Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Сл. Т. от Ст.З. против решение № 272/6.07.2012 г. по в. т.д. № 378/2012 г. на Старозагорски ОС, с което по същество са отхвърлени предявените от касатора срещу Д. з. АД-София искове за заплащане на сумите: 16 008.01 лв. остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил при ПТП от 10.10.2010 г., ведно със законната лихва, и 955.13 лв. обезщетение за забава, като са присъдени разноски.

Ответното АД е подало отговор, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е и неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК започва с оплакване, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в противоречие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Тук следва да се има предвид следното: 1.Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т. 1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК., 2.Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.

По вторият въпрос, свързан с частично заплащане на застрахователното обезщетение, касаторът сам посочва, че въззивният съд не го е обсъдил, т. е. неговото решаване не е обусловило изхода на делото. Виж мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст. д. № 4/2009 г. на Конституционния съд.

В следващата група въпроси, касаторът се оплаква от разширителното тълкуване нормата на чл. 125, т. 8 ЗДвП, че ако придвижването не е било безопасно е равносилно на невъзможност за движение на собствен ход. Затова, било налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обаче, в случая не може да се говори за разширително тълкуване. Това е така, защото приетото от въззивният съд е в съответствие със заключението на автотехническата експертиза за пълна загуба на МПС и установеното, че компетентните органи на МВР са посетили местопроизшествието, но не са заварили процесното МПС и неговия водач.

По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното, ВКС-І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 272/6.07.2012 г. по в. т.д. № 378/2012 г. на Старозагорски ОС.

Осъжда М. С. Т. от Ст. З. да заплати на Д. з. АД-София сумата 790 лв. адв. в.ие за защита от юрисконсулт.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: