Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ - [населено място], срещу решение № 17 от 19.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 608/2021 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 260040 от 09.07.2021 г. по т. д. № 43/2020 г. на Окръжен съд - Шумен, с което НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен“ АД сумата 145 027 лв. - стойност на извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ за м. март, м. май и м. октомври 2017 г. по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270305/24.02.2015 г., договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270305/29.05.2017 г. и договор за извършване на амбулаторни процедури № 270667/29.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.05.2020 г., до окончателното плащане, както и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 12 193.35 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения осъдителен иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 2 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са значими за изхода на делото и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради необходимостта от създаване на „тематична съдебна практика“ с оглед „значителния брой на текущи спорове с идентичен характер на територията на България и обществената значимост на предмета на делото“: „1. Какво е значението на установените лимити за закупуване и заплащане от страна на НЗОК на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или клинични процедури във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ; 2. Действителна ли е уговорка между страни по облигационно отношение, дефинираща конкретни параметри за извършване на медицинска дейност и за последващото й закупуване от НЗОК; Същата уговорка противоречи ли на Конституцията на Р. Б; Същата уговорка противоречи ли на правото на здравноосигурено лице до достъп до медицински услуги на територията на Р. Б; 3. Нищожна ли е клауза от индивидуален договор за оказване на болнична помощ между изпълнител и НЗОК като възложител, дефинираща конкретни обеми на изработка и последващо закупуване от страна на НЗОК; 4. Може ли съдът служебно да признае порок на сделка и прогласи нищожност на клаузи от договора между страните, когато не е надлежно сезиран с иск за прогласяване на нищожност от страна на ищеца по делото“. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се поддържа с твърдения, че правните изводи на въззивния съд противоречат в цялост на Решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Р. Б относно съдържанието на разпоредбата на чл. 35 ЗЗО.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. П. от АК Шумен, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

При постановяване на обжалваното решение Апелативен съд - Варна е съобразил безспорните по делото факти, че в качеството на лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл. 9 ЗЛЗ ищецът „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен“ АД е сключил с ответника НЗОК, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270305/24.02.2015 г., договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270305/29.05.2017 г. и договор за извършване на амбулаторни процедури № 270667/29.05.2017 г. Според уговореното в договорите болницата - изпълнител има право да получава договореното заплащане за извършената и отчетена дейност при условията и сроковете и по реда, определени в НРД за медицинските дейности и индивидуалните договори, а възложителят НЗОК определя стойности на дейностите на болнична медицинска помощ съобразно Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите и ЗБНЗОК за 2017 г., като дължи плащане на извършената и отчетена от изпълнителя дейност само в рамките на определените стойности /лимити/ За случаите, в които са осъществени дейности на стойност, надвишаваща определената месечна стойност по съответните приложения към всеки договор, е предвидено изпълнителят да подава в сроковете за отчитане писмено заявление до възложителя за увеличаване на месечната стойност, след което НС на НЗОК да утвърждава корекции по стойностите на разходите за болнична медицинска помощ с възможност да вземе решение за закупуване на потвърдените дейности частично или напълно. Претендираната по делото сума от 145 027 лв. съставлява стойност на болнична медицинска помощ, която действително е предоставена от ищеца, но ответникът е отказал заплащането й по съображения за надвишаване на утвърдените месечни лимити.

За да се произнесе по основателността на иска, въззивният съд е взел предвид практиката в решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 154/04.03.2021 г. по т. д. № 2530/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 152/02.02.2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на ІІ т. о., според която в случаите, в които изпълнителят на болнична помощ е извършил реално дейностите по чл. 45 ЗЗО, дори и да надхвърлят определените с индивидуалния договор и приложение № 2 към него лимити, възложителят следва да изпълни дължимата насрещна престация; Дори и в хипотеза на установени с договорна клауза основания за отказ от плащане, медицинската дейност следва да бъде възмездена, щом е доказано, че извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет от здравни дейности; Независимо от лимитиране на дейността на болниците, при извършване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки в обхвата на възложеното в договора по чл. 59 ЗЗО, съответен на чл. 45 ЗЗО, чл. 4 и чл. 5 ЗЗО и НРД, на изпълнителя се дължи възнаграждение; Уговорените в сключения от изпълнителя индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово - отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец по Приложение № 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми. Споделяйки дадените от ВКС разрешения, въззивният съд е направил извод, че отказът на ответника НЗОК да заплати на ищеца стойността на действително престираната болнична медицинска помощ е неоснователен, поради което ответникът дължи плащане на претендирана с иска сума. Въззивният съд е акцентирал върху обстоятелството, че част от дейностите, чиято стойност е включена в исковата претенция, съставляват спешна медицинска помощ, която не подлежи на планиране и отлагане, а за останалата част от дейностите ищецът е депозирал искане за корекция съобразно действащата правна уредба с посочване на конкретни причина за допуснатото превишение в стойностите, сред които невъзможност за отлагане на спешен прием на пациент поради риск от влошаване на здравословното състояние.

Във въззивната жалба ответникът НЗОК е поддържал, че вземането на ищеца е погасено с изтичане на тригодишната давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД. След позоваване на решение № 152/02.02.2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че вземанията за т. нар. надлимитна дейност имат случаен характер и се дължат по изключение, въззивният съд се е произнесъл, че реализираната надлимитна дейност няма периодичен характер по смисъла на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което за произтичащите от нея вземания на изпълнителя на медицинска помощ не се прилага кратката погасителна давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД и вземането на ищеца, предмет на предявения срещу НЗОК осъдителен иск, не е погасено по давност.

В съответствие с изводите, до които е достигнал, Апелативен съд - Варна е потвърдил решението на Окръжен съд - Шумен, с което НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен“ АД сумата 145 027 лв., представляваща стойност на извършена и отчетена медицинска помощ през м. март, м. май и м. октомври 2017 г. над лимитите за съответния месец по Приложение № 2 към сключените от страните индивидуални договори.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение.

Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси от т. 1 до т. 3, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, са относими към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, но по отношение на тях не е налице специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Според разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. По поставените от касатора въпроси, свързани със задължението на НЗОК да заплаща на изпълнителите на медицинска помощ извършени надлимитни дейности и с действителността на съдържащите се в индивидуалните договори между изпълнителите и НЗОК клаузи, с които дължимите от НЗОК плащания се ограничават до определени стойности /лимити/, е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 169 от 16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., възприета впоследствие и в други решения на ВКС по дела с идентичен спорен предмет. В съобразителната част на посоченото решение са анализирани подробно законовите разпоредби, уреждащи отношенията между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК по повод предоставянето на медицински услуги на здравноосигурени лица, и след изясняване на тяхното съдържание е прието, че: „Уговорената в индивидуалния договор с изпълнителя на медицинска помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на лимитираните в приложение № 2 стойности, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД, но тя няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига помощта да е в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности; В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител, тъй като здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети; Предвидените в договорите между НЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишение на месечния лимит; Уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение № 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО“. Въззивният съд е съобразил посочената практика и е постановил решението си в съответствие с дадените от нея разрешения, които се възприемат и от настоящия състав на ВКС. При наличие на практика на ВКС, в която се съдържа отговор на поставените от касатора въпроси, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по последния въпрос от изложението, тъй като въззивният съд не се е произнесъл служебно по нищожността на клаузи, съдържащи се в индивидуалните договори между страните. Нищожността на клаузите, с които е дадено право на НЗОК да не извършва плащане на отчетените от изпълнителя медицински дейности, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение № 2, е въведена изрично от ищеца с исковата молба, по повод на която е образувано производството пред първоинстанционния съд. При тези обстоятелства поставеният въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото и не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касаторът се е позовал и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдение, че „правните изводи на въззивния съд противоречат в цялост на Решение № 2 от 22 февруари 2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Р. Б относно съдържанието на разпоредбата на чл. 35 от ЗЗО“, но не е посочил конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, чието разрешаване от въззивния съд е в противоречие с цитираното решение. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на посочен от касатора правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Следва да се отбележи, че по отношение на въззивното решение не е изпълнено и допълнителното изискване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като предмет на произнасяне в решението по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд е конституционосъобразността на отделни разпоредби от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., а не заплащането на т. нар. надлимитни дейности от страна на НЗОК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 608/2021 г. на Апелативен съд - Варна.

Поради недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството по чл. 288 ГПК разноски в размер на 3 322.88 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.03.2022 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 19.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 608/2021 г. на Апелативен съд - Варна.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса с БУЛСТАТ[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 3 322.88 лв. - разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: