Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. К., чрез пълномощник адв. А. П. от АК - Пловдив, срещу въззивно решение № 56/27.04.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 424/2021 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №109/23.08.2021 г., постановено по гр. д. № 175/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта му, с която е отхвърлен предявения от същата страна против Прокуратурата на Р. Б, иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение на претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 вр. чл. 20 от НК и задържане под стража на 30.09.2016г. до 02.06.2017г., за което е оправдан с влязла в сила присъда, в горницата над уважения размер от 5000 лв. до предявения размер от 55000 лв.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. При доказани в едно съдебно производство по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ неимуществени вреди в професионалната дейност, здравословното, емоционално и психическо състояние, семейството, отношенията с близки приятели и познати, социалния статус, професионална кариера и авторитета в обществото, длъжен ли е съдът да постанови мотиви и да присъди съответен паричен еквивалент на всяка от доказаните последици от незаконното обвинение?; 2. При предявен срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ, длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си и да даде оценка на негативните преживявания на ищеца, породени от действия и актове на прокуратурата, и негативните му преживявания от възможността да бъде постановена срещу него осъдителна присъди в хода на наказателно производство и протестираната оправдателна присъда на първа инстанция?; 3. По-силно ли е психическото обременяване на неоснователно съдено лице, на което в хода на наказателното производство са постановявани осъдителни присъди, в сравнение с психическото обременяване на неоснователно съдено лице от липсата на яснота за изхода на воденото срещу него наказателно дело във връзка с депозиран протест от Прокуратурата на РБ срещу оправдателна присъда?; 4. По-силни и с по-мащабни проявления ли са негативните преживявания на неоснователно съдено лице, на което в хода на наказателното производство са постановявани осъдителни присъди, в сравнение с негативните преживявания на неоснователно съдено лице, на което в хода на наказателното производство са постановявани оправдателни присъди?; 5. По-висок ли е интензитетът на негативните преживявания на неоснователно съдено лице, на което в хода на наказателното производство са постановявани осъдителни присъди, в сравнение с интензитета на негативните преживявания на неоснователно съдено лице, на което в хода на наказателното производство са постановявани само оправдателни присъди?; 6. При определянето на размера на обезщетението освен изследване и обсъждане на обстоятелствата относно: повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на мярката за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху психическото и физическо здраве на лицето, наличието на други наказателни преследвания спрямо него, личността на ищеца, с оглед степента на засягане на душевния му комфорт в следствие на обвинението, следва ли да се обследват, с оглед определяне на справедливото парично обезщетяване - стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, доколкото размерът на обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалия?; и 7. От значение ли е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, както и в случаи, в които повече от едно лице следва да бъде репарирано, следствие на повдигнат и поддържан обвинителния акт на Прокуратурата на РБ спрямо няколко лица, чиито права за репариране на щети се реализират в отделни производства? По отношение на поставените въпроси, се сочи че същите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с: ППВС № 4/1968 г.; ТР №3/22.04.2005 г. по тълк. д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 100/08.07.2019 г. по гр. д. № 2682/2018 г. на ВКС, IV ГО. Въпросите се поддържат и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата Прокуратурата на Р. Б, не е депозирал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че срещу Н. С. К. било образувано досъдебно производство на 29.09.2016г. от Районна прокуратура - Ловеч, като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, за това че на 28.09.2016г. в землището на [населено място], Ловешка област, в съучастие като съизвършител с други две лица като помагач, придобил чрез закупуване и държал огнестрелно оръжие – противотанков гранатомет, без разрешение по чл. 50 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. На 30.09.2016 г. му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, за срок от осем месеца. От Районна прокуратура - Ловеч на 31.08.2018 г. бил внесен в съда обвинителен акт против К.. По образуваното н. о.х. д. № 831/2018 г. по описа на Районен съд - Ловеч на 04.02.2019 г. била постановена оправдателна присъда. Същата била протестирана от Прокуратурата, като по в. н.о. х.д. №250/2019г., Ловешкият окръжен съд потвърдил присъдата, като въззивното решение влязло в сила на 18.11.2019 г.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че наказателното производство, е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца – нервност, безсъние, хипертония; накърняване на доброто му име в обществото; влошаване на отношенията му с негови приятели, които обстоятелства били нормалната житейска реакция в такива случаи и били установени от събраните гласни доказателства по делото и изслушаната съдебно психиатрична експертиза. Въззивният съд е взел предвид и продължителността на прилагане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража – 8 месеца; продължителността на воденото наказателно производство около 3 години. Посочено е, че ответникът не е разгласил случая медийно и не бил допринесъл за раздялата на ищеца с фактическата му съпруга, както и за оставането му без работа. По тези съображения, въззивният съд е приел, че сумата от 5000 лв. представлява справедливо, съобразно с критерия на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въпроси под №№ 1, 2, 6 и 7 се свеждат до следния уточнен и обобщен от съда въпрос: за задължението на съда по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Този въпрос, касае критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото, и е правно релевантен. Същия е от значение за изхода на спора и въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г., както и с цитираната в изложението практика на ВКС.

Останалите въпроси под №№ 3, 4 и 5 не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като са формулирани общотеоретично, без връзка с конкретни правни разрешения на въззивния съд обусловили изхода на делото. Затова и по тях, и на сочените основания не следва да се допуска касационно обжалване.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 56/27.04.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 424/2021 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя Н. С. К., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.