О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 15.04.2022 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 4258 по описа за 2021г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от „К. ТРАНСПОРТ“ Е., [населено място], приподписана от адвокат М. Д., срещу въззивното решение на Врачански окръжен съд №42/26.07.2021г. по в. г.д.№298/2021г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Насрещната страна Е. Д. Е. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат В. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице основания за допускане на оспореното решение до касационно обжалване, тъй като в изложението не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда. Излага, че твърдението на касатора за необсъждане доводите и възраженията на страните в производството съставлява възражение за процесуално нарушение при преценка на доказателствата, което е неотносимо към производството по допускане на обжалването. В условие на евентуалност твърди, че жалбата е недоказана, неоснователна и необоснована, поради което следва да се остави без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Същата е частично недопустима като насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и по исковете за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000лв.
Част от предявените в настоящото производство искове са с цена, както следва: от 1 285, 49лв. - пропуснати ползи от разликата между полученото обезщетение по обществено осигуряване за периода от 15.10.2017г. до 15.07.2019г., поради временна нетрудоспособност от трудова злополука и полагаемото се трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тях, считано от 23.06.2020г. до окончателното им изплащане по предявения от Е. Д. Е. срещу „К. ТРАНСПОРТ“ Е. иск с правно основание чл. 200 от КТ; от 4 260лв. – разходи за транспортна услуга на катастрофирал камион; от 770, 14лв. – разходи за докарване на товар от Румъния до Д.; от 300лв. – разходи за оглед и протокол на авариен комисар на транспортираната стока; от 600 лв. – служебни пари, по предявените от „К. ТРАНСПОРТ“ Е. срещу Е. Д. Е. насрещни искове. Цената на всеки един от тези искове е под определения в ГПК праг за касационно обжалване, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл. 296, ал. 1 от ГПК.
Подадената касационна жалба в посочената част е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване по предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпените от Е. Д. Е. имуществени и неимуществени вреди, както и по предявения срещу него насрещен иск за сумата от 25 000лв. – стойност на автомобил „Мерцедес“ 1223 с рег. [рег. номер на МПС] , съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Враца в частите, с които: „К. ТРАНСПОРТ“ Е. е осъдено да заплати на Е. Д. Е. суми, представляващи обезщетение на основание чл. 200 от КТ за претърпени имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 15.10.2017г., призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ В. №46/12.01.2018г., както следва: от 7240, 80лв. – имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.06.2020г. до окончателното изплащане и от 25 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от получените вследствие на злополуката травматични увреждания; е отхвърлен предявения от „К. ТРАНСПОРТ“ Е. срещу Е. Д. Е. насрещен иск за заплащане на сумата от 25 000лв. – стойност на автомобил „Мерцедес“ 1223 с рег. [рег. номер на МПС] .
Въззивното решение № 42/26.07.2021г. по в. г.д.№298/2021г. на Врачански окръжен съд в останалата му част е влязло в законна сила.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ Страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „шофьор“. 2/ С. З. от 13.10.2017г. същият е бил командирован до Швейцария и обратно за превоз на товари по заявка. 3/ На 15.10.2017г., по време на изпълнение на служебните му задължения - осъществяване на възложената му транспортна дейност, между населените места О. и Карансебеш в Румъния, ищецът е претърпял злополука, като управляваното от него превозно средство – тир се е блъснало с насрещно движещ се друг тир. 4/ Злополуката е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ В. №46/12.01.2018г. 5/ Вследствие на злополуката ищецът е претърпял увреждания, изразяващи се в: контузия на гръдния кош и корема; счупване на ребра – второ, трето, пето и седмо десни и трето ляво; двустранен пневмоторакс, подкожен емфизем в ляво; счупване на лява ключица; счупване на външния кондил на големия пищял на дясна подбедрица и на главичката на малкия пищял на същата и счупване на десен вътрешен глезен. Получените увруждания са наложили четири оперативни лечения за отстраняването им, свързани с поставяне на метални фиксации на счупените кости и впоследствие за премахването им. 6/ За периода от 15.10.2017г. /настъпване на злополуката/ до 15.06.2019г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност. 7/ От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно – медицинска експертиза се установява, че по време на инцидента и след това пострадалият е търпял болки и страдания с интензитет присъщ за уврежданията, които са довели до трайно затруднение в движението му, както следва: 2-3 месеца от гръдната травма /счупените ребра/; 4-6 месеца от счупената подбедрица; 3-6 месеца от счупване на лявата ключица. Наличието на въздух в двете половини на гръдната кухина и подкожния емфизем са били живото застрашаващи за около месец – месец и половина. Според вещото лице пострадалият за в бъдеще може да търпи болки и страдания, свързани с физическа активност, промяна на времето и др., като същите са непосредствена последица от претърпените вреди. В заключението е посочено още, че всички получени увреждания са резултат от настъпилото ПТП, но не и от транспортирането му от Румъния до България. 8/ Търпените болки и страдания от уврежданията, продължителния период на възстановяването му, породен от многото счупвания и оперативните лечения, както и промяната на психоемоционалното му състояние се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели. 9/ От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че направените от Е. Д. Е. разходи за лечение, съобразно представените по делото документи, възлизат в общ размер на 7 240, 80лв. В същото е посочено, че съгласно извлечението от инвентарната книга на дружеството стойността на придобиване на камиона /през 2011г./, с който е осъществена злополуката е 41 659, 18лв. 10/ От приложеното по делото писмо от ЗАД „Белстрад В. И. Г.“ се установява, че за процесното застрахователно събитие в полза на работодателя е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 13 871, 80лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ, а именно: трудово правоотношение между страните по делото; травматично увреждане вследствие на изпълняваната работа и признаване на злополуката за трудова; разходите за проведеното лечение в размер на 7 240, 80лв. – имуществени вреди по чл. 200, ал. 1 от КТ; настъпилите травматични увреждания, които са пряка и непосредствена последица от злополуката; претърпените от ищеца болки и страдания в продължителен период от време, неудобствата в обслужването му. С оглед вида на получените увреди, проведените оперативни лечения и търпените болки и страдания, съдът е намерил за справедлив размер на обезщетението от 25 000лв. Приел е за основателни и акцесорните претенции за заплащане на законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението за претърпени имуществени вреди и за периода от датата на злополуката до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди. С решението съдът е приел за неоснователно въведеното възражение от ответника/работодател за съпричиняване на произшествието от страна на пострадалото лице и допринасянето му за него, поради допусната груба небрежност. В тази връзка е приел, че по делото не са събрани надлежни доказателства за твърдението, че ищецът е заспал при управление на моторното превозно средство и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е станал сблъсъка с другото превозно средство, тъй като приложеното писмо от МВР Национална инспекция на румънската полиция от 22.01.2018г. и доклада на МВР на Румъния с предложение за прекратяване на наказателното преследване не установяват по безспорен начин посочените обстоятелства. Такова не е и приложеното споразумение по т. д.№503/2018г. на Окръжен съд Пловдив. Приел е за недоказано и твърдението, че пострадалото лице е било без предпазен колан при настъпване на произшествието, тъй като предположение за това се съдържа единствено в обстоятелствената част на заключението по съдебно-медицинската експертиза, без да има данни и доказателства по делото. Такава информация не се съдържа и в приложените преписи от доклад и постановление на румънския прокурор за прекратяване на наказателната преписка в Румъния. Въззивния съд е споделил и мотивите на първостепенния съд относно неоснователността на насрещния иск за сумата от 25 000лв. /стойност на автомобил „Мерцедес“ 1223 с рег. [рег. номер на МПС] / и възражението за прихващане с нея, тъй като по делото е установено, че имуществените щети на ответника са репарирани от застрахователя по сключените от него застраховки. По тези съображения е намерил предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ за основателни до размерите, в които са уважени от първостепенния съд, а предявения насрещен иск за неоснователен.
Касаторът „К. ТРАНСПОРТ“ Е. обосновава допускане на касационно обжалване на основание противоречие на решението с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В изложението въпросите, по които се иска да се произнесе касационната инстанция са неясно формулирани, поради което същите са уточнени от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ в следния смисъл: за задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти; налице ли е съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, когато работникът е предизвикал произшествието, от което е пострадал като не е проявил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал предписаните му от закона правила за поведение и безопасност. Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №336/05.04.2016г. по г. д.№1030/2016г. на ІV г. о.; решение №25/16.02.2016г. по г. д.№3233/2015г. на ІІІ г. о.; решение №125/04.05.2016г. по г. д.№4417/2015г. на ІV г. о.; определение №559/14.06.2018г. по г. д.№1389/2018г. на ІV г. о.;решение №178/02.01.2019г. по г. д.№4579/2017г. на ІІІ г. о.; решение №202/12.12.2014г. по г. д.№1298/2014г. на ВКС.
Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението.
По първия процесуален въпрос е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл. 235, ал. 2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато същите имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила.
Атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочената практика. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил становище по наведените в хода на производството възражения, като е приел за установени претърпените от ищеца травматични увреждания и причинно - следствената им връзка с настъпилата на 15.10.2017г. трудова злополука, въз основа на неоспореното заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза. Обосновал е извод за липса на допуснато от ищеца съпричиняване или груба небрежност при изпълнение на трудовите му функции, които да са допринесли за настъпване на произшествието, поради липса на събрани доказателства за такова поведение на пострадалото лице. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на правилата на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК при обсъждане на събраните доказателства и въведените в производството възражения.
По поставения въпрос, свързан с възражението за намаляване на размера на претендираното обезщетение поради допусната от ищеца груба небрежност и съпричиняване на злополуката също е налице трайно установена съдебна практика, която определя съдържанието на понятието груба небрежност и приложимостта на хипотезата на съпричиняване при присъждане на обезщетения по реда на чл. 200 от КТ. Според същата, споделена и от настоящия състав, релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало до произшествието, т. е. само това поведение, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. При трудовата злополука съпричиняване е налице, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Изрично в практиката е установен принципа, че това съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване може да има само при съпричиняване при допусната „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, която предполага неполагане на грижа при осъществяване на съответната дейност, но неполагане на грижата, която би положил и най-небрежния човек в такава обстановка, а именно липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
При постановяване на решението, въззивния съд не се е отклонил от посоченото разрешение. В мотивите на решението е прието, че по делото е установено, че получените от ищеца травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с претърпяната трудова злополука и са получени вследствие на нея. В хода на производството не е установено поведение на пострадалото лице, с което да е пренебрегнало минимално дължимата грижа за опазване на здравето си при управление на превозното средство, с което е упражнявало трудовите функции, нито да е нарушило правилата за движение и безопасност. Сам по себе си факта на възникване на злополуката не може да обоснове извод за наличие на такова поведение, което се явява пряка и непосредствена причина за настъпилите вреди.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията посочени от касатора по г. д.№3233/2015г. на ІІІ г. о.; г. д.№4417/2015г. на ІV г. о.; г. д.№4579/2017г. на ІІІ г. о.; по г. д.№1298/2014г. на ІІІ г. о. са възприети същите разрешения по тълкуване и приложение на чл. 201, ал. 2 от КТ, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с тези по настоящото дело.
В допълнение към вече изложеното, следва да се посочи и обстоятелството, че изведените от изложението въпроси се свързват с направен от страна на касатора анализ и обсъждане на конкретни доказателства по делото, и на установени, също според него, конкретни факти, релевантни за спора, както и с оплакванията му в тази връзка за неправилност на обжалваното въззивно решение. Ето защо, макар и въпросите да са обуславящи правните изводи на съда, постановил оспореното решение, за същите не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно да са разрешени в противоречие с формираната съдебна практика.
Останалите части на изложението касаят твърдения за дължимост на сумите, предмет на предявените насрещни искове, които съобразно посоченото по-горе, не подлежат на касационен контрол, а подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане. От същите не могат да се формулират относими към касационното обжалване на решението по насрещния иск въпроси.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай въззивното решение е мотивирано и обосновано, като от същото не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при уважаване на предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ. При постановяването му съдът не се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика по приложение на посочената разпоредба.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане касаторът „К. ТРАНСПОРТ“ Е. следва да бъде осъден да заплати на Е. Д. Е. сумата от 500лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. №1582/25.08.2021г. подадена от „К. ТРАНСПОРТ“ Е., ЕИК[ЕИК] [населено място], приподписана от адвокат М. Д., срещу въззивно решение на Врачански окръжен съд №42/26.07.2021г. по в. г.д.№298/2021г. в частта, с която е потвърдено решение №260159/17.03.2021г. на Районен съд – Враца, в частите, с които: „К. ТРАНСПОРТ“ Е., ЕИК[ЕИК] [населено място] е осъдено да заплати на Е. Д. Е., ЕГН [ЕГН] сумата от 1 285, 49лв. - пропуснати ползи от разликата между полученото обезщетение по обществено осигуряване за периода от 15.10.2017г. до 15.07.2019г., поради временна нетрудоспособност от трудова злополука и полагаемото се трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.06.2020г. до окончателното изплащане; и е отхвърлил предявените от „К. ТРАНСПОРТ“ Е., ЕИК[ЕИК] срещу Е. Д. Е., ЕГН [ЕГН] насрещни искове за заплащане на сумите от 4 260лв. – разходи за транспортна услуга на катастрофирал камион; от 770, 14лв. – разходи за докарване на товар от Румъния до Д.; от 300лв. – разходи за оглед и протокол на авариен комисар на транспортираната стока; от 600 лв. – служебни пари.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4258/2021 година по описа на Върховния касационен съд в посочената му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд №42/26.07.2021г. по в. г.д.№298/2021г. в частта, с която е потвърдено решение №260159/17.03.2021г. на Районен съд – Враца, в частите, с които: „К. ТРАНСПОРТ“ Е., ЕИК[ЕИК] [населено място] е осъдено да заплати на Е. Д. Е., ЕГН [ЕГН] суми, представляващи обезщетение на основание чл. 200 от КТ за претърпени имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 15.10.2017г., призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ В. №46/12.01.2018г., както следва: от 7240, 80лв. – имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.06.2020г. до окончателното изплащане и от 25 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от получените вследствие на злополуката травматични увреждания; е отхвърлен предявения от „К. ТРАНСПОРТ“ Е., ЕИК[ЕИК] срещу Е. Д. Е., ЕГН [ЕГН] насрещен иск за заплащане на сумата от 25 000лв. – стойност на автомобил „Мерцедес“ 1223 с рег. [рег. номер на МПС] .
ОСЪЖДА „К. ТРАНСПОРТ“ Е. ЕИК[ЕИК],гр.В. да заплати на Е. Д. Е., ЕГН [ЕГН] сумата от 500лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: