт, не следва да се обсъждат, доколкото както вече беше посочено, не са налице предпоставките за допустимост по чл. 280 ГПК, а проверка за законосъобразност може да се извършва само ако се допусне обжалване. Независимо от това, във връзка с изложените от жалбоподателя доводи, касаещи принципни постановки и по-специално относно изложените твърдения за липса на лимит, в който следва да се изпълняват дадените от съда указания, че съдът е длъжен да съдейства на страните при отстраняване на констатирани нередовности и че същите могат да бъдат отстранявани и в хода на производството по делото, следва да се посочи следното: Те са в противоречие с установената съдебна практика по приложението на нормата на чл. 129, ал. 3 ГПК, съгласно която точната индивидуализация на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127 ГПК изисквания – да е налице конкретно посочване на страните /с име, адрес/, ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, когато се касае до недвижими имоти, същите следва да бъдат посочени с вид, местоположение, статут по действащия план /кадастрален, регулационен или друг вид/, респ. идентификатор при наличие на кадастрална карта, площ, граници, когато се оспорва действителността на сделка, то следва да е конкретно – с посочване на вид на сделката, страни, акт с който е извършена и назоваване на твърдяния порок на сделката. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 ГПК, съдът е длъжен да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като еднократно предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.Нна е исковата молба, която не отговаря на изискването за изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Съдът не може да образува производство по нередовна искова молба, защото произнясеното му по такава ще бъде недопустимо, а и ще е в ущърб на насрещната страна, която ще бъде възпрепятствана да организира защитата си. Съдът изпълнява задължението си по чл. 7 ГПК /за съдействие на страните/ в съответствие и при съобразяване на другите общи принципи, каквито са принципа на равенство на страните по чл. 9 ГПК, на диспозитивно и на състезателно начало /съответно по чл. 8 и чл. 6 ГПК/.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 80 от 30.01.2020г. по в. гр. д. № 944 по описа за 2019г. на Софийски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.