О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2899

гр. София, 07.11.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 288/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Търговия - К“ ООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 396 от 21.11.2023 г., постановено по в. т. д. № 403/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение, след отмяна на решение № 21 от 14.05.2023 г. по т. д. № 46/2022 г. на Окръжен съд - Кърджали, е отхвърлен предявеният от „Търговия - К“ ООД против Р. Д. Б. иск с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на сумата 34 495.20 лв., претендирана като обезщетение за вреди, причинени от ответника в качеството му на управител на дружеството вследствие неизпълнение на решение на извънредното общо събрание на съдружниците от 29.10.2015 г. за закриване на длъжността „главен счетоводител“ по силата на ново щатно разписание в сила от 01.01.2016 г. и изплащане за периода 2016 г. - 2021 г. на сумата 34 495.20 лв. за несъществуващата длъжност „главен счетоводител“, като е осъдено „Търговия - К“ ООД да заплати на Р. Б. разноски по делото в размер на 2 350 лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че въпреки доказаното неизпълнение от страна на ответника на решението на общото събрание за закриване на длъжността „главен счетоводител“, не е установено от това неизпълнение да са причинени вреди на дружеството, намиращи се в пряка причинна връзка с поведението на ответника в качеството му на управител. Излага доводи, че при наличие на взето от общото събрание решение за закриване на длъжността „главен счетоводител“ изплатеното със знание на ответника, в периода 2016 г. - 2018 г., нетно трудово възнаграждение на лицето, изпълнявало посочената длъжност, несъмнено съставлява вреда за дружеството и ответникът следва да отговаря за нея. За необоснован касаторът намира извода на въззивния съд, че към датата на освобождаване на ответника като управител на дружеството съдружниците и контрольорът са знаели, че заемащата длъжността „главен счетоводител“ продължава да изпълнява трудовите си задължения и да получава възнаграждение за това. Според касатора, така направеният извод е в противоречие с приетото в мотивите към решението, че след освобождаването му като управител ответникът не е предал наличната документация на дружеството, съдържаща информация за изплатеното възнаграждение на главния счетоводител.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС - чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно : „1. Налице ли са материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността по чл.145 от ТЗ на управителя на дружеството при наличие на доказано вредоносно за дружеството деяние при определено изискуемо поведение, определено с решение на Общото събрание на дружеството и на липса на погасяващи възникналата такава отговорност обстоятелства към датата на предявяване на иска по чл.145 ТЗ; 2. Може ли да се приеме изплащането на трудово възнаграждение от управителя на дружеството за длъжност, която не съществува в щатното разписание поради закрит с решение на Общото събрание на дружеството щат, за причинена вреда на дружеството; Може ли общото събрание на дружеството да претендира от управителя на дружеството с иска по чл.145 от ТЗ сума, по-малка от действително причинената вреда на дружеството, и длъжно ли е да мотивира това свое решение; 3. Може ли да се счита, че неправомерното поведение на управителя на дружеството и причинените в резултат на това вреди на дружеството могат за бъдат известни на останалите съдружници в дружеството, ако е установено, че управителят на дружеството не е издал по надлежния ред цялата документация на дружеството, протоколите от Общите събрания, електронния подпис и приключилите съдебни дела, книгата на съдружниците, ведомостите и печата на дружеството“. В касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа бланкетно и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по касация Р. Д. Б. от [населено място] не е подал отговор на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Оттеглянето на касационната жалба, предприето с молба от 05.01.2024 г., не е породило правни последици по съображения, изложени в постановеното по делото определение № 518 от 07.03.2024 г.

Производството по т. д. № 46/2022 г. е образувано пред Окръжен съд - Кърджали по искова молба на „Търговия - К“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.145 ТЗ срещу Р. Д. Б. за сумата 34 495.20 лв., претендирана като обезщетение за вреди, причинени от ответника в качеството му на управител на дружеството в периода 2016 г. - 2021 г. Ищецът е поддържал, че в качеството на управител ответникът е причинил имуществена вреда на дружеството като не е изпълнил решение от 29.10.2015 г. на общото събрание за промяна на щатното разписание, считано от 01.01.2016 г., и за отпадане на длъжността „главен счетоводител“; В резултат на неизпълнението заемащата длъжността „главен счетоводител“ М. О. продължила да работи в дружеството и да получава трудово възнаграждение за целия период от 2016 г. до 2021 г.; С изплащане на възнаграждение за подлежащата на закриване длъжност ответникът причинил на дружеството вреда на стойност 34 495.20 лв., представляваща разлика между изплатеното на главния счетоводител нетно трудово възнаграждение за посочения период и възнаграждението, което е следвало да се плати на нает външен счетоводител (18 000 лв.).

Първоинстанционният съд е уважил иска, след като е приел, че са доказани елементите от фактическия състав на чл.145 ТЗ и че ответникът следва да отговаря за претърпяната от дружеството - ищец вреда от изплащане на трудово възнаграждение за длъжността „главен счетоводител“.

Сезиран с въззивна жалба от ответника, Апелативен съд - Пловдив е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което е отхвърлил иска по чл.145 ТЗ.

За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът Р. Б. е бил управител на „Търговия - К“ ООД до 23.09.2021 г., когато е освободен с решение на общото събрание на съдружниците; На 22.03.2022 г. общото събрание е взело решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на иск срещу бившия управител Р. Б. и за търсене на отговорност от него за причинена на дружеството вреда, възникнала вследствие неизпълнение на решение на общото събрание от 29.10.2015 г. за промяна в щатното разписание и изразяваща се в изплащане на възнаграждение за подлежащата на закриване длъжност „главен счетоводител“ в периода 2016 г. - 2021 г. Обстоятелството, че ответникът не е изпълнил решението от 29.10.2015 г. за закриване на длъжността „главен счетоводител“, считано от 01.01.2016 г., при вземането на което е обсъждана възможността за ползване на външни счетоводни услуги срещу месечно възнаграждение 200 - 250 лв. с цел икономия на парични средства, е преценено от въззивния съд като безспорно между страните. За безспорно е счетено и обстоятелството, че главният счетоводител на дружеството М. О. е продължила да изпълнява трудовите си задължения и да получава възнаграждение за работата си през целия период от 2016 г. до 2021 г. Според заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, общото брутно трудово възнаграждение на главния счетоводител за посочения период възлиза на 55 724.69 лв.

Съобразявайки така очертаните безспорни факти по делото, въззивният съд е приел, че спорът между страните се свежда до това, дали ответникът е причинил вреда на дружеството като не е изпълнил решението на общото събрание от 29.10.2015 г., за да бъде ангажирана отговорността му по чл.145 ТЗ.

След като е преценил, че в хода на процеса не са събрани доказателства за месечното възнаграждение на външен счетоводител през процесния период и за сигурното изплащане на възнаграждение от дружеството в размер на 250 лв. в случай на възлагане на счетоводното обслужване на външно лице, въззивният съд е формирал извод, че не е установено настъпването на вреда в патримониума на ищеца с твърдяното в исковата молба съдържание. Наред с извода за недоказаност на вредата, съдът е достигнал и до извод за осъществени след неизпълнението на решението от 29.10.2015 г. правопогасяващи факти, изключващи възможността за ангажиране на отговорността на ответника по чл.145 ТЗ. Като такива факти са квалифицирани взетите от общото събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД решения за освобождаване на управителя Р. Б. от отговорност за вреди за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Доводът на дружеството - ищец, че решенията не препятстват успешното провеждане на иска по чл.145 ТЗ, тъй като действията на ответника, изразяващи се в изплащане на възнаграждение на главния счетоводител през исковия период, не са били известни на дружеството, респ. на съдружниците, е преценен от въззивния съд като неоснователен. След обсъждане на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, в т. ч. касиерът на „Търговия - К“ ООД - З. Д., и съдружникът Г. Т., съдът е счел за установено по несъмнен начин, че на съдружниците е било известно, че лицето М. О. продължава да изпълнява длъжността „главен счетоводител“ и след приемане на решението на общото събрание от 29.10.2015 г. за закриване на длъжността. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че О. е работила и е получавала възнаграждение със знанието на съдружниците, а и на контрольора на дружеството В. Й. (избран за управител на „Търговия - К“ ООД след освобождаването на Р. Б.), е изведен от съдържанието на приетите като доказателства доклади на контрольора, в които не са констатирани нередности в щатното разписание за времето след 2016 г. Съобразен е и фактът, че годишните отчети на дружеството през исковия период, както и издаваните в дружеството разходни касови ордери, са подписани от М. О. в качеството на главен счетоводител със знанието на контрольора Й.. При така възприетите факти въззивният съд се е произнесъл, че представеното от ответника уведомително писмо от 11.03.2022 г., с което е отправено искане до ответника да предаде на дружеството цялата намираща се у него документация, телефонен апарат, ведомости, електронен подпис, печат и т. н., не може да доведе до извод, че съдружниците са узнали за все още съществуващата длъжност „главен счетоводител“ и за полученото от счетоводителя възнаграждение едва след освобождаването на ответника като управител през 2021 г.

