Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на И. Г. П. и П. В. П., чрез пълномощник адв. Ц. Х. С. от САК, за отмяна на влязло в сила решение № 264809 от 15.07.2022 г. по в. гр. д. № 15990/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 183144 от 02.08.2019 г. на Софийски районен съд, 35 с-в по гр. д. № 45782 по описа за 2018 г., с което са отхвърлени: предявените от И. Г. П. срещу Областния управител на Софийска област и О. Е, при условията на солидарна отговорност, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 5000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2460 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 29.06.2018 г. наводнение, ведно със законната лихва върху главниците считано от 29.06.2018 г. до окончателно заплащане на сумите, както и предявените от П. В. П. срещу Областния управител на Софийска област и О. Е, при условията на солидарна отговорност, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 5000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2460 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 29.06.2018 г. наводнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.06.2018 г. до окончателно заплащане на сумите, като неоснователни и недоказани.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, но не са могли да бъдат известни на страната при решаване на спора. Твърди се, че седмица преди депозиране на молбата за отмяна молителите узнали, че къщата-двуетажна жилищна сграда на [улица], собственост на П. П. Б. и И. П. И. /съседи на молителите/, е построена без архитектурен план и строително разрешение. Твърди се, че отводнителния канал, причина за причинените им вреди, предмет на делото, е бил неправилно прокопан в дворното място на молителите, а по плана на града този канал е следвало да попада под къщата на съседите им. Поискано е издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабдят от О. Е с копие от: архитектурен проект и строително разрешение, за двуетажна жилищна сграда на [улица].

В открито съдебно заседание, молителите се явяват лично, като чрез своя пълномощник поддържат молбата.

Ответникът по молбата О. Е, чрез пълномощника си юрисконсулт П. претендира молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.

Ответникът по молбата Областния управител на Софийска област не изпраща представител и не взема становище по същата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи и като провери данните по делото, намира следното:

В конкретния случай, молбата за отмяна се основава на ново обстоятелство - молителите сочат, че отводнителния канал, причина за причинените им вреди, предмет на делото, е бил неправилно прокопан в дворното им място, а по плана на града този канал е следвало да попада под къщата на съседите им, построена без архитектурен план и строително разрешение.

Твърдения, че през имота им минава канал, който съгласно плана на [населено място] от 1961 г. следва да се намира под къщата на съседите им П. П. Б. и И. П. И., а фактически е построен в имота на молителите, поради което всеки път когато водите придойдат преливат от канала в двора и къщата им, молителите П. са въвели още с исковата молба по делото. Претенцията им срещу ответниците е била обоснована с твърденията, че предявяват иска срещу Областния управител, като правоприемник на Окръжния народен съвет, чиито длъжностни лица приели и одобрили действащия план на [населено място], а длъжностните лица на другия ответник О. Е построили канала не по план, а в собствения на ищците имот, в противоречие с плана.

С потвърденото от Софийски градски съд решение на Софийския районен съд, е прието за безспорно, че по плана на [населено място] от 1961 г., действащ и към момента, е предвидено каналът да преминава през имота на съседите на ищците - П. Б. и И. И., но вместо това каналът е изграден в имота на ищците, и че това се установява и от приложените по делото скици и извадка от действащия план. Първоинстанционният съд е приел, че Областния управител не е правоприемник на окръжния народен съвет, за който се твърди да е изработил плана, поради което само на това основание искът срещу този ответник е отхвърлен като неоснователен, тъй като не се установявало противоправно поведение на негови служители. По отношение на втория ответник - О. Е е посочено, че не се спори, че каналът е изграден от служители на общината не по предвидения план, който също е изработен от служители на този ответник. Искът срещу ответната община е отхвърлен обаче, поради недоказана причинна връзка между настъпилите за ищците вреди и изградения не по плана канал - не се установило, че наводнението е причинено именно поради факта, че каналът преминава през мястото на ищците, а не, както е по план. По делото били налице данни за наличието на твърдяната от О. Е непреодолима сила - заповед № РД-15-315/29.06.2018г. на кмета на О. Е, с която е обявено бедствено положение на територията на града, с подробно посочени основанията за обявяване на бедственото положение: интензивен пороен дъжд, рязко покачване на водите на реките, заливане на прилежащата инфраструктура, наводнени жилища и сгради.

Молбата за отмяна е неоснователна. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали, съответно новосъздадени/ факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Новото обстоятелство следва да е от значение за решаване на делото по същество, т. е. ако е било известно на съда, той би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. То следва да е съществувало към деня на формиране на силата на присъдено нещо, но да не е било включено в делото и този пропуск да не се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната.

Представените по делото документи: скица №92/15.03.1982 г.; обяснителна записка; виза, 3бр. чертежи, Договор за право на строеж върху държавна земя от 08.03.1982 г., разрешение за строеж №30/07.06.1982 г.; Акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 23.07.2010 г.; Заповед №РД-15-324 от 27.08.2010 г., касаещи изградената двуетажна жилищна сграда собственост на П. Б. и И. И. /съседи на молителите/ в УПИ -X.-общ., кв. 123 по ПУП на [населено място], не отговарят на посочените критерии /останалите писмени доказателства, представени в о. с.з. от ответника по молбата -О. Е, касаещи преписката за продажба на УПИ -X.-общ., кв. 123 по ПУП на [населено място] на собствениците на сградата през 2020 г., са неотносими/. За да са основание за отмяна новооткритите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото, а съобразяването им от съда следва да води до различно по съдържание съдебно решение, а в настоящия случай това не е така. Както се посочи, в хода на инстанционното производство са били въведени твърдения за незаконното изграждане на канала в имота на молителите, въпреки че по плана на [населено място] от 1961 г. същия е следвало да се намира под сградата в имота на съседите им П. Б. и И. И., които твърдения заедно с представените в първоинстанционното производство писмени доказателства в тази насока, са били съобразени и разгледани от съда по същество на спора. Представените писмени доказателства в настоящото производство, не биха променили фактическите и/или правни изводи, респ. и резултата по иска. Наред с това, както се посочи, новооткрито писмено доказателство е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Настоящият случай не е такъв, защото представените в настоящото производство документи, касаещи законността на постройката, са се съхранявали в О. Е и при полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса, са могли да бъдат представени по делото. Следователно не е осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Молителите са изложили и доводи за неправилност на въззивното решение и потвърденото с него решение на Софийски районен съд. Тези доводи не обосновават основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. В производството по отмяна на влезли в сила решения съд преценява дали са налице въведените основания за отмяна на влязлото в сила решение. Правилността на съдебното решение се проверява по реда на инстанционния контрол.

Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 15990/2019 г. по описа на Софийски градски съд, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника по молбата О. Е следва да се присъди сумата 100 лв. разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. П. и П. В. П., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 264809 от 15.07.2022 г. по в. гр. д. № 15990/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА И. Г. П. и П. В. П. да заплатят на О. Е сумата 100 лв.- разноски по делото в производството по чл. 303 и сл. ГПК пред ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.