Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
Гр. София, 04.11.2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.
ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря И. А. като разгледа докладваното от съдия Кацарска т. д. № 1317 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК.
Подадена е молба от „МК“ ЕООД с искане за отмяна на влязлото в сила определение №150/23.09.2021г., постановено по ч. т.д. № 194/2021г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение №260330/19.03.2021г. на ОС – Бургас за прекратяване на производството по делото на основание чл. 233 от ГПК – поради отказ от иска.
Молителят поддържа, че определението на АС - Бургас е влязло в сила на 28.03.2022г., когато с определение на ВКС под №132/28.03.2022г. по ч. т.д. № 147/2022г. на ВКС, 2 т. о. не е допуснато касационно обжалване. Молителят твърди, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на определението и връщане на делото на ОС – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия, като се позовава на новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, които сочи, че не са му били известни. Поддържа, че това са изпратените от нотариалния офис при ОС – Гр. Никозия документи, а именно: разписка за получаване на експресна пратка DHL със сигнатура LEJH-BG-SOF-SO3-1214717781CY2022312051 от 05.12.2023г.; втора разписка от DHL със сигнатура и адресат С. Н. за експресна пратка; клетвена декларация от 04.12.2023г. със заверка от Окръжен съд – [населено място], Гърция, от Х. Х. оторизиран служител от Никозия, установяващ, че документът, приложен като доказателство №1, представляващ декларация от г-н Д. М., подписан на 15.10.2021г., е открит допълнително в резултат на описване на документи, извършено в офиса им; апостил, установяващ качеството на лицето, извършило заверка на декларацията в Р. Г. като е приложил и документ № 1, който е декларация с легализиран превод на български език. Молителят обосновава допустимостта на молбата си с това, че новите документи били открити на 05.12.2023г., с оглед на което твърди, че е спазен тримесечния срок за искането за отмяна. Счита, че е налице първата хипотеза на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно: нови доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни при решаването му и с които страната не е могла да се снабди своевременно. Счита, че доказателствата са относими към твърдението му, че управителят на дружеството своевременно е оттеглил направения отказ от иска. С молба, депозирана в проведеното пред ВКС съдебно заседание, от пълномощника си - адв. А. П., поддържа подаденото искане за отмяна.
Ответникът по молбата - „Обединена българска банка“ АД, оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 08.05.2024г., подаден чрез процесуалния му пълномощник – юриск. Й.. Счита, че молбата е недопустима поради липса на правен интерес с оглед заличаването на ответника „Авес-94“ АД / в несъстоятелност/, който е задължителен необходим другар по предявения иск, извършено с вписване в ТР под № 20230314121104, въз основа на решение на съда по несъстоятелността по чл. 632, ал. 4 от ТЗ. Поддържа, че невъзможността да се разгледа иска, при евентуално уважаване на молбата за отмяна, без участието на необходим задължителен другар, водело до липса на правен интерес. Счита и че молбата е подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като видно от месеца и годината на издаване на поставените „таксови марки“, които били последващо залепени върху текста на декларацията - март 2023г., то трябва да е и датата за узнаване, като сочи, че срокът е изтекъл, докато все още е било висящо предходното производство. Твърди и че молбата е неоснователна, тъй като не се сочат извинителни причини или форсмажорни обстоятелства. В съдебно заседание, ответникът поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – юриск. Д. Й. по изложените доводи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От данните по делото се установява, че производството по т. д. № 432/2020 г. е образувано пред Окръжен съд - Бургас по искова молба, подадена от МК ЕООД, с която е предявен иск против Авес - 94 АД /н./ и Райфайзенбанк (България) ЕАД, чийто правоприемник е Обединена българска банка АД, за признаване за нищожен поради противоречие със закона, на договор за покупко - продажба на група активи с наименование Птицеферма, извършена от синдика на Авес - 94 АД /н./ в полза на Райфайзенбанк (България) ЕАД, оформена с нотариален акт № 439, н. д. № 369/27.10.2020 г. на нотариус с рег. № 449.
На 18.03.2021г. по делото е постъпила молба с вх. № 264489/18.03.2021 г. от МК ЕООД, представлявано от управителя си, съдържаща изявление за отказ от предявения иск на основание чл. 233 ГПК. С определение № 260330 от 19.03.2021 г. Окръжен съд - Бургас е прекратил производството по т. д. № 432/2020 г. поради отказ от иска, след като е констатирал, че с подадената от ищеца, чрез законния му представител, молба е десезиран от разглеждането на спора. Два месеца след постановяване на определението, в регистратурата на Окръжен съд - Бургас е постъпила молба с вх. № 267102/20.05.2021г., в която е обективирано изявление на МК ЕООД чрез управителя му за оттегляне на извършения с молба вх. № 264489/18.03.2021 г. отказ от иска по чл. 233 ГПК. Към молбата е приложен плик, върху лицевата страна на който като подател са вписани МК ЕООД, а като получател - Бургаски окръжен съд с пояснение търговско деловодство т. д. 432/10, поставени са пощенски марки, а на обратната страна на плика са положени три печата с нечетливо съдържание.
С определение № 150 от 23.09.2021 г., постановено по ч. т. д. № 194/2021 г., Апелативен съд - Бургас е потвърдил обжалваното с частната жалба на МК ЕООД определение от 19.03.2021г. за прекратяване на производството. Въззивният съд се е произнесъл, че фактите по делото не подкрепят твърдението на частния жалбоподател за изпращане на молбата за оттегляне на изявлението за отказ от иск по пощата на дата 18.03.2021 г., едновременно с молбата за отказ от иска. Определението на въззивния съд е обжалвано с частна касационна жалба от МК ЕООД, като не е допуснато до касационно обжалване от състав на ВКС, ІІ т. о., с определение № 132 от 28.03.2022 г. по ч. т. д. № 147/2022 г. Видно от съдържанието на самата касационна жалба, в нея молителят се е позовал на изявлението на лицето г-н М., служител на Пощенската служба в Никозия, във връзка с пратката за оттегляне на отказа от иска.
На 15.06.2022г. молителят е подал предходна молба за отмяна по чл.303 ГПК, в която е посочил същите обстоятелства, а именно, че е изпратена молба за оттегляне на заявения отказ от иска на 18.03.2021г., към която е представил удостоверение - декларация на Димитрос М., служител в Пощата на [населено място], от 15.10.2021г., че му бил предоставен плик с описани като данни подател и адресат, но движението на пратката било при ограничен трафик поради пандемията от Ковид, като изрично е посочено в документа, че той не отговаря за съдържанието на документа. С решение № 50036/07.08.2023г. по т. д.№1640/2022г., ВКС, състав на 2 т. о. е отхвърлил тази молба за отмяна като неоснователна.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, 2т. о., намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна, тъй като молителят е страна в производството, по което е постановен акта, чиято отмяна се претендира. Съгласно т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, следователно молбата е допустима, насочена срещу акт, подлежащ на отмяна. В молбата се сочат обстоятелства за новооткрити доказателства, т. е. обосновава се основание по чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК.
По отношение на възражението на ответника относно правния интерес от молбата, съдът е изложил мотиви в определението от 12.07.2024г., като няма основание за възприемане на противното. Установи се, че другият ответник по иска – „Авес - 94“ АД / в несъстоятелност/ е заличен от ТР. Горното, обаче, не е пречка за разглеждане на молбата, тъй като при евентуалното й уважаване и възобновяване на прекратеното производство по иска, няма да се стигне до противоречиво разрешаване на спора спрямо задължителни другари. Както се приема в практиката на ВКС и конкретно в определение №145 от 27.03.2009г. по ч. гр. д. № 95/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, ако една от страните по сделката е заличена, няма пречка искът по чл. 135 от ЗЗД да бъде предявен само срещу другата страна, тъй като няма как да бъдат постановени различни решения по отношение на задължителните другари, а ще се осигури възможност на кредитора /при наличие на предпоставките на чл.135 от ЗЗД/, да се удовлетвори. В практиката на ВКС, и по-конкретно в определение № 671 от 21.12.2016г. по ч. гр. д. №1929/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., е дадено разрешение, че когато кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от правни действия или сделки, като целеният от длъжника краен увреждащ резултат се постига с осъществяване на последното действие или сделка, може да бъде атакувана цялата поредица от действия или сделки, като пасивно легитимирани ответници по този иск са страните по сделките, които са задължителни другари, но ако една от тях е заличена, това не се отразява на допустимостта на предявения иск, насочен срещу останалите пасивно легитимирани ответници - страни по сделките. В цитирания акт е прието, че заличаването на единия от ответниците не съставлява пречка за продължаване на производството по отношение на другия ответник. Аналогично е и разрешението за настоящия случай, като въпреки заличаването на несъстоятелния длъжник, не би била налице процесуална пречка да се разгледа иска за недействителност на сделката, и не следва да се приеме, че е налице недопустимост на молбата за отмяна поради липса на правен интерес.
Молителят МК ЕООД е обосновал отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за наличие на нови писмени доказателства, които установяват обстоятелство, възникнало преди постановяване на определението за прекратяване на т. д. № 432/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, а именно подаденото оттегляне на изявлението за отказ от предявения иск, като твърди, че по независещи от него причини, те не са могли да бъдат представени пред съда до приключване на делото с окончателен съдебен акт. Молбата му е втора поред, като се позовава на следните нови доказателства, а именно: разписка за получаване на експресна пратка DHL със сигнатура LEJH-BG-SOF-SO3-1214717781CY2022312051 от 05.12.2023г.; втора разписка от DHL със сигнатура и адресат С. Н. за експресна пратка; клетвена декларация от 04.12.2023г. със заверка от Окръжен съд – [населено място], Гърция, от Х. Х. оторизиран служител от Никозия, в която се изразява готовност да се яви да свидетелства за установяване, че документът, приложен като доказателство №1, представляващ декларация от г-н Д. М., подписана на 15.10.2021г., е открит допълнително в резултат на описване на документи, извършено в офиса им; апостил, установяващ качеството на лицето, извършило заверка на декларацията в Р. Г. документ №1, който съдържа декларацията от г-н Христодолу с легализиран превод на български език. Тези документи са различни от приложените към първата молба за отмяна, макар че твърдяното обстоятелство е същото – оттегляне на изявлението за отказ от иска, извършено с пощенска пратка, на датата на подаване и на молбата за отказ от иска.
За узнаването за новите представени доказателства молителят сочи дата – 05.12.2023г., като съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства твърдението му не се опровергава. Ответникът е оспорил сочената дата, а с оглед на това и допустимостта на молбата за отмяна, с твърдения, че върху един от документите са поставени таксови марки с отбелязване, че са от март 2023г. и твърди, че това била датата на узнаване, но според настоящия съдебен състав оспорването му е недоказано. Ответникът не е заявил искане за представяне на документа в оригинал, нито друго оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК. Поставянето върху декларацията на таксови марки с дата март 2023г. не установява узнаване от молителя за съставянето на документа на въпросната дата, още повече, че това вероятно е датата на издаване/отпечатване на марката, но не може да се презюмира, че това е датата на поставянето й върху документа. Отпечатването на таксови марки, както и пощенските марки, е процес, предхождащ залепването им върху документа/плика, като поставянето им върху конкретни документи впоследствие не води до извод, че двете дати следва да съвпадат. С оглед горното и при липса на надлежно проведено доказване на оспорването, в резултат на което да е опровергана твърдяната от молителя дата на узнаване, още повече, че като дата на съставяне и на заверяване на самата клетвена декларация е посочена дата 04.12.2023г., не може да се възприемат за основателни възраженията на ответника. С оглед горното следва да се приеме, че молбата е в срок, поради което трябва да бъде разгледана по същество.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, намира, че молбата е неоснователна.
Отмяната на влязло в сила решение на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се постановява, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно и да ги представи при разглеждане на делото, въпреки положената грижа за добро водене на процеса. Според указанията, дадени от Пленума на ВС в т. 3 на Постановление № 2/77 г., и разрешението, възприето в Тълкувателно решение № 138/01.12.1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ОСГК на ВС, отмяна по чл. 231, б. а ГПК (отм.), аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се допусне при наличие на обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страната при полагане на дължимата грижа и могат да бъдат установени с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но установяващи факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението.
Настоящият съдебен състав намира, че така представените доказателства не установяват конкретни причини, създали обективна пречка за молителя да попълни делото с доказателства за твърдяното от него своевременно изпращане на молбата за оттегляне на изявлението за отказ от иска по пощата от Р. К. Представената сега клетвена декларация с апостил и разписки от DHL за изпращането й съдържа само изявление, че въпросното лице би могло да даде показания, с което да възпроизведе факти, по тезата, която молителят е защитавал още в хода на обжалването на прекратителното определение пред АС – Бургас, а именно, че на 18.03.2021г. била изпратена по пощата молба за оттегляне на заявения отказ от иска. К. декларация е новосъставен документ, но удостоверяващ само готовност от въпросния служител да свидетелства за вече настъпили и известни на страната факти. Няма доказани уважителни причини молителят да не е могъл своевременно да представи документ, относим към вече известните му обстоятелства, изтъкнати в самите частни жалби, а именно относно изпращане на пратката от 18.03.2021г., нито да поиска в хода на производството по разглеждане на частната му жалба ангажирането на такива доказателства. За времето от подаване на частната жалба до постановяването на определение № 150/23.09.2021 г. по ч. т. д. № 194/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, молителят е разполагал с достатъчно време и възможност да представи пред въззивния съд категорични доказателства в подкрепа на твърдението си в частната жалба, че молбата за оттегляне на изявлението за отказ от иска е подадена на 18.03.2021 г. по пощата в Р. К. т. е. чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗПУ, за да се ползва от правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК. Съставянето на клетвена декларация с готовност за свидетелстване и последващи документи за късното откриване на документа в офис и изпращането й на молителя не представляват извинително и обективно препятствие, а само последващи декларативни изявления. Съдът намира, че не е имало пречка в хода на производството молителят да ангажира доказателства за своевременното подаване на молбата по пощата. Наред с горното от съдържанието на така представените документи не следва категоричен извод, че пратката от 18.03.2021г. е съдържала именно молбата на МК ЕООД за оттегляне на изявлението за отказ от иск, тъй като в удостоверението се посочва само адресата и подателя, но не се установява съдържанието на пратката. Такова детайлизиране и доказателства липсват и в така нарочените като нови доказателства. Предвид горното съдът счита, че непредставянето на писмените доказателства, с които молителят се домогва да докаже, че е оттеглил изявлението за отказ от иска на датата 18.03.2021 г., не се дължи на обективни пречки, а е резултат от неполагане на дължимата грижа за добро водене на процеса от страна на самия молител. Поради това квалифицираните в молбата като нови писмени доказателства не удовлетворяват изискването на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не могат да предпоставят отмяна на влязлото в сила определение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид гореизложеното молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се следват, а ответникът по молбата – „ОББ“ АД не е претендирал присъждане на такива, като не е и установил да е сторил такива във връзка с настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ т. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подадена от „МК“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място] връх, общ. К., обл. Бургас,[жк], и съдебен адрес – [населено място], [улица], за отмяна на влязлото в сила определение №150/23.09.2021г., постановено по ч. т.д. № 194/2021г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение №260330/19.03.2021г. на ОС – Бургас за прекратяване на производството по делото на основание чл. 233 от ГПК – поради отказ от иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.