1№ 4938/31.10.2024 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1110 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвани са:

· решение № 1572/09.12.2022 г. по гр. д. № 2266/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и при квалификация на иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, първият ответник Х. И. Й. е осъден да заплати на „Сдружение Г. И. 53“ сумата 7 073.71 лв. – необходимите и полезни разноски, направени от ищеца в периода 15.05.2012 г. – 01.02.2018 г. за довършването на ателие № 2, прилежащите му изба № 14 и 1.51 % от общите части на една сграда в [населено място], без ищецът да е бил натоварен с извършването им, ведно със законните лихви от 16.09.2019 г., и

· решение № 302/09.03.2023 г. по същото дело, с което Окръжен съд – Пловдив е оставил без уважение молбата на Х. И. Й. за поправка на очевидна фактическа грешка относно необжалваемостта на основното решение.

Решенията се обжалват от Х. Й. с искане да бъдат допуснати до касационен контрол за проверка за правилност, както следва:

· основното – по материалноправния въпрос: Каква е квалификацията на иска, когато лицето, в чийто интерес е уместно предприетата без възлагане работа, се е противопоставило на извършването й, и тогава какъв е размерът на неговото задължение?

· решението по чл. 247 ГПК – по процесуалноправния въпрос: Налице ли са условията по чл. 247 ГПК, когато погрешно в решението е посочено да е необжалваемо?

Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решенията са неправилни: основното - поради погрешното квалифициране на иска по чл. 61, ал. 2 вместо по чл. 61, ал. 3 ЗЗД, причината да бъде уважен в по-висок от дължимия размер, а второто – поради нарушение по чл. 247 ГПК. Претендира разноските по делото.

От ответника по касация „Сдружение Г. И. 53“ не е постъпил отговор на жалбите.

По основното решение:

За да квалифицира исковете на сдружението срещу двамата ответници Х. Й., сега касатор, и срещу Н. Г. П., необжалвал ответник, по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и да ги уважи частично, въззивният съд е приел, че Георги Н. П., наследодател на ответниците, преживяла съпруга и син, и първият ответник/съпругата Х. Й. през 2010 г. са придобили от реализирано право на строеж и в условията на имуществена общност процесното ателие, ведно с прилежащите изба и 1.51 % от общите части на сградата. Към 2010 г. след издадения акт образец 16 строителството е било изоставено от „Анастасов“ ЕООД. Отделните обекти в сградата са имали еднаква степен на недовършеност. Общите й части също са били недовършени. В периода 15.05.2012 г. – 01.02.2018 г. ищецът е направил строителните разходи за довършването на строежа. Разходите са били полезни и необходими за довършване на сградата в състояние, съответстващо на техническите правила и норми – аргумент от издаденото на 07.02.2018 г. разрешение за ползване на сградата. Ищецът ги е направил, без да е натоварен от съпрузите. Извършеното е правомерно и обективно обслужва техния интерес като собственици на ателието, но и интереса на ищеца. Той е сдружение с нестопанска цел, учредено в частна полза от собствениците на други самостоятелни обекти в сградата – подпомагане за довършване на строежа. Задължението на съпрузите е в размер само на това, с което са се обогатили (чл. 61, ал. 2 ЗЗД) и е възникнало в размер на 14 031.62 лв. - сума, определена пропорционално на всички направени разходи и съответстваща на вложеното за довършеното ателие, изба и 1.51 % общи части на сградата, доколкото разходите съответстват на пазарните цени към момента на извършването им. Преди предявяването на исковете наследодателят е платил сумата 4 600 лв., а непогасеният остатък за сумата 9 431.62 лв. се разпределя, както следва: за ответника Х. П., лично и като наследник – сумата 7 073.71 лв. и за ответника Н. П., като син и наследник – сумата 2 357.90 лв.

Във въззивното решение е прието също, че в отговора на исковата молба ответниците твърдят, че наследодателят им се е противопоставил с извършеното. Противопоставянето произтичало от това, че в процеса на извършване на довършителните строителни дейности, ищецът е поискал съпрузите да участват в разноските. Наследодателят бил възразил, че взетите решения за парични вноски не го обвързват, защото не членува в сдружението, че според поискано и дадено му експертно становище разходите по довършването на ателието, избата и пропорционалното участие в общите части на сградата са за сумата 4 600 лв., и че сам ще извърши необходимото. Въззивният съд е приел, че тези твърдения не налагат квалифициране на претенцията по чл. 61, ал. 3 ЗЗД, доколкото не са противопоставяне с предприетата работа, обективно обслужваща неговия и на съпругата му интерес, а доколкото в обстоятелствената част на исковата молба е признато извършеното плащане за сумата 4 600 лв., следва да се отнесе като прието от кредитора/от гестора частично погашение на вземането по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Настоящият състав приема, че в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд въззивният съд е приел, че при претенции, основани на твърдения за разместени блага в патримониума на насрещните страни поради неоснователно обогатяване, негово е задължението да даде правната квалификация, че в случая исковете имат своето основание в чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а задълженията на съпрузите П. и Й. са възникнали само до размера на това, с което те са се обогатили – според платеното от ищеца, доколкото то съответства на пазарните цени, и пропорционално определената част за ателието, избата, и за общите части на сградата от общо направените разходи, без в задължението им да се включват и лихвите от деня на изразходването – сравнителен анализ с чл. 61, ал. 1 ЗЗД. В решението са установени материалноправните предпоставки на доброволното водене на чужда работа без натоварване според приетото, че направените от ищеца необходими и полезни разноски обективно е обслужило както интереса на двамата съпрузи – тяхното ателие е довършено, като след 07.02.2018 г. са отпаднали административната забрана и отговорност да се ползва, така и интереса на ищеца, доколкото довършването на строителството е частната полза, поради която е учредено сдружението с нестопанска цел. Решението съответства и на практиката на Върховния касационен съд, според която носителят на интереса отговаря по правилата за неоснователното обогатяване, когато се е противопоставил на извършеното от гестора – чл. 61, ал. 3 ЗЗД. В противоречие с тази практика би било настоящият състав да извърши тълкуване на чл. 61, ал. 3 ЗЗД, според което носителят на интереса се противопоставя на предприетата работа при отказ от участие в сдружение, на покана от гестора за сключване на договор, или когато е заявил, но не е извършил необходимото, за да обслужи своя интерес. Точно така е приел и въззивният съд, а по повдигнатия въпрос са изключени и общата, и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

По решението по чл. 247 ГПК:

В своята практика Върховният касационен съд изяснява, че по реда и условията по чл. 247 ГПК се поправят грешки при формираната и изразена в решението воля на съда, т. е. те се отнасят към онази част от решението, която е годна да породи последиците по чл. 298 ГПК – сила на пресъдено нещо, респ. изпълнителна сила или конститутивно действие. Изяснено е също, че задължението на съда да посочи подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, е част от съдържателните изисквания/елементи на решението – чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК. Това задължение обаче е несъотносимо към последиците, които решението поражда, респ. може да породи с влизането си в сила, т. е. евентуално допусната от съда грешка в отбелязването по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК е непоправима по реда и условията по чл. 247 ГПК. Тя не обвързва и горната инстанция в нейното задължение да осъществи инстанционните си правомощия, когато основанията за това са налице. Тази практика настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя. Въпреки че повдигнатият въпрос обуславя решението по чл. 247 ГПК, не са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на обжалвалия ответник остават сторените разноски пред настоящата инстанция, а и по делото.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1572/09.12.2022 г. и на решение № 302/09.03.2023 г., все по гр. д. № 2266/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Особено мнение на съдия В. Р. по гр. д.№1110/2024г. по описа на ВКС.

