№ 132
София, 24 март 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 748 по описа за 2009 година.
Производството е по реда на глава 33 НПК, образувано по искане на осъдения А. М. Ш. за възобновяване на внохд № 1504/09 г. по описа на Окръжен съд-гр. Пловдив. Възразява се, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и се иска връщане на делото за ново разглеждане за отстраняването им. Алтернативно се иска оправдаване. Пред ВКС жалбата се поддържа от осъдения и защитата му.
Гражданският ищец не взема участие в касационното производство, а представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.
За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното:
С решение № 338 от 13.11.2009 г. по внохд № 1504/09 г. ПОС потвърдил присъдата на Районния съд-гр. Пловдив, постановена по нохд № 2077/05 г., с която е ангажирана наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия Ш, както следва – на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 54 НК същият е осъден на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, а на основание чл. 45 ЗЗД е осъден да заплати на Г. К. сумата от 12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 03.08.2005 г. до окончателното й изплащане.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи:
Искането е допустимо, а по същество – частично основателно.
1. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както тези, на които се акцентира в искането на осъдения, така и други, за които ВКС следи служебно, а именно – абсолютните такива по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 НПК.
Голяма част от възраженията, направени пред касационната инстанция, са били предмет на оценка от страна на ПОС, като са получили отговор, съответен на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК.
Правилно е отхвърлено като неоснователно възражението срещу приложението на чл. 269, ал. 3 НПК при първоинстанционното разглеждане на делото. Съображенията в тази им част са съответни на фактите, закона и практиката по приложението му, поради което не е наложително преповтарянето им тук.
Липсват основания за положително възприемане на възражението за предубеденост на състава на първоинстанционния съд. Такава се обосновава от осъдения при съображения - защото съдът е отказал: да приеме представени писмени доказателства, да назначи повторна съдебно-медицинска експертиза, да допусне свидетели. Известно е, че съдът не е длъжен да приема всички искания по доказателствата, а само тези, които са относими към предмета на делото и от значение за правилното му решаване. Не се установява при вземането на решения по доказателствените искания на страните в процеса, съдът по същество да е взел отношение по въпросите по съществото на последния, което единствено може да предпостави условията на чл. 29 НПК. По аналогичен начин стоят нещата и с резултатът от инстанционния контрол осъществен върху постановени от ПРС определения.
ВКС споделя съображенията на ПОС относно процесуално издържаната дейност на ПРС в заседанието от 02.12.2008 г.. Извършеното е в рамките на обичайното администриране по делата, каквато е дейността по насрочване на следващо по ред съдебно заседание и установяването на възможностите за това.
Представените от подсъдимия пред ПОС писмени доказателства - съдебно-медицинско свидетелство, ведно с два броя направления, не са игнорирани от въззивния съд. Последният е анализирал обясненията на подсъдимия във връзка с останалите, събрани по делото доказателства, в това число и със споменатите писмени доказателства. При изложените в мотивите на решението съображения (л. 92-93), ПОС не е установил те да налагат друг извод относно достоверността на обясненията на подсъдимия Ш.
Не намира опора в данните по делото, че гласните доказателства са оценявани едностранчиво. Напротив, оценката на отделните гласни доказателства е резултат на прецизно изследване на вътрешната им последователност и във връзката им с останалите доказателства, като не се установява превратно тълкуване или изопачаване, още по-малко нарушаване на правилата на формалната логика. При този, принципно правилен подход за оценка на достоверността на едно или друго доказателство/доказателствено средство, съдът е достигнал до различни изводи спрямо някои от тях – дадена е вяра на показанията на пострадалия, св. Д, Д., Р., Д., К., а на подсъдимия и св. П е отказана такава.
2. При отсъствието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на установеното от въззивния съд от фактическа страна. становеното наличие на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 198, ал. 1 НК предпоставя ангажирането на наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия.
3. Искането е основателно в частта по наказанието.
Достатъчно подробно изясненото здравословно състояние на Ш. обективно представлява изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, при което и най-ниското предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, а именно – три години лишаване от свобода. Наказанието следва да се намали по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК от три години на една година лишаване от свобода.
Предходните инстанции не са съобразили измененията на НК – чл. 41, ал. 6 НК НК – Дв. бр. 27 от 2009 г. в сила от 10.04.2009 г., като неправилно е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и не са определили типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално - при съобразяване на правилата по ЗИНЗС. Допуснатата незаконосъобразност не може да се отстрани в настоящото производство, образувано по инициатива на осъдения.
Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 338 от 13.11.2009 г., постановено по внохд № 1504/09 г. на Окръжния съд-гр. Пловдив като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК НАМАЛЯВА НАКАЗАНИЕТО, наложено на А. М. Ш. НА ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: