Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „К. Ф-БГ“ ЕООД, [населено място] и „МД Транс“ ООД, [населено място], [община] срещу решение № 349 от 26. 11. 2019 г. по в. т. д. № 524/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, трети състав, с което след отмяна на решение № 321 от 14. 06. 2019 г. по т. д. № 197/2018 г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените от „К. Ф-БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД пряк иск за заплащане на сумата от 93 636, 32 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, сключен между „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД и превозвача „МД Транс“ ООД, обективиран в застрахователна полица № [ЕГН] от 27. 12. 2016 г., за възникнала на 19. 05. 2017 г. щета от погиване на товар, собственост на ищеца, превозван от превозвача „МД Транс“ ООД с товарен автомобил рег. [рег. номер на МПС], марка ДАФ, ведно със законната лихва, считано от 26. 03. 2018 г. до окончателното заплащане на сумата, и иск за заплащане на сумата от 3 622, 63 лв., представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата от 93 636, 32 лв. за периода от 1. 11. 2017 г. до 19. 03. 2017 г. Обжалваното решение е постановено при участието на „МД Транс“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Касационният жалбоподател „К. Ф-БГ“ ЕООД поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че изводите на въззивния съд относно дължимия размер на застрахователното обезщетение са основани на неправилно приложение на чл. 23, пар. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) /Конвенция CMR/. Твърди, че лимитът на отговорността на застрахователя по процесния договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ е до 8, 33 SDR /разчетни парични единици/ на килограм липсващо бруто тегло товар и не повече от 200 000 евро, който в случая не бил надвишен, доколкото стойността на липсващите стоки с тегло от 14 742, 24 кг била в размер на 121 568 евро. Оспорва използвания от съда метод на определяне на дължимото обезщетение за цялостна липса, съответстващ на приложения от застрахователя, при който лимитът на обезщетението от 8, 33 разчетни единици на килограм липсващо тегло бил приложен по отношение на обединените по артикули стоки. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, тъй като дължимото обезщетение било изчислено при съобразяване на извършена от застрахователя калкулация и съдът не допуснал експертиза относно размера на обезщетението при приложение на избрания от него метод на изчисление. Касаторът „К. Ф-БГ“ ЕООД моли обжалваното решение да бъде отменено. Прави искане за присъждане на разноски.

Подалото касационна жалба трето лице – помагач „МД Транс“ ООД поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е заключил, че дължимото застрахователно обезщетение надвишава лимита по чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR, като е извършил калкулация на обезщетението за всеки артикул поотделно. Касаторът „МД Транс“ ООД моли обжалваното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД оспорва касационната жалба и изразява становище, че атакуваното въззивно решение е правилно. Поддържа, че изводите на Пловдивски апелативен съд относно начина на калкулиране на лимита на отговорност на превозвача, респективно на отговорността на застрахователя, а именно не на базата на общото тегло по товарителницата, а на база на индивидуалното тегло на всеки артикул и опаковка, съответстват на нормата на чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът „К. Ф-БГ“ ЕООД е увредено лице, спрямо което превозвачът „МД Транс“ ООД, трето лице-помагач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, отговаря за причинени при превоз на стоки вреди. Посочил е, че сключеният между превозвача и застрахователя договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, удостоверен чрез застрахователна полица от 27. 12. 2016 г., е вид договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като страните по договора са уговорили, че лимитът на отговорност на застрахователя е до действителната стойност на липсващия и увреден товар, но не повече от размера на обезщетението, определен в чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR и измененията в Протокол от 5. 07. 1978 г. към нея в размер на 8, 33 SDR на килограм бруто товар и не повече от 200 000 евро. Изтъкнал е, че между страните няма спор, че при настъпилото на 19. 05. 2017 г. ПТП превозваната от застрахования превозвач „МД Транс“ ООД стока, собственост на ищеца – правоимащ, е била унищожена изцяло, поради което дължимото от превозвача обезщетение, съответно дължимото от ответника пряко на ищеца обезщетение /чл. 432, ал. 1 КЗ/ следва да се определи на основание чл. 23, пар. 1 и 2 Конвенция CMR според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. Посочил е, че след определянето на дължимото обезщетение по този ред следва да се извърши преценка дали същото не превишава двете ограничения/лимити – 8, 33 SDR (разчетни единици) на килограм липсващо бруто тегло и общата сума от 200 000 евро. Решаващият състав е приел, че стойността на унищожената стока съобразно фактурите за нейното придобиване от страна на правоимащия ищец е в размер от 121 568, 26 евро, като спорът на страните /предвид заплатеното от застрахователя на ищеца обезщетение от 144 130, 86 лв./ се свежда до начина на приложение на лимитите при определяне на окончателното дължимо обезщетение. Въззивният съд е изразил становище, че ограничението по чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR следва да се прилага съобразно действителното бруто тегло поотделно на всяка погинала вещ – стока или съвкупност от еднакви стоки, която е била предмет на договора за превоз, а не според общото бруто тегло на целия погинал товар. Аргументирал се е с това, че в случая е застрахована отговорността на превозвача по чл. 17 Конвенция CMR, при условията и в пределите на чл. 23, пар. 3, като товарителницата не съдържа данни относно стойността на стоката и не е налице изключението по чл. 24 – срещу заплащане на допълнителна цена по уговорка, изпращачът да обяви в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща определената в пар. 3 на чл. 23 граница, при което обявеният размер замества тази граница. Съгласно мотивите на решението възприетият от въззивната инстанция начин за определяне лимита на отговорността на превозвача, съответно на максималния размер на дължимото обезщетение от застрахователя на неговата гражданска отговорност е намерил отражение във вариант първи на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Н.. В този вариант дължимото съобразно лимита по чл. 23, пар. 3 от Конвенцията CMR обезщетение е изчислено при отчитане на теглото на всеки артикулен код и на цената на еднаквите артикули съобразно фактурите за закупуване на стоките от правоимащия и е определено на общата сума от 73 692, 94 евро, съответно 144 130, 86 лв., която е заплатена на ищеца от застрахователя.

