Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК.

Образувано е по искане на Н. Т. П. за допускане на касационно обжалване на на Пловдивски апелативен съд № 1031/ 11.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1230/ 2008 г., с което е оставена без уважение частната жалба на същото лице срещу на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 2853/ 2008 г. По този начин апелативният съд е върнал като просрочена жалбата на Н. Т. П. срещу действие на частен съдебен изпълнител А. А. по изп. д. № 809/ 2007 г., изразяващо се в насрочване на публична продан на недвижим имот – ресторантски комплекс в УПИ ХІІІ-103 на ул.”С” № 8 в гр. П..

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че неправилно имотът, за който е насрочена публична продан, е приет за секвестируемо имущество, че същият има статут на жилище, което е единствено за жалбоподателя и за семейството му, както и че е нарушена процедурата по насрочване и разгласяване на публичната продан на същото. Поддържа също, че жалбата срещу насрочването на проданта на този имот не се явява просрочена, тъй като съобщение за това действие не му е връчено на дата 21, а на дата 25, поради което жалбата била в срок. По тези съображения моли обжалваното да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба – Т. С. Б. – не взема становище по същата.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното – за неоснователно.

Съгласно чл. 274 ал. 3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл. 280 ал. 1 от ГПК – т. е. ако при постановяване на атакуваното съдът се е произнесъл по съществен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или то по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В настоящия случай то на ПАС съдържа произнасяне по два съществени процесуални въпроса – подлежи ли на обжалване действието на съдебния изпълнител по насрочване на публична продан и от кога тече срокът за обжалване на действията на съдебния изпълнител за лица, които не са присъствали при извършването му. Прието е, че насрочването на проданта не подлежи на обжалване, както и че за длъжникът по изпълнението срокът за обжалване тече от датата, на която пълномощникът му е получил обявление на длъжника.

Становището на апелативния съд не противоречи на практиката на ВКС и не по него няма постановявани противоречиви решения на съдилищата. Цитираните и приложени от жалбоподателя съдебни решения по приложението на чл. 339 от ГПК отм. нямат никакво значение в случая, тъй като те касаят разрешаване на спорове във връзка със секвестируемостта на едно имущество. Такъв спорен въпрос обаче апелативният съд не е разрешавал – той е отказал въобще да разгледа жалбата по същество, като е постановил връщане на същата на процесуално основание. Следователно не е допустимо касационният съд да разглежда доводи във връзка със секвестируемостта – касае се за съществен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК, но този въпрос няма нищо общо с обжалваното, последното не съдържа произнасяне по него.

По отношение на въпроса обжалваемо действие ли е насрочването на публичната продан и от кога длъжникът се счита уведомен за него, няма данни за противоречива съдебна практика. По тези въпроси не се налага намесата на касационната инстанция за осигуряване на точното прилагане на закона, тъй като нормите на чл. 435 и чл. 436 от ГПК са ясни и прилагането им не предизвиква затруднения. Насрочването не е от кръга на изчерпателно изброените действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол, а срокът за обжалване на което и да е действие на изпълнителя тече от датата на съобщаването му по отношение на страната, която не е била призована за извършването му и не е присъствала на него. Въпросът кога точно е било извършено съобщаването е фактически, на него е отговорено от апелативния съд в съответствие с изискванията на закона. В производството по допускане на касационното обжалване този фактически въпрос не може да бъде разглеждан.

Предвид изложеното не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното,

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на то на Пловдивски апелативен съд № 1031/ 11.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1230/ 2008 г.

то не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: