№ 252

[населено място], 29.05.2018г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 1347 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 105/01.03.2018 г. по т. д.№ 2411/2017 г. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК касационната жалба на същата страна против решение № 240/ 21.06.2017 г. по гр. д. № 293/2017 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5/05.01.2017 г. по гр. д.№ 527/2016 г. на Районен съд – Павликени.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с довода, че предявените искове, с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД, попадат в изключенията по чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, за които касационното производство е допустимо, независимо от цената на иска, тъй като се касае за конститутивни искове, в упражняване на потестативно право на кредитора, за обявяване относително недействителни разпореждания на длъжника с недвижими имоти / земеделски земи /, обективирани в два нотариални акта. Позовава се на опр.№ 90 по ч. гр. д.№ 239/2003 г. на 5-членен състав на ВКС /неприложено/.Основавайки се на формираната задължителна съдебна практика, че относно вземането на кредитора, обуславящо активната процесуална легитимация по иска, не се формира сила на пресъдено нещо, респ. че същото не е предмет на иска, жалбоподателят оспорва квалифицирането на делото като търговско – не размера...