С определение № 231 от 9. 04. 2021 г. по т. д. № 578/2020 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса относно лимита на отговорността на превозвача за липсваща стока по чл. 23, пар. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

Отговорността на превозвача по договор за превоз, за който се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, е императивно уредена в разпоредбата на чл. 17 Конвенция CMR. Нормата на чл. 17, пар. 1 предвижда, че превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, а в чл. 17, пар. 2 и пар. 4 са установени случаите на освобождаване от отговорност. Така регламентираната отговорност на превозвача спрямо правоимащия /получател или изпращач на стоката/ при пълна или частична липса на стоката е специална имуществена отговорност, която възниква на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за причинени вреди. Със специалните правни норми на Конвенция CMR е определен начинът на изчисляване на дължимото от превозвача на увредените лица обезщетение за липса, както и обемът на отговорността на превозвача в посочената хипотеза на неизпълнение на договора за превоз. Съгласно чл. 23 Конвенция CMR обезщетението, дължимо от превозвача за цялостна или частична липса, се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз /пар. 1/, като стойността се определя по борсовия курс, а при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество /пар. 2/.

В нормата на пар. 3 на чл. 23 отговорността на превозвача за заплащане на обезщетение при всички случаи е ограничена до 25 франка за килограм бруто липсващо тегло, като под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0, 900. Пар. 3 е изменен с пар. 2 от Женевския протокол от 5. 07. 1978 г. и съгласно изменението обезщетението не трябва да превишава 8, 33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. Р. Б не е страна по Женевския протокол, но изменената разпоредба е възпроизведена в чл. 71, ал. 3 от Закона за автомобилните превози. Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 23, пар. 3, съответно използваният в нея израз „за килограм бруто липсващо тегло“ налага извод, че изчисляването на лимита на отговорността на превозвача се осъществява въз основа на общото бруто тегло на липсващия товар. Аргумент за това разбиране може да бъде изведен и от пълното съответствие на посочената част от разпоредбата на Конвенцията CMR на български език с използваните в текстовете на конвенцията на езиците на съставянето й - английски и френски език изрази „per kilogram of gross weight short“ и „par kilogramme du poids brut manquant“.

Същият извод е следствие и от логическото тълкуване на разпоредбата, от значение за което са регламентираните в Конвенцията CMR възможности за превишаване на предела на обезщетението по чл. 23, пар. 3 по преценка на изпращача и съдържание на товарителницата, удостоверяваща договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 24 Конвенция CMR е допустимо изпращачът, срещу заплащане на допълнително възнаграждение по споразумение, да обяви стойност на стоката, която надвишава границата по чл. 23, пар. 3, като в този случай обявеният размер замества тази граница. Изпращачът може да определи в товарителницата специален интерес при доставянето за случаите на липса, като заплати допълнително възнаграждение по уговорка, в който случай, независимо от обезщетението по чл. 23, може да търси обезщетение за доказана допълнителна щета, в рамките на размера на обявения интерес /чл. 26/. Визираните възможности, свързани с превишаване лимита на отговорността на превозвача за липса по чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR, са задължително обвързани с отразяване в товарителницата /задължително съдържание по чл. 6, пар. 2, б. „г“ /. Изложеното е проявление на значението на товарителницата, съставена по реда на чл. 4 – чл. 6 Конвенцията CMR, за установяване съществените елементи на превозното отношение. Макар и да не е условие за валидността на сключен превозен договор /чл. 4, изр. 2/, съгласно чл. 9, пар. 1 Конвенция CMR товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора, като в необходимото й съдържание по чл. 6 се включват данни за изпращача, превозвача и получателя, броят на колетите, особената им маркировка и номерата им, както и брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката и др. Липсва предписание за задължително отразяване в товарителницата на теглото на превозваните стоки поотделно, съответно по артикули. Наред с това, разпоредбата на чл. 5, пар. 2 Конвенция CMR предвижда, че когато стоката, която ще се превозва, трябва да се натовари на различни превозни средства или когато се касае за различни видове стоки или партиди, изпращачът или превозвачът има право да изисква изготвянето на толкова товарителници, колкото е броят на ползваните превозни средства или колкото са видовете или отделните партиди стоки.

По изложените съображения следва да се приеме, че лимитът на дължимото от превозвача на правоимащия обезщетение за липсваща стока съобразно правилото на чл. 23, т. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) се определя въз основа на общото бруто тегло на липсващия товар, а не въз основа на теглото на всяка липсваща стока поотделно.

По основателността на касационната жалба:

Предвид отговора на релевантния материалноправен въпрос настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е приел, че ограничението по чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR следва да се прилага съобразно действителното бруто тегло поотделно на всяка погинала вещ – стока или съвкупност от еднакви стоки, която е била предмет на договора за превоз, а не според общото бруто тегло на целия липсващ товар.

Съгласно застрахователния договор, сключен между превозвача „МД Транс“ ООД и застрахователя „Застрахователно акционерно дружество Армееец“ АД, и общите и специални условия към него предмет на застраховката е отговорността на превозвача за вреди от липса и повреда на стоката, нанесена от превозвача при осъществяване на превоз на товари по шосе съгласно Конвенция CMR. Установеният в договора лимит на отговорността на застрахователя е до действителната стойност на липсващия или увреден товар, но не повече от размера на обезщетението, определен в чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR и измененията в него съгласно Женевския протокол – 8, 33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло и не повече от 200 000 евро. С оглед тези условия по договора за застраховка и предмета на предявения пряк иск по чл. 432 КЗ от правоимащия получател на товара „К. Ф – БГ“ ЕООД срещу застрахователя на превозвача по договора за международен автомобилен превоз на стоки - правото на застрахователно обезщетение, чийто размер е обусловен от дължимото от превозвача обезщетение, въззивният съд е извършил правилна преценка, че в отношенията на страните следва да намерят приложение разпоредбите на Конвенция CMR, като пределът на отговорността на превозвача и застрахователя на специалната му отговорност бъде определен съобразно разпоредбата на чл. 23, пар. 3 с измененията съобразно Протокола от Ж. от 1978 г.

По делото липсва спор между страните и се установява от представената мeждународна товарителница, съставена по реда на чл. 4 – чл. 6 Конвенция CMR, че застрахованият при ответника превозвач „МД Транс“ ЕООД е поел задължение за превозване на товар от [населено място] Д’И., Италия до [населено място], България, като го предаде на получателя - ищеца „К. Ф-БГ“ ЕООД заедно с товарителницата и приложените към нея фактури. Международната товарителница установява следните съществени елементи на превозното правоотношение: изпращача - „Кастфутура“ СпА, Италия, превозвача – третото лице–помагач „МД Транс“ ООД, получателя - ищеца „К. Ф-БГ“ ЕООД, мястото на приемане и мястото на доставяне на стоката, натоварената стока – електромеханично оборудване, брутното тегло на натоварената стока – 14 742, 24 кг и опаковането й в 36 палета и един плик, както и получаването на стоката от превозвача. Установено е, че на 19. 05. 2017 г. при ПТП в [населено място] превозваният товар от „МД Транс“ ООД е увреден до степен, наложила пълното му унищожаване, както и че във връзка със станалото по образувана при ответника преписка по щета № 10017100200013 на 1. 11. 2017 г. на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 144 130, 86 лв.

С оглед така установените по делото факти следва да бъде споделен изводът на въззивния съд за осъществяване на риска по процесната застраховка поради възникване на отговорността на застрахования при ответника превозвач на основание чл. 17, пар. 1 Конвенция CMR по отношение на увреденото от пълната липса на превозваната стока трето лице – правоимащия получател на товара. В съответствие с приложимата разпоредба на чл. 23, пар. 1 Конвенция CMR e и заключението на решаващия състав, че размерът на дължимото обезщетение за пълна липса на стоката по превозния договор следва да бъде определен съобразно стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Тази стойност подлежи на определяне по текущата цена на пазара на стоките /касае се до стоки, които нямат борсов курс/ – пар. 2 на чл. 23 Конвенция CMR, която съответства на отразената цена с ДДС в приложените към товарителницата фактури за продажба на стоките на правоимащия, издадени на мястото и към момента на приемане на стоките за превоз по смисъла на конвенцията от изпращача – дружество със седалище в Италия, а именно 121 568, 43 евро. Фактурираната продажна цена на унищожените стоки не се оспорва от ответника-застраховател и същата е използвана от него при определянето и заплащането на застрахователното обезщетение на правоимащия по образуваната щета съобразно представената по делото калкулация. По изложените съображения се явяват неоснователни доводите на ответника, че по делото не е установена стойността на превозваната стока от значение за дължимото от превозвача обезщетение за цялостна липса.

Приемайки обаче, че максималната отговорност на превозвача, съответно лимитът на дължимото от ответника, застраховател обезщетение на правоимащия следва да се прилага според действителното бруто тегло поотделно на всяка погинала вещ – стока или съвкупност от еднакви стоки/артикули, която е била предмет на договора за превоз, а не според общото бруто тегло на целия погинал товар, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR. В случая решаващият състав на Пловдивски апелативен съд е възприел вариант първи от заключението на счетоводната експертиза, при който пределът на отговорността е определен на 73 692, 94 евро /съответстващ на изплатеното от застрахователя обезщетение от 144 130, 86 лв./, като са взети предвид всеки артикулен код поотделно и е съобразено теглото на стоката с посочения артикулен код. Касае се до отклонение от указания в Конвенция CMR и съответстващ на клаузите на договора за застраховка начин на изчисляване на лимита на отговорността. В случая е налице пълно погиване на товара, който е превозван от застрахования превозвач по силата на договор за превоз, обективиран в международна товарителница, удостоверяваща само общото бруто тегло на товара, като увредено от неизпълнението на този договор за превоз е само едно лице-получателят на стоката. В този смисъл аргументите на ответника за релевантност по отношение на претендираното застрахователно обезщетение на теглото на отделните превозвани артикули, основани на превозването на товар, описан в една товарителница, но състоящ се от различни артикули и различни колети, собственост на различни лица, не съответстват на фактическата установеност по делото и не могат да се приемат за обосновани.

Изчислен по указания в чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR начин, а именно 8, 33 разчетни парични единици - 10, 2875 евро на килограм липсващо бруто тегло /заключението на съдебно-счетоводната експертиза/ максималният размер на дължимото обезщетение за пълна липса на товара, превозван по силата на процесния договор за международен автомобилен превоз /14 742, 24 кг/, възлиза на 151 660, 79 евро. С оглед този предел на отговорността и установения лимит в застрахователната полица следва да се приеме, че на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът дължи на ищеца, правоимащ застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер от 237 767, 18 лв. /равностойността на 121 568, 43 евро/. Заплатеното от застрахователя на увреденото лице обезщетение от 144 130, 86 лв. налага уважаването на прекия иск в пълния му размер от 93 636, 32 лв.

