6№ 78 гр. София, 30.05.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Диана Хитова

Александър Цонев

при участието на секретаря Албена Рибарска, изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3910/17 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК /в редакция на закона, преди ЗИДГПК, обн, в ДВ, бр. 86/27.10.2017г.- съгласно пар. 74 от последния/.

Съдът е сезиран с касационна жалба на В. В. М. чрез особения представител адв. С. срещу въззивно решение № 105/06.07.2017г. на Варненски апелативен съд, с което недвижим имот в [населено място], обл. Д., представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда на [улица], заедно с право на строеж върху ПИ №І, кв. 113 по плана на [населено място] е отнет от В. М. в полза на държавата на основание чл. 9, вр. чл. 4 ЗОПДИППД отм., С допълнителна молба касаторът е изразил становище, че производството по делото е недопустимо, заради пропуснат срок по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм..

В срока за отговор КПКОНПИ /Комисята/ е възразила срещу отмяната на решението. Същото е и становището на Прокуратурата на РБ.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса „Длъжен ли е въззивния съд в производство по чл. 294 ГПК да обсъди възражение за липса на собственост и да обсъди доказателствата за собственост относно недвижим имот, предмет на отнемане по ЗОПДИППД отм.? “

Преди да даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът следва да се произнесе по искането на касатора за обезсилване на решението и прекратяване на производството, поради неспазване на 10- месечния преклузивен срок по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм.,

Възражението на...