4№ 936/23.12.2019 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Е. Вледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3132 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1123/ 13.05.2019 г. по гр. д. № 1350/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 379/ 17.01.2018 г. по гр. д. № 2414/ 2016 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ осъжда Прокуратурата на Р. Б да заплати на Н. И. Д. – Д. сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законните лихви от 29.02.2016 г., като искът е отхвърлен до пълния размер от 100 000 лв.

Решението в осъдителната част се обжалва от Прокуратурата на Р. Б, а повдигнатите въпроси, уточнени и конкретизирани в съответствие с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следния материално-правен: По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно обвинение има ли значение обстоятелството, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на същото лице вече са пресъдени обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение, макар и за други престъпления? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/...