Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Л. И. срещу решение № 7875 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 4060/18 г. на Софийски градски съд, III-В състав. Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно уважил предявения срещу нея иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, без да съобрази, че тя е реализирала доходи от съсобствения имот съразмерно на своята квота в съсобствеността. Евентуално – неправилно съдът определил дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС, изхождайки от приетата по делото експертиза, която определя пазарната цена на добитата дървесина, без да отчете реално получената цена, посочена в сключените 2 бр. договори за сеч на дървесина. Развива и оплаквания срещу въззивното решение в частта за разноските.

Ответницата в производството З. Ч. не е подала отговор на касационната жалба в предвидения от закона срок.

С определение № 534 от 25.11.2019 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска срещу З. Ч., по въпроса как следва да се определи дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато единият съсобственик е сключил договор за добив на дървесина от съсобствен имот – чрез експертиза или чрез получената по договора цена.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си. Ползите, които може да даде една вещ, представляват естествени или граждански плодове. С., който е добил естествени плодове от общата вещ, дължи на останалите съсобственици съответната част от тези плодове или съответната част от пазарната им цена, която може да бъде определена с експертиза по делото. Когато съсобственик е сключил договор с трето лице за извличане на граждански плодове от общата вещ, останалите съсобственици имат право на своята част от тези плодовете по силата на правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, като следва да насочат претенцията си към този съсобственик, който е получил плодовете въз основа на договора. В този случай размерът на дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС се определя като се вземе предвид уговорената и заплатена според договора цена, която представлява граждански плод.

Уговорената цена по договор за добив на дървесина представлява граждански плод. Когато този договор е сключен само от един съсобственик, останалите имат право да получат припадащата им се част от получената цена по договора, съразмерно на квотата им в съсобствеността. В този случай съдът не може да присъди по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС сума, определена от вещо лице на база пазарната оценка на добитата по договора дървесина. Пазарна цена може да се присъди само за естествени плодове, т. е. когато един от съсобствениците сам е добил дървесина въз основа на издадено на негово име разрешение по чл. 86, ал. 9 ППЗГ.

По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение № 7192 от 26.05.2016 г. по гр. дело № 44551/2015 г. на СРС, І-во г. о., 42-ри състав, с което ответницата Р. Л. И. е осъдена да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на М. Л. М. и на З. К. Ч. съответно сумите от 3333, 33 лв. и 6667, 67лв., представляващи припадащите се на ищците части от стойността на добита през 2010 г. и 2011 г. дървесина в съсобствени имоти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете на 28.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато само в частта, с която е присъдена сумата от 6667, 67 лв. в полза на ищцата З. Ч..

Въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на придобити от общ наследодател недвижими имоти, възстановени по реда на ЗВСГЗГФ, представляващи гори и земи от горския фонд в землището на [населено място], [община], при квоти 1/2 за З. Ч. и по 1/4 за М. М. и Р. И.. Ответницата Р. И. е реализирала добиви от общите имоти, при което за ищците по делото е възникнало право да претендират съответната припадаща се част. Размерът на вземането по чл. 30, ал. 3 от ЗС правилно е определен от първата инстанция на база заключение на съдебно-техническа експертиза, в което е изчислена общата стойност на добитата дървесина по пазарни цени, при отчитане вида на дървесината и годината на добив. Не е възприет доводът на Р. И., че размерът на дължимата от нея сума по чл. 30, ал. 3 ЗС следва да се определи съобразно цената по сключени от нея два граждански договора с трето неучастващо по делото лице. По този въпрос въззивният съд е препратил към изложените от първоинстанционния съд мотиви, които се състоят в това, че договорите са частни писмени документи, които не могат да се противопоставят на ищците, тъй като те не са страна по тях и че дори добивът на дървесина да е свързан с разходи, те не са били претендирани от ответницата чрез възражение или насрещен иск.

Решението е неправилно.

Въззивният съд не е разграничил естествените от гражданските плодове и поради това е определил размера на процесното вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС на база заключение на вещо лице, определящо пазарната цена на добитото количество дървесина от съсобствения имот, без да отчете, че част от тази дървесина е добита по силата на два договора, сключени между ответницата и трето лице.

От справката на Югозападно държавно предприятие Б., териториално поделение на Д. О. [населено място], се установява, че от трите съсобствени имота на страните през 2010 г. и 2011 г. са добити общо 242 куб. м. дървесина въз основа на разрешителни, издадени на името на ответницата Р. И.. Добивите са осъществени както следва: за 2010 г. с разрешителни № 023793 и 023794, а за 2011 г. - с разрешителни 043888, 043889, 043970 и 943971. Ответницата Р. Л. И. е представила по делото два сключени между нея и трети лица договора за покупко-продажба на маркирана дървесина на корен - договор от 29.10.2010 г. и договор без дата, сключен въз основа на заявление № 775/18.03.2011 г. В тях е посочено, че имат за предмет количествата дървесина, за които се отнасят разрешителни № 023793, 023794, 043970 и 943971. От съпоставката с данните по посочената по-горе справка се установява, че въз основа на тези договори е добита следната дървесина: 113 куб. м. твърда дървесина за 2010 г.; 37 куб. м. твърда дървесина и 50 куб. м. иглолистна дървесина за 2011 г. Останалото количество от 42 куб. м. твърда дървесина не е предмет на тези договори и представлява естествени плодове.

При тези данни неправилно въззивният съд е определил дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС на основата на заключението на вещото лице за пазарната цена на цялото добито количество дървесина. Само 42 куб. м. дървесина представлява естествен плод, чиято стойност се определя по пазарни цени и в конкретния случай според данните по заключението на вещото лице възлиза на 2472, 96 лв. /42 х 58, 88 лв./. На ищцата З. Ч. се дължи 1/2 от тази сума или 1236, 48 лв. Останалото количество добита дървесина е предмет на договори, цената по които представлява граждански плод. Цената по договора от 2010 г. е 2860 лв., а цената по договора от 2011 г. е 1200 лв. или общо 4060 лв. На ищцата З.Ч се дължи 1/2 от тази сума или 2030 лв. Общо дължимата сума на тази ищца за естествени и граждански плодове е 3266, 48 лв., а не 6667, 67 лв., както неправилно е приел въззивният съд.

Неоснователен е доводът на З. Ч., изложен в отговора на въззивната жалба, че договорите от 2010 г. и 2011 са недостоверни. Тяхната истинност не е била оспорена. Освен това - касае се за частни писмени документи, чиято истинност се преценява от съда при съвкупната им преценка с другите доказателства по делото, а в случая тази истинност не е опровергана. Нещо повече – копие от договора за 2010 г. се съдържа сред документите, изпратени по делото от Югозападно държавно предприятие Б., териториално поделение на Д. О. [населено място], заедно със заявленията за разрешаване на сеч, разрешителните, констативните протоколи за добито количество дървесина и др.

Неоснователен е доводът на жалбоподателката Р. И., че въобще не дължи заплащане на суми на другите съсобственици на имотите, тъй като те също са имали право да извършват сеч и тя с нищо не е нарушила това тяхно право. След като е реализирала естествени и граждански плодове от съсобствени имоти, тя дължи на останалите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 ЗС припадащата им се част от тези плодове.

В обобщение – тъй като въззивното решение е неправилно в допуснатата до касационно обжалване част, то следва да бъде отменено, като на ищцата З. Ч. бъде присъдена на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 3266, 48 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 6667, 67 лв. искът бъде отхвърлен.

Разноските по делото за трите инстанции следва да бъдат определени съобразно уважената/отхвърлената част от иска.

Пред първата инстанция ищците са направили разноски в размер на 600 лв., от които държавна такса в размер на 400 лв. и 200 лв. за вещо лице. От тях, при пълно уважаване на исковете, 2/3 или 400 лв. се дължат на ищцата З. Ч., която е с два пъти по-голяма квота в съсобствеността в сравнение с другата ищца М. М. и съответно – с два пъти по-голяма парична претенция. От тази сума обаче на З. Ч. следва да се присъди само 195, 96 лв., съразмерно на уважената част на предявения от нея иск. За въззивната и за касационната инстанция З. Ч. не е правила други разноски. По отношение на сумата от 200 лв., представляваща разноски в полза на ищцата М. М., като част от общо присъдените от първата инстанция разноски в размер на 600 лв., въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция, не следва да се отменя, тъй като по отношение на тази ищца касационно обжалване не е допуснато и за нея въззивното решение е влязло в сила, включително и в частта на разноските, които се дължат.

Ответницата Р. И. е направила следните разноски: за първата инстанция - 1260 лв. за адвокатско възнаграждение; за въззивната инстанция 200 лв. държавна такса и за касационната инстанция – 175, 33 лв. държавни такси, или общо 1635, 33 лв. При пълно отхвърляне на иска на З. Ч., дължимите на Р. И. разноски са 2/3 от 1635, 33 лв., или 1090, 22 лв. Тъй като искът на З. Ч. спрямо нея е частично отхвърлен, следва да се присъдят само 556, 12 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

За първата и за въззивната инстанция дължимото на пълномощника на ищците адвокат М. Г. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е по 830 лв. или общо 1660 лв. От тази сума дължимото възнаграждение за защитата на ищцата М. М. е 1/3 или 533 лв. / по 276, 66 лв. за всяка инстанция/. За тази сума въззивното решение не се отменя и тя остава дължима от ответницата по предявените искове Р. И.. От остатъка – 1107 лв., дължим за защитата на ищцата З. Ч., пълномощникът има право да получи 542, 32 лв., съразмерно на уважената част от исковете – виж определение № 54 от 6.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 84/2019 г., IV г. о., определение № 492 от 15.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 138/2019 г., I т. о., ТК, и др. За касационната инстанция дължимото възнаграждение за адвокат М. Г., при пълно отхвърляне на жалбата, е 516, 70 лв., а съразмерно на отхвърлената част – 263, 57 лв. Общо дължимото възнаграждение на адвокат М. Л. по чл. 38, ал. 1 ЗА за защитата на З. Ч., което следва да се присъди с решението на ВКС, е 805, 89 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката Р. И., че съдът не може да присъжда възнаграждение по чл. 38 ЗА, ако няма доказателства за наличие на предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА. Практиката на ВКС е в обратен смисъл - определение № 1199 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о., определение № 656 от 16.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2523/2016 г., II т. о., решение № 353 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о. и др.

За въззивната инстанция дължимото на пълномощника на ответницата адвокат С. И. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. е 830 лв. От тази сума той следва да получи 282, 30 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7875 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 4060/18 г. на Софийски градски съд, III-В състав, както следва: 1. в частта, с която е потвърдено решение № 7192 от 26.05.2016 г. по гр. дело № 44551/2015 г. на СРС, І-во г. о., 42-ри състав, в частта, с която Р. Л. И. е осъдена да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на З.К.Ч сумата над 3266, 48 лв. до 6667, 67лв.; 2. в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта за присъждане в полза на ищцата З. Ч. разноски в размер на 400 лв. / като част от общо присъдените в полза на З. Ч. и М. М. разноски в размер на 600 лв./ и 3. в частта, с която на адвокат М. Г. е присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер над 533, 33 лв. до 1660 лв. /от които 830 лв. за въззивната и 830 лв. за първата инстанция/ и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. К. Ч. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу Р. Л. И. от [населено място],[жк], бл...... А, вх.. ...., ет.. ...., ап.. ..., със съдебен адрес [населено място], [улица], №. ...., ет.. ..., иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за разликата над 3266, 48 лв. до пълния предявен размер от 6667, 67 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7875 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 4060/18 г. на Софийски градски съд, III-В състав в частта, с която е потвърдено решение № 7192 от 26.05.2016 г. по гр. дело № 44551/2015 г. на СРС, І-во г. о., 42-ри състав, в частта, с която Р. Л. И. е осъдена да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на З. К. Ч. сумата 3266, 48 лв., представляваща припадаща част от добита през 2010 г. и 2011 г. дървесина от съсобствени имоти №. ...., №. .... и №. .... в землището на Л., [община], и припадаща се част от цена по два договора за добив на дървесина от 2010 г. и 2011 г., ведно със законната лихва от 28.07.2015 г. до окончателно изплащане на тази сума.

ОСЪЖДА Р. Л. И. от [населено място],[жк], бл. 1. ... А, вх.. ...., ет.. ...., ап.. ...., със съдебен адрес [населено място], [улица], №. ..., ет.. ...., да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на З. К. Ч. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] разноски в размер на 195, 96 лв.

ОСЪЖДА Р. Л. И. от [населено място],[жк], бл. 16 А, вх.Д, ет. 6, ап. 99, със съдебен адрес [населено място], [улица], № 20, ет. 1, да заплати на адвокат М. Г. – САК, [населено място], [улица], ет. 5, възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 805, 89 лв.

ОСЪЖДА З. К. Ч. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Р. Л. И. от [населено място],[жк], бл.. .... А, вх.. ...., ет.. ...., ап.. ...., разноски в размер на 556, 12 лв.

ОСЪЖДА З. К. Ч. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати адвокат С. И. от САК, [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 282, 30 лв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Въззивното решение, в частта, с която Р. И. е осъдена да заплати на адвокат М. Г. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 276, 66 лв. за защитата на М. М., представляващо част от общо присъденото възнаграждение от 830 лв., е влязло в сила.

Въззивното решение, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която Р. И. е осъдена да заплати на адвокат М. Г. възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА в размер на 276, 66 лв., част от общо присъдените 830 лв. за защитата на двете ищци, е влязло в сила.

Въззивното решение, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която на М. М. са присъдени разноски в размер на 200 лв., като част от общо присъдените разноски за двете ищци в размер на 600 лв., е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: