№ 151
София, 4.03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр. д.N 3366 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на К. К. И. от гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 588 от 23.10.2007 г. и № 107 от 12.02.2008 г., постановено относно деловодните разноски, на П. окръжен съд/ПОС/, постановени по гр. д. № 769/2007 г.
В молбата са развити оплаквания за неправилност на влезлите в сила съдебни решения в частта им, с които са уважени предявените от А. А. Д. – И. срещу К. К. И. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, иск по чл. 32, ал. 2 ЗС и иск по чл. 431, ал. 2 ГПК отм. относно застроен недвижим имот, находящ се в гр. В., представляващ УПИ *, в кв. 92 по плана на града, с площ от 419 кв. м., при описани граници. Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна се поддържа и в съдебно заседание от пълномощника на молителката адв. И от АК П., който развива подробни съображения в писмена защита.
Ответницата по молбата за отмяна А. А. Д. – И. от гр. С., чрез пълномощника си адв. П от АК - П. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение на частен съдебен изпълнител, от която молителката е узнала за постановеното решение на ПОС и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б.”е” ГПК отм., може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В производството по делото, отмяната на чието решение се иска, молителката е била въззивник като във въззивната си жалба тя е посочила следния адрес за призоваване – гр. С., ж. к. „Изток”, бл. 57, вх. Б. Във въззивната инстанция делото е било насрочено за 15.10.2007 г. За тази дата молителката е била призована на посочения от нея адрес във въззивната жалба като призовката се е върнала в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че по сведение на сем. Скарбини от същия адрес - ет. 1, ап. 1, лицето е напуснало адреса отдавна, продала е жилището и има нови собственици, като призовката е оформена на 21.09.2007 г. в присъствието и с подписа на свидетелката С, бул. „Витоша” № 2*ъдът е приел призоваването за редовно с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК отм. като в протокола на проведеното съдебно заседание от 15.10.2007 г. е отбелязано, че въззивницата не се явява лично и не изпраща представител като призовката й от посочения от нея адрес във въззивната жалба е върната в цялост с отбелязване, че лицето е напуснало адреса отдавна и жилището е продадено, приложена е към делото като редовно връчена, поради което на основание чл. 107, ал. 1 ГПК отм. е даден ход на делото и ход по същество. Съобщението за изготвеното въззивно решение е връчено на въззивницата при условията на чл. 52, вр. с чл. 51, ал. 2 ГПК отм.,
Настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се приеме нарушение на процесуалните правила по призоваване на въззивницата от П. окръжен съд. Призовката за съдебното заседание на въззивния съд и съобщението за постановеното решение правилно са приети за връчени при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК отм., въззивницата не е намерена на адреса, който е съобщила по делото и не е уведомила съда евентуално за новия си адрес за призоваване. В тази връзка представените копие от личната карта с данни за постоянен адрес и удостоверение от С. община – Район „Изгрев”, с данни за настоящ адрес на молителката, не водят до извода, че тя реално обитава този адрес и не опровергават констатациите на длъжностното лице по призоваването, че на този адрес молителката не е намерена, тъй като не живее на адреса по сведение на съседи.
При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от въззивния съд не са опорочени. За производството по делото въззивницата е била редовно призована по реда на чл. 51, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК отм., Съгласно тази разпоредба страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. В случая въззивницата е посочила във въззивната си жалба адрес, на който не е била намерена, призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса по сведение на съседи, не е уведомила съда за новия си адрес, поради което правилно призовката е приложена към делото и е прието, че е редовно връчена. Затова с довода за нередовно призоваване и неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ГПК отм. не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на нередовно призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящия случай.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по посочената в молбата хипотеза, поради което същата следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. К. И. от гр. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 588 от 23.10.2007 г. и № 107 от 12.02.2008 г., постановено относно деловодните разноски, на П. окръжен съд, постановени по гр. д. № 769/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: