О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 801

[населено място], 25.10.2013г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа докладваното от съдията Костова т. д. №1247/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК,

образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №1354 от 14.11.2012г., постановено по в. т.д. № 641/2012г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване визира разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт Т. М. Атанасова счита касационното обжалване за недопустимо поради отсъствие на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 предпоставки. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.

Пловдивският окръжен съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 40 000 лв., представляваща получена сума като гаранция по договор от №1936/11.09.2006г. за доставка на горива и горивно-смазочни материали, сключен между [фирма] и [фирма] – Варна. Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението. За съда основния спорен въпрос е бил дали дружеството [фирма] – концесионер на летище Варна има основание да претендира сумата от 40 000 лв....