О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 937

гр. София, 23 декември 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 2734 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото А. Н. Я. срещу решение № 2040/29.03.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 6555/2017 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение е отменено осъдителното първоинстанционно решение № ІІ-75-13/28.02.2017 г. по гр. дело № 44239/2012 г. на Софийския районен съд (СРС) и е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу Държавен фонд „Земеделие“, иск с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата 72 896.48 лв., претендирана като обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, през периода 12.08.2009 г. – 15.08.2011 г., ведно със законната лихва от 10.08.2012 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.

С определение № 422/22.11.2018 г. касационното производство по делото е спряно на основание чл. 292 от ГПК и на ОСГК на ВКС е предложено да постанови тълкувателно решение по следните материалноправни въпроси: 1) задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, носимо или търсимо задължение е, респ. – от кой момент възниква и става изискуемо това задължение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му и кога се освобождава от последиците на тази забава;...