Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Врачанския окръжен съд с № 719 от 18.10.2010 год., постановено по гр. дело № 561/2010 год., с което е потвърдено решение № 478 от 14.06.2010 год. по гр. дело № 525/2010 год. на Врачанския районен съд за отхвърляне иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за идеална част от магазин и работилница, изградени в съсобствения между страните ПИ 357, в кв. 37 по плана [населено място], [община].

Недоволни от въззивното решение са касаторите Г. Н. Г. и Ц. Н. А., двамата от [населено място], [община], представлявани от адвокат Д. В. от Врачанската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК тъй като „съдът с решението си се е произнесъл по материалноправен въпрос във връзка с което неправилно е приложил разпоредбите на закона, респ. чл. 92 ЗС, чл. 58, ал. 1 ЗТСУ отм. и т. 5 от ППВС № 1/01.06.1989 год.”.

Ответниците по касация И. Н. Г. и П. Т. Г. от същото село не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е оборена презумпцията на чл. 92 ЗС, поради което правата на страните са равни /по ид. част/ върху постройките с оглед квотите им в съсобственото дворно място. Взето е предвид, че не е учредено право на строеж съгласно чл. 63 ЗС или при условията на чл. 56, ал. 3, респ. чл. 58, ал. 1 ЗТСУ отм., а липсва и договор за строежа в нотариална форма както предвижда чл. 183 ЗУТ, поради което узаконяването е на името на двамата съсобственици. Отчетено е, че ако разходите по изграждането са направени само от един от съсобствениците – то защитата на правата е по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл. 281, т. 3 ГПК.

Постановление № 1 от 01.06.1989 год. по гр. дело № 1/1989 год. на Пленума на Върховния съд касае обявяване загубили сила, допълване и изменяване на постановления на Пленума на Върховния съд на РБ по граждански дела и тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд /изчерпателно изброени/.

По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд с № 419 от 18.10.2010 год., постановено по гр. дело № 561/2010 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: