№ 229

гр. София, 05 юли 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република

България, ….Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и

първи април...........две хиляди и десета година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЮРИЙ КРЪСТЕВ

БИЛЯНА

ЧОЧЕВА

при секретаря Кр.

Павлова.....………………………………………в присъствието на

прокурора Ат.

Гебрев...........…..………………..…………....изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА …………………..….......наказателно

дело № 111 по описа за 2010 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалби на защитника на подсъдимия С. Н. С. и на повереника на гражданските ищци и частни обвинители Ж. С. М. и В. С. М., и двете против въззивно решение № 194/23.12.2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 411/2009 г.

В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Твърди се, че като е приел наличието на съпричиняване на резултата от страна на пострадалото дете с оглед допуснати от него нарушения по чл. 80, чл. 79, т. 3 от ЗДвП, което е сторил при неправилна интерпретация на фактите по делото и в отклонение от констатациите на ВКС в предходното му решение по случая, въззивният съд е ограничил процесуалните им права. Това е довело и до неоправдано намаляване размера на наложеното на подсъдимия основно наказание пробация и кумулативното лишаване от правоуправление, както и на размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Варненския апелативен...