Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадена е „частна жалба“ от адв. С. И. с оплакване, че не са присъдени съдебноделоводни разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Съдът квалифицира искането по чл. 248, ал. 1 ГПК. По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК съдът допълва (при пропуск да се произнесе) или изменя постановеното решение (при допусната грешка) в частта му за разноските.

Ц. Б. И., чрез адв. С. Б., отговаря, че молбата е недопустима – липсва списък за разноските по чл. 80 ГПК, евентуално неоснователна. Адвокат И. не е предоставил безплатна правна помощ по делото на насрещната страна, за да претендира плащане по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Съставът на Върховния касационен съд намира молбата за допустима. В случая искането е от адвоката, като носител на материалното право да получи лично адвокатско възнаграждение. Такова по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, когато се присъжда, се определя по размер от съда, такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда; няма как да бъде посочен като разход в списъка по чл. 80 ГПК, а и той е за разноските, които страната е направила и които тя претендира по чл. 78 ГПК. Адвокатът не представя подобен списък, когато има вземане по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Отделно, в случая има представен списък по чл. 80 ГПК, но той е от страната – И. П. и е за заплащане на сторените от него разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С определение № 117/22.05.2020 г. съставът на Върховния касационен съд по настоящото дело е върнал касационна жалба, подадена от Ц. Б. И., чрез адв. С. Б. от АК – Шумен, срещу въззивно решение № 139/30.09.2019 г. постановено от Търговищки окръжен съд, по въззивно гр. д. № 206/2019 г. и е прекратил производството по касационно гр. д. № 1171/2020 г. по описа на Върховния касационен съд.

Постановил е, че разноски не се присъждат - Ц. И., с оглед резултата, няма право на такива. Насрещната страна – И. П., който е направил искане по чл. 78 ГПК, има право на съдебноделоводни разноски, но не е представил доказателства, че е сторил такива. Представил е договор за правна защита и съдействие № 1/03.01.20202 г. за договорено възнаграждение от триста лева, дължимо от И. П. на адв. И. за процесуално представителство пред ВКС. Не е отразено, че договорената сума е и платена, липсват и други доказателства по делото, удостоверяващи извършено плащане.

Искане по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА няма направено от адвокат С. И.. Нещо повече именно той, в качеството на процесуален представител на страната, която представлява, е представил списък по чл. 80 ГПК. По съществото си тази молба представлява твърдение за конкретен разход, направен от страната и неговия размер и искане за присъждане на конкретен размер по чл. 78 ГПК. В случая адвокатът, от името на клиента си твърди, че между тях е постигната договорка за заплащане на адвокатско възнаграждение от 300 лв. за процесуално представителство в касационна инстанция по делото, както и, че такъв разход действително е направен от клиента; последният е този, който търси възстановяване на сумата от насрещната страна по спора.

Съдържанието на представения по делото договор за правна защита и съдействие също не сочи на постигната уговорка за безплатно предоставена правна помощ от адв. С. И. по делото, като процесуален представител на И. П.. Има изрично записана клауза за договорено между адвокат и клиент възнаграждение в размер на 300 лв. Цитирането след това, по-долу на нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, не променя съдържанието на договорната уговорка. Квалификациите – понятийно или чрез правна разпоредба не обвързват съда, а и няма как в случая да се обуслови извод, че насрещната страна по договора с адвоката – И. П. е наясно с правната разпоредба и изразената от него воля е съобразена именно с нея, а не с ясно изразената словесно клауза.

Дори да се приеме, че волята на страните по договора в частта относно адвокатското възнаграждение е неясна, то съдът, тълкувайки я по правилата на чл. 20 ЗЗД, намира, че не е имало уговорка за безплатно предоставяне на правни услуги по делото от адвокат С. И.. На това сочат неговите и на клиента му искания и твърдения по делото пред ВКС, съдържащи се и в молбата по чл. 80 ГПК, обсъдена от съда по-горе.

При тези данни, няма основания за изменение на постановеното от състава на Върховния касационен съд в решението му по делото в частта за разноските. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адвокат С. И. да му бъде присъден адвокатски хонорар от 300 лв. по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), договорен с клиента му И. С. П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: