№ 303 София, 28.02. 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:М. С.

Членове:Светлана Калинова

Г. Г.

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 526/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 509083/10.11.2022 г., подадена от С. С. Т., с която се обжалва определение № 50166/11.10.2022 г. по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., с което е оставено без уважение искане на жалбоподателката за отвод на членовете на състава по делото, оставена е без уважение нейна молба по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за подаване на молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 118/04.07.2022 г. в частта за разноските и е оставена без разглеждане нейна молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 11/23.02.2022 г. в частта за разноските.

Жалбоподателката поддържа оплакване за нищожност на обжалваното определение като постановено от незаконен състав - състав, избран в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, който поради тази причина е следвало да си направи отвод, както и оплакване за недопустимост на същото. Твърди, че дори да е бил избран съобразно заповедите на председателя на съда и правилата за случайно разпределение на делата във ВКС, съставът е незаконен, защото самите правила не са утвърдени от Народното събрание на РБ. Заявява, че предявява иск за обявяване нищожност на атакуваното определение, както и съдебен протокол от 26.01.2022 г., на определение № 60192/14.12.2021 г., и на решения № 118/04.07.2022 г. и № 11/23.02.2022 г., постановени по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС, II-ро г. о., и в тази връзка моли да се направи служебно копие на делото пред ВКС или да се предаде делото в оригинал, след което искането й да се препрати на компетентния съд. Твърди още, че в производството по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС, II-ро г. о., са представени фиктивни договор и пълномощно от адвоката на насрещната страна - неподписани от довереника, а вероятно от адвоката, с което е осъществен съставът на гл. IX „Документни престъпления“ - чл. 314 НК, и въз основа на тези фиктивни документи ВКС е осъдил молителката за разноски, като незаконният състав на ВКС отказал да коментира доводите за фалшиво пълномощно и това го извеждало на нивото на съучастник в извършването на престъплението. Твърди, че изложеното от нея представлява сигнал за извършено престъпление, който ВКС следва да изпрати на прокуратурата. Отправя и искане за спиране на настоящото производство, като твърди, че са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК. Като преюдициални към настоящия спор посочва гр. д. № 29298/2022 г. и гр. д. № 41916/ 2022 г. по описа на СРС, като в първото от посочените дела жалбоподателката оспорвала истинността на нотариална покана, а във второто изисквала събиране на доказателства за неоснователно обогатяване. Във връзка с т. 5 посочва номерата на четири висящи прокурорски преписки. Отправя и искане за гледане на делото отначало от нов съдебен състав.

От В. В. В. като ответник по частната жалба не е постъпил писмен отговор.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и изхожда от страна по делото с правен интерес от обжалването.

В частта, с която определението се обжалва в частите, с които се оставят без уважение исканията за отвод на съдебния състав и за продължаване на срока за подаване на молба по чл. 248 ГПК, частната жалба е недопустима като насочена срещу определение на състав на ВКС, което е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол пред друг състав на съда. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК подлежат на инстанционен контрол по пътя на обжалването две категории определения: такива, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото - т. 1, и такива, за които изрично е посочено в закона, че подлежат на обжалване - т. 2. Определение, с което се оставя без уважение искане за отвод на съдебния състав, както и определение, с което се оставя без уважение искане за продължаване на срок, не са преграждащи развитието на делото; за двата вида определения не е посочено изрично в процесуалния закон, че подлежат на обжалване. В този смисъл е трайната и безпротиворечива практика на ВКС, изразена напр. в определение № 281/15.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1252/2014 г. на III-то г. о., определение № 410/08.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3065/2014 г. на I-во г. о., определение № 541/30.09.2015 г. по ч. т. д. № 2422/2015 г. на II-ро т. о., във връзка с приложението на чл. 22 ГПК, и в определение № 528/23.10.2012 г. по ч. гр. д. № 447/2012 г. на I-во г. о., определение № 143/22.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1688/2013 г. на I-во г. о., определение № 4178/1.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3734/2022 г. на II-ро г. о., във връзка с приложението на чл. 63 ГПК. Като недопустима в посочените части, частната жалба следва да се остави без разглеждане.

В частта, с която частната жалба е допустима, а това е частта, с която определението се обжалва в частта, с която е оставена без разглеждане като подадена извън преклузивния срок молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 11/23.02.2022 г. в частта за разноските, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че искане по чл. 248 ГПК е инкорпорирано в молба вх. № 6623/04.08.2022 г., но тъй като същата е подадена извън едномесечния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК, а и съдът вече се е произнесъл с решение № 118/04.07.2022 г. по идентично искане, депозирано с друга молба, оставяйки го без уважение, молбата е недопустима.

Прочитът на молба вх. № 6623/ 04.08.2022 г. налага извода, че с нея не е отправяно искане за изменение на решение № 11/23.02.2022 г. в частта за разноските. Молбата съдържа искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските на решение № 118/04.07.2022 г., както и други искания. В съответствие с данните по делото обаче, в обжалваното определение е прието, че вече е налице произнасяне по искане чл. 248 ГПК за изменение на решение № 11/23.02.2022 г. Такова искане се съдържа в молба вх. № 2566/21.03.2022 г. То е било разгледано и е оставено без уважение с решение № 118/04.07.2022 г. Като правилно по резултата си, обжалваното определение следва да бъде потвърдено в тази част, при което положение искането на жалбоподателката за гледане на делото отначало от нов съдебен състав се явява неоснователно. Искането не може да бъде уважено и в хипотеза, при която обжалваното определение би се оказало неправилно, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК ако отмени обжалваното определение, горестоящият съд сам решава въпроса по жалбата.

Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., не споделя твърдението на жалбоподателката, че обжалваното определение в частта, подлежаща на обжалване и предмет на настоящото производство, страда от порока нищожност като постановено от незаконен състав поради наличие на основание за отвод. На първо място основанията за отвод са посочени в чл. 22 ГПК, сред които не са нарушаване на принципа за случайно разпределение на делата или неутвърждаване на вътрешните правила на даден съд от Народното събрание. На второ място нарушенията на чл. 22 ГПК съобразно правната теория и съдебната практика не се свързват с нищожност на акта, а с неговата евентуална неправилност, тъй като се поражда съмнение за липса на безпристрастност на състава на съда, разглеждащ делото. На трето място - съгласно разясненията, дадени в мотивите към ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК, един съдебен акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираем е или е неподписан. В съдебната практика се приема, че незаконен или ненадлежен състав е налице, когато съдът заседава в състав в нарушение на чл. 78 ЗСВ, чл. 82 ЗСВ, чл. 105 и чл. 110, т. 1 ЗСВ, или когато в него участие е взело лице, което не е съдия или лице, което към момента на формиране на решението като волеизявление вече не е съдия към съответния съд, и др. Такива хипотези по настоящото дело не са налице. Не се установява и обжалваното определение да е недопустимо, а и жалбоподателката не е обосновала основания за това оплакване.

По заявлението на жалбоподателката, че предявява иск за нищожност, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че следва да изпрати копие от частната жалба на Софийския районен съд, който е компетентен да извърши дължимите съдопроизводствени действия и в чиито правомощия е да прецени дали да изиска изпращането на делото.

Искането жалбата да се изпрати в прокуратурата като сигнал за извършено престъпление по чл. 314 НК съставът на ВКС, I-во г. о., намира за неоснователно. Задължение за уведомяване орган на досъдебното производство /чл. 205, чл. 209 НПК/ би било налице, ако изнесените данни са във връзка с предмета на делото, по което те са постъпили, а разглежданият случай не е такъв, тъй като в допустимата за обжалване част на определението молбата по чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане.

Исканията за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК също са неоснователни. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, връзката на преюдициалност като основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Прокурорските преписки не покриват така изясненото съдържание на посоченото основание за спиране на производството. Във връзка с позоваването на висящи граждански дела следва да се посочи, че ВКС не може да постанови спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК /в този смисъл т. 8 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/. ВКС може да спре производството по делото по този ред, само след като е дал ход за разглеждане на делото по същество /в този смисъл т. 9 на ТР № 2/02.07.2004 г. по тълк. гр. д. № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС/, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. На последно място - с допустимата за разглеждане част на частната жалба се обжалва определение, с което без разглеждане е оставена молба по чл. 248 ГПК. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., възприема като правилен извода на състава на ВКС, II-ро г. о., за недопустимост на молбата, поради което няма основание да се произнесе по нейната основателност, а това води до липсата на предпоставки за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, съгласно която производството се спира, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Както вече бе посочено, в случая изходът на спора в допустимата за обжалване част на определението не зависи от изнесените от жалбоподателката твърдения за престъпни обстоятелства.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на С. С. Т. срещу определение № 50166/11.10.2022 г. по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., в частта, с която са оставени без уважение исканията на жалбоподателката за отвод на членовете на състава по делото и за продължаване на срока за подаване на молба по чл. 248 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50166/11.10.2022 г. по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане молба на С. С. Т., инкорпорирана в молба вх. № 6623/04.08.2022 г., за изменение на постановеното по същото дело решение № 11/23.02.2022 г. в частта за разноските.

Препис от частна жалба вх. № 509083/10.11.2022 г. ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийския районен съд за извършване на дължимите съдопроизводствени действия по твърдението на С. С. Т., че предявява иск за нищожност на определения, решения и съдебен протокол по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. С. Т. за за уведомяване на орган на досъдебното производство за извършено престъпление.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. С. Т. за спиране на производството по ч. гр. д. № 526/2023 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., на основание чл. 229, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК.

В частта, с която частната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването на препис от него, а в останалите части е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: