О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 104

София, 26.02.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов

ч. гр. дело N 99 /2010 г.:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. К. от гр. С. срещу определение от 07.01.2010 г., по гр. д. № 3415 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г. о., четвърти състав, с което е върната неговата въззивна жалба срещу решение на СГС и производството по нея е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като подадената от него въззивна жалба е насрещна и е спазил законовия срок, установен за насрещна жалба в чл. 263, ал. 2 ГПК; възползвал се е от правото си да подаде насрещна въззивна жалба, независимо, че не се е възползвал от правото си да подаде въззивна жалба в срока по чл. 259 ГПК; разяснява разликите между двете жалби.

Настоящият състав на ВКС намира следното:

За да постанови обжалваното определение, САС е приел, че въззивната жалба на А. Г. К. е просрочена, тъй като му е съобщено за решението на 25.10.2009 г., а тя е подадена на 19.11.2009 г., видно от щемпела на съда и няма данни да е подадена по пощата по-рано, а таксата е платена същия ден, поради което е подадена след изтичането на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Констатациите на САС са правилни, но се отнасят до друга уредена от закона хипотеза, а доводите на жалбоподателя са основателни.

Производството е по действащия ГПК (от 2007 г.).

Срещу първоинстанционното...