В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил осъдителното решение на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска по чл.145 ТЗ като неоснователен.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Търговия - К“ ООД е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроси, които са от значение за правилността на обжалваното решение и според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Във въпроса по т.1 от изложението и в първата част от въпроса по т.2 се съдържа поддържаната от касатора защитна теза, че в хода на делото е доказано вредоносното поведение на ответника в качеството му на управител на дружеството и че към датата на предявяване на иска не са настъпили факти, погасяващи отговорността на ответника по чл.145 ТЗ за причинените на дружеството вреди. Поставените въпроси не кореспондират с отразените в мотивите към обжалваното решение изводи на въззивния съд, че по делото не е доказано ответникът да е причинил вреда на дружеството като не е изпълнил решението на общото събрание за закриване на длъжността „главен счетоводител“, съответно - че евентуалната отговорност на ответника за причинени на дружеството вреди е погасена в резултат на последователно приеманите от общото събрание на съдружниците решения по чл.137, ал.1, т.5, предл.3 ТЗ. Въззивният съд не се е произнасял по втората част от въпроса, формулиран в т.2 - дали дружеството може да претендира с иска по чл.145 ТЗ сума, по-малка от стойността на причинената вреда, и с оглед на това въпросът е лишен от значение за изхода на делото. Третият въпрос предполага проверка на обосноваността на извода на въззивния съд, че отказът на ответника да предаде документацията на дружеството след освобождаването му като управител е без правно значение за основателността на предявения иск, тъй като значително време преди освобождаването му като управител съдружниците и контрольорът са знаели, че той не е изпълнил решението на общото събрание за закриване на длъжността „главен счетоводител“, че главният счетоводител продължава да работи в дружеството и че получава възнаграждение за труда си. В стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд в обжалваното решение са обосновани и законосъобразни (освен в случаите по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК), поради което посоченият въпрос не може да бъде подведен под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК.

По отношение на поставените от касатора въпроси не е доказана и допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на касатора, че въззивният съд е разрешил значимите за изхода на делото въпроси в противоречие с практиката на ВКС, е бланкетно и не е подкрепено с конкретни решения на ВКС, от които би могло да се изведе релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. В касационната жалба са цитирани решения на ВКС (решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на І т. о, решение № 150/29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ІV г. о., решение № 29/23.07.2019 г. по т. д. № 1212/2018 г. на І т. о. и решение № 125/15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2019 г. на ІІ т. о.), които са постановени по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по въпросите относно значението на решението на общото събрание на съдружниците в ООД по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за допустимостта на иска по чл.145 ТЗ, предпоставките за възникване/ангажиране на отговорността на управителя в ООД по чл.145 ТЗ и обхвата на вредите, за които се отнася решението на общото събрание на съдружниците в ООД по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ. Въззивният съд се е произнесъл в решението си в съответствие с обективираната в цитираните решения практика на ВКС като е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.145 ТЗ, тъй като не е доказана вреда за дружеството, произлязла от поведението му на управител през исковия период. Съобразен с практиката на ВКС е и изводът на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.145 ТЗ поради настъпване на факти с погасителен ефект спрямо отговорността по чл.145 ТЗ - решения на общото събрание по чл.137, ал.1 т.5 ТЗ за освобождаване на ответника от отговорност за вреди, взети от съдружниците при наличие на знание за неговите действия, квалифицирани в исковата молба като вредоносни по смисъла на чл.145 ТЗ. Предвид изложеното, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касаторът се е позовал бланкетно и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но доколкото поставените в изложението въпроси са относими към правилността на обжалваното решение, не би могло да се приеме, че те имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на бланкетно посоченото в касационната жалба основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В жалбата, а и в изложението, не се съдържат конкретни доводи, насочващи към очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Въз основа на мотивите към решението не се установява то да е постановено при допуснати от въззивния съд тежки нарушения на закона - материален и процесуален, или решаващите правни изводи на съда да са формирани в грубо противоречие с правилата на логиката. Релевираните в касационната жалба нарушения на материалния закон - чл.145 ТЗ, и оплакванията за необоснованост на изводите на въззивния съд са относими към уредените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване, които подлежат на преценка от Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК само в случай на допуснато касационно обжалване и не се обхващат от хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 396 от 21.11.2023 г., постановено по в. т. д. № 403/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :