1№ 300
гр. София, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:Председател: В. Р
Членове: Г. М
Е. ВПри секретаря В. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3025 по описа за 2019 г.
Производството е по глава ХХIV-та ГПК.
Образувано е по молба от М. И. Н. и от В. В. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 8/ 28.01.1993 г. по гр. д. № 266/ 1992 г. на Никополски районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Претендират разноски.
Ответниците по молбата Т. В. Н. и В. В. Н. възразяват, че е неоснователна. Също претендират разноски.
С определение № 343/ 18.09.2019 г. по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че е неоснователна по следните съображения:
С решението, чиято отмяна се иска, е прогласен за нищожен констативен нотариален акт № 368, т. II, н. д. № 675/ 1991 г. на Никополски районен съд по искове, предявени от Т. В. Н. и от В. В. К. срещу М. И. Н. и В. В. Н..
Молителите обосновават основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК с твърденията, че са неавтентични подписите, които удостоверяват да са им били връчени призовките по делото и съобщението за решението, а протоколът от открито съдебно заседание от 26.01.1993 г. невярно засвидетелства молителят М. Н. да се е явил лично и да е изразил становище по иска.
Съгласно чл. 178, ал. 1 ГПК, доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Двамата молители са били ответници...