О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№746

гр. София, 08.10.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Първо отделение,

в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1531 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. С. и А. Л. С., [населено място], срещу решение № 1742 от 07.11.2012г. по гр. д. № 2361/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1767 от 13.03.2012г. по гр. д. № 9299/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава върху главницата по чл. 226, ал. 1 КЗ за периода от 02.09.2006г.- датата на непозволеното увреждане, до 02.09.2009г., като погасен по давност

В касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД, като е приел, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 02.09.2006г.- датата на непозволеното увреждане до 02.09.2009г. е погасен с кратката три годишна давност. Твърди се, че обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по своята правна същност не представлява лихва, а само размерът му се определя въз основа на законната лихва. Излагат се съображения, че отговорността на застрахователя се обуславя от деликтната отговорност на прекия причинител на вредите, като...