Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. Б., представлявана от адв. Б. Т., срещу въззивно решение № 145/04.05.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 215/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260220/23.12.2021 г. по гр. д. № 52/2021 г. на Районен съд – Велинград. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу Я. В. М. иск за промяна на мерките за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете – П. Я. М. (на 10 години), като упражняването на родителските права се предостави на майката; определи се местоживеене на детето при нея, а на бащата да се определи режим на лични контакти и се осъди да заплаща месечна издръжка.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса - трябва ли да се вземат предвид всички доказателства и всички конкретни обстоятелства по делото при решаване на спора относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с детето, респ. при преценката им съдът да следи за защитата на най-добрия интерес на детето. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС № 1/1974 и с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата Я. М., чрез адв. Д. Т., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

По делото е установено, че страните са родители на малолетната П. (на 10 г.). С решение от 17.06.2019 г. постановено по гр. д. № 261/ 2019 г. на Районен съд – Велинград родителските права по отношение на малолетното дете са предоставени на бащата, определено е местоживеене на детето при него, а на майката е определен режим на лични контакти и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка.

По настоящото дело ищцата е претендирала да се променят мерките за родителските права и упражняването им се предостави на нея, да се определи местоживеене на детето при майката, а за бащата да се определи режим на лични контакти, както и да заплаща издръжка за детето.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че не е установено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което да обуславя промяна на постановените с решението от 2019 г. мерки за родителската отговорност. Анализирайки подробно всички събрани по делото пред първата и въззивната инстанция писмени и гласни доказателства, представените социални доклади, както и становищата на страните, въззивната инстанция е приела, че между майката и детето няма установена емоционална връзка. П. е отглеждана от баща си и неговата майка от най-ранна възраст (от 2013 г.), като целият й съзнателен живот е протекъл с баща й и неговите близки. В дома на бащата и в града детето има близки и приятели, чувства се сигурно и защитено, докато средата на майката би била изцяло нова за него. Доколкото са налице данни за известно отчуждаване на детето от майката, не се установява то да се дължи на поведение на бащата. Детето живее при добри условия и получава необходимите грижи както за отглеждането, така и за възпитанието му. Същевременно майката живее в Германия и се издържа от социални помощи и разчита на такива и за отглеждането на П.. Въззивният съд е посочил, че в хода на производството е починала бабата на П. по бащина линия, но че тази промяна не е основание за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, а напротив в интерес на детето е да му се осигури начин на живот, който да намали причинения стрес от загубата на много близък човек. Установено е също, че след това събитие и след влизане в сила на решението по чл. 127а СК (по друго водено между страните дело) бащата е заминал с детето за чужбина, където е работил сезонно като строителен работник. С оглед на това съдът е счел, че по волята на бащата за детето е настъпила промяна в ежедневието и начина на живот, като безспорно то е отделено от познатата му среда в [населено място]. Доколкото такива са били и намеренията на майката (детето да замине да живее с нея в Германия), съдът е посочил, че този новонастъпил факт не води до промяна на извода относно неоснователността на предявената претенция. Бащата е този, който с помощта на близките си се е грижил за П. през целия й съзнателен живот и от най-ранна възраст; между него и момичето има изградена стабилна емоционална връзка на доверие и обич, поради което при промяна на средата и мястото на живот за детето е по-добре това да става с нейния баща, към когото е силно привързана и който в годините е доказал качествата си на отговорен родител.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Поставеният в изложението правен въпрос е релевантен, но не обуславя селектирането на жалбата. Разрешение на въпроса е дадено в множество решения на ВКС, в които са съобразени задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. (напр. - решение № 215/21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г., III г. о., решение № 280/20.07.2011 г. по гр. д. № 888/2010 г., IV г. о., решение № 152/18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г., III г. о., решение № 65/28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о., решение № 290/07.11.2012 г. по гр. д. № 640/2012 г., III г. о., решение № 712/15.02.2011 г. по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., решение № 26/02.03.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г., IV г. о., решение № 808/23.10.2009 г. по гр. д. № 2138/2008 г., IV г. о., решение № 331/01.11.2013 г. по гр. д. № 2181/2013 г., IV г. о., решение № 243/08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. и др.). Константно в цитираната практика е приемано, преценката на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД се извършва изключително с оглед защита на неговите интереси, като тя е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето в тяхната съвкупност, а не да подхожда избирателно. Релевантните за спора обстоятелства, следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната връзка, като във всеки конкретен случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях и то като се ръководи преди всичко от интереса на детето. За да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищните, битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е длъжен да обсъди всички тези и други съществени за упражняването на родителските права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето.

Окръжният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Той е съпоставил значението на доказаните родителски качества на бащата, стабилната емоционална връзка между него и детето, добрите условия на живот, които е създал, отговорното му поведение спрямо момичето през всичките години и към днешна дата; обсъден е родителския капацитет и на майката, както и реалните й възможности да осъществява преките грижи по отглеждането и възпитанието на П., т. е. - ценени са всички относими обстоятелства, определящи най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. След анализ и съпоставка на всички конкретни критерии, съдът е счел, че ще е в най-добрия интерес на детето родителските права да продължат да бъдат упражнявани от бащата, тъй като не е установено правнорелевантно изменение обстоятелствата, за да се постанови промяна на определените мерки. Изменение на режима чрез предоставяне на упражняването на родителските права на майката не би представлявало положителна промяна за детето и не е в негов интерес. Доводите за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, които се съдържат в изложението на жалбоподателката и отразяват несъгласието й с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда, не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Във фазата по допускане на касационната жалба Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Той може да направи извод за възможна очевидна неправилност, когато такава следва пряко от съдържанието на самото решение. В случая, жалбоподателката не сочи в изложението си (извън аргументацията по повдигнатия правен въпрос) доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. Не могат и служебно да бъдат изведени правни въпроси, които обуславят очевидна неправилност на решението, доколкото поначало касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените в касационната жалба основания, с изключение на служебното му задължение, както е в случая по спора за родителски отношения - да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца и за правилното приложение на материалния закон. Поради това, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен.

Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 04.05.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 215/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Д. В. Б., с ЕГН - [ЕГН], да заплати на Я. В. М., с ЕГН - [ЕГН], сумата 1 000 лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.