О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 738гр. София, 17.12.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВАЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 1442 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. А., представляван от адв. Г. М., срещу решение № 125 от 18.12.2017г. по т. д. № 311/2017г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260 от 04.07.2017г. по т. д. № 561/2016г. на Бургаски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на „Царски извори“ ЕООД сумата 20 288, 86 лева, представляваща обезщетение за нанесени на дружеството вреди от дейността му като управител за периода от 30.10.2013г. до 10.07.2015г., формирано като сбор от неотчетени парични средства за същия период, законната лихва върху сумата за периода от 30.11.2016г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 953 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е присъдено обезщетение за периода от 30.10.2013г. до 13.07.2015г., а ищецът е претендирал обезщетение за вреди за периода от 24.01.2014г. до 22.12.2014г., но въззивният съд не е обсъдил направеното възражение в този смисъл и е потвърдил първоинстанционото решение. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по голяма част от оплакванията му във въззивната жалба, произнасянето му по друга част от оплакванията е противоречиво, както и е допуснал нарушение на правилата на чл. 373 и чл. 374 ГПК и на чл. 143, ал. 2 и чл. 146,...