По отношение на акцесорната претенция на ищеца за заплащане на лихва за забава върху обезщетението, следва да бъде съобразено даденото разрешение в решение № 127 от 5. 02. 2020 г. по т. д. № 2957/2018 г. на ВКС, І т. о., че при предявен пряк иск от правоимащия /получател или изпращач на стоката/ срещу застрахователя на превозвача по договора за международен автомобилен превоз на стоки, размерът на лихвата за забава на обезщетението, претендирано от правоимащия, се определя по правилото на чл. 27 Конвенция CMR, а не по правилата на националното законодателство /чл. 86, ал. 2 ЗЗД/, които са приложими в отношенията между застрахования и застрахователя. В посоченото решение е прието, че между правоимащия /изпращач или получател на товара/ и застрахователя на превозвача не съществува правоотношение по договор за застраховка. При осъществяване на риска по силата на изричната норма на чл. 432 от Кодекса за застраховането /чл. 226 от отменения Кодекс за застраховането/ за правоимащия възниква имуществено притезателно право да иска плащането на застрахователното обезщетение и това право почива на закона, а не на съглашение между застрахователя и застрахования. Задължението на застрахователя е функционално обусловено от задължението на застрахования, като максималната граница е уговорената в договора застрахователна сума. В размера на дължимото застрахователно обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност“ се включва и размерът на лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. Размерът на тези лихви, както и размерът на дължимото обезщетение за вреди се определя от закона, уреждащ отношенията между застрахования и увреденото лице. При иск за причинени имуществени вреди при изпълнение на договор за международен автомобилен превоз, както размерът на дължимото от превозвача обезщетение, така и размерът на лихвата за забава на това обезщетение се определят от нормите на Конвенция СМR. В случая касаторът е заявил претенцията си пред застрахователя на 29. 05. 2017 г., поради което при съобразяване на разпоредбата на чл. 405, ал. 1 вр. чл. 108, ал. 1 КЗ и при зачитане на диспозитивното начало на процеса /искането на ищеца е за присъждане на лихва за забава от 1. 11. 2017 г. – датата на която застрахователят му е заплатил обезщетение в размер на 144 130, 86 лв./ с оглед забавата си застрахователят дължи заплащането на лихва за забава върху дължимото на основание чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователно обезщетение, начислявана от 1. 11. 2017 г. до окончателното му изплащане, съобразно правилото на чл. 27 Конвенция CMR.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 293, ал. 2 ГПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на ново решение по същество, с което на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 93 636, 32 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ за причинени имуществени вреди от погиването на стоките, превозвани от застрахования превозвач „МД Транс“ ООД по договор за международен автомобилен превоз на стоки, настъпило при ПТП на 19. 05. 2017 г., ведно с лихва за забава, начислявана от 1. 11. 2017 г. до окончателното изплащане на сумата, съобразно правилото на чл. 27 Конвенция CMR.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на касатора „К. Ф – БГ“ ЕООД направените разноски в размер на 13 971, 18 лв. /за първоинстанционното производство – 8396 лв., за производството пред апелативния съд – 3 600 лв. и за производството пред ВКС – 1 975, 18 лв./.

Независимо от резултата по делото на третото лице – помагач „МД Транс“ ООД не следва да се присъждат разноски по делото /чл. 78, ал. 10 ГПК/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 349 от 26. 11. 2019 г. по в. т. д. № 524/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, трети състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на „К. Ф – БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 93 636, 32 лв. /деветдесет и три хиляди шестстотин тридесет и шест лева и 32 ст./, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, сключен между „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД и превозвача „МД Транс“ ООД, обективиран в застрахователна полица № [ЕГН] от 27. 12. 2016 г., за имуществени вреди при изпълнение на договор за международен автомобилен превоз на товари, изразяващи се в пълна липса поради погиването на превозваните стоки, ведно с лихва за забава, считано от 1. 11. 2017 г. до окончателното заплащане на сумата, съобразно правилото на чл. 27 Конвенция CMR, както и сумата от 13 971, 18 лв. /тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и един лева и 18 ст./ разноски за трите съдебни инстанции.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „МД Транс“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], Софийска област.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.