Намирам че следва да се допусне касационно обжалване по въпрос, уточнен съобразно даденото разрешение в т.1 от ТД №1/2009г. ОСГТК на ВКС, от значение за спора: каква е квалификацията на иска, когато лицето, в чийто интерес се твърди, че уместно е предприетата работа без възлагане, се е противопоставило на извършването й, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения:

Ищецът е сдружение с нестопанска цел в частна полза, създадено на 03.04.2011 г. от 31 физически лица членове – собственици на отделни обекти в новострояща се сграда в [населено място], [улица]. Предметът на дейност на сдружението е съдействие и подпомагане на собствениците на правото на строеж в новостроящата се сграда за довършване на строителството и снабдяване с акт за собственост. Според устава на същото, то следва да съдейства на членовете си да бъде довършена сградата в която същите притежават имоти в индивидуална собственост, включително и като сключва договори за строителство. Създаването на сдружението се наложило с оглед невъзможността на строителя на сградата „Анастасов” ЕООД да продължи строителството и да го завърши, както и да предаде отделните обекти на собствениците в завършен вид.

Ответниците, в качеството на наследници на починалия в хода на делото Г. П. , който не е член на сдружението, са собственици на ателие №2, находящо се на втори етаж/ първи жилищен/, със застроена площ от 57.50кв. м., ведно с 1.49 % идеални части от общите части на сградата, ведно с избено помещение № 14 с площ от 2,50 кв. м., ведно с 0,02 % идеални части от общите части, които идеални части се равнявали на 11.60 кв. м.

Строителните дейности по довършителните работи в процесната сграда са започнали след акт обр.16 от 15.05.2012 г.,т. е. след изграждане на сградата до груб строеж.

Сдружението-ищец е поддържало, че има качеството на управител на чужда работа без натоварване, която е предприета уместно и добре изцяло в чужд интерес и тъй като работата довела до положителен резултат в патримониума на ответниците, то те дължат на управителя връщане на необходимите и полезни разноски.

Сдруженията с нестопанска цел са организации, които нямат за цел търговска дейност и печалба. За разлика от търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел не правят бизнес и не целят стопански резултати. Въпреки това, чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ казва, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност, само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Сдружението с нестопанска цел в частна полза се създава с целq която е в интерес на определен кръг лица и извършването на стопанска дейност не го прави търговец поради своята правно - организационна форма според разпоредбата на чл.1, ал.2 от Търговския закон, тъй като целта му винаги остава идеална, а не нестопанска. Стопанската дейност може да бъде средство само за постигане на идеалната цел.

В изпълнение на идеалната цел, с която е създадено сдружението-ищец е сключило от името на своите членове договори със строители и сградата e довършена, като членовете му са заплатили извършените строителни работи чрез направени от тях дължими вноски в дружеството.

При тези данни намирам, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че отношенията между сдружението и ответниците - собственици на имот в сградата, нечленуващи в същото, по повод довършителните работи по нея следва да се уредят по правилата на чл.61 , ал.2 ЗЗД.

Намирам, че сдружението с нестопанска цел-ищец не е гестор на ответниците по иска по следните съображения :

Според постоянната практика на ВКС фактическия състав на гестията изисква: гесторът да извършва фактически или правни действия, т. е. да осъ­ществява някаква дейност, някаква работа, работата да се извършва за едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера, работата да се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът да знае, че извършва чужда работа и иска това. Трябва тази работа да се поеме съзнателно, а ако е приета поради грешка, за тези отношения ще се приложат правилата за неоснователното обогатяване. При това гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване, т. е. гестията като фактически състав изисква предприемане на работа, насоченост към чужд интерес, съзнание за тази насоченост и липса на предхождащ юридически факт, от който произтича задължението за предприемането.

В настоящия случай не са налице така очертаните елементи на фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие, защото сдружението-ищец не е извършило работа, която обективно да е чужда, а е извършвало същата като собствена - а именно като такава в изпълнение на идеалната цел с която е създадено от неговите членове и с която е натоварено от тях - да ги подпомага в дейностите по довършване на сградата, и допълнителната стопанска такава - да договаря с фирми за строителство, т. е. налице е и предхождащ юридически факт, от който произтича предприемането на работата. За да може сдружението да извършва и стопанска дейност, е необходимо предметът на същата да бъде определен в устава (чл.3 ЗЮЛНЦ), като в случая е предвидено сдружението да договаря с фирми за строителство пак в интерес само на своите членове, която дейност то е и изпълнявало. Поради отсъствието на субективния елемент — „знанието“, че се извършва чужда работа, не могат за се прилагат правилата на водене на чужда работа без поръчка. Ако лицето се е заблудило и мисли, че върши своя собствена работа, а обективно тя се оказва чужда, не могат да се приложат правилата на чл. 60-62 ЗЗД.

По делото е установено, че сдружението е сключвало договори за строителства за довършване на сградата в интерес на членовете си и поради целта, с която е създадено, то „знае“, че не действа в чужд интерес, а в интерес на членовете си, като неговата дейност се ограничава от определението в устава цели и предмет на дейност. Сключените от сдружението договори за строителство облагодетелстват участниците в сдружението, тъй като техни са довършените обекти в сградата и по отношение на последните за сдружението не възникват никакви права с неговото създаване и от неговата дейност. В подкрепа на това разбиране е и приетото като доказателство по делото копие от разрешение за ползване на сградата № ДК-07-Пд-18/01.02.2018г., в което като възложители на Държавната приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа са физическите лица, собственици на обекти в сградата, а не сдружението-ищец.

Не е налице и водене на чужда работа от сдружението в „свой интерес“. Специална хипотеза на водене на чужда работа без поръчка, уредена в разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД , съставлява предприемане на работа в чужд и собствен интерес. Особеното е в интереса — предприемайки дей­ствия, гесторът действа не само в чужд, но и в собствен интерес. Но тази хипотеза се отличава от истинското водене на чужда работа, защото действията се извършват не само в интерес на заинтересования, но и в собствен интерес. Затова в тази хипотеза според разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД не се прилагат правилата на воденето на чужда работа без поръчка, а на неоснователното обогатяване и по-точно, предвижда се, че заинтересова­ният дължи обезщетение за направените необходими и полезни разноски само и доколкото те са отишли в негова полза и са довели до неговото обогатяване. В случая обаче сдружението-ищец няма как да е гестор на своите членове, защо членственото им правоотношение взима превес, т. е. не може да действа като гестор в свои интерес, тъй като извършва възложената му работа от членовете, като събира средства под формата на парични вноски и средствата, които сдружението в частна полза генерира, отиват единствено за осъществяване интересите на неговите членове, което изрично е записано и в предмета на допълнителната стопанска дейност. Сдружението няма собствени права върху довършените обекти, а такива имат само неговите членове и само те биха могли да са обеднели, а ответниците да са се обогатили за тяхна сметка чрез спестяване на средства от довършителните работи. А както се посочи по-горе, то не може да действа и в чужд интерес с оглед идеалната цел, с която е създадено.

От фактите по делото по същество се установява, че довършителните работи са извършени в сграда в режим на етажна собственост и са направени вероятно от една част от етажните собственици без знанието на други, но с твърдение, че са в интерес на всички и отношенията само между тях по повод тези довършителни строителни работи по сградата биха могли да се уредят по правилата на чл.61, ал. 2 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие – дължи се заплащане на подобренията само до размера на обогатяването, т. е. до размера, с който се е увеличила стойността на притежаваните от другите собственици части от общите части в етажната собственост, а не до размера на вложените средства за всички довършителни строителни работи. Но между сдружението с нестопанска цел в частна полза, създадено от част от етажните собственици, и останалите етажни собственици (сред които са и ответниците) по повод на довършителните строителни работи в сграда етажна собственост не е възникнало правоотношение, последиците от което да може да се уредят по правилата на воденето на чужда работа без пълномощие. Извършените от сдружението фактически и правни действия, са довели до един положителен резултат, но не в чужда правна сфера, а тази на членовете му, и са допринесли единствено за постигане на идеалните му, нестопански цели, с оглед на които е учредено, а не до обогатяване на ответниците за негова сметка, както неправилно прилагайки разпоредбата на чл.61,ал.2 ЗЗД, е приел въззивния съд.

Подпис: