№ 259

[населено място], 29.05.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на

четиринадесети май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 481 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №2382/2017 г. по гр. д.№ 2471/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1449/06.03.2017 г. по гр. д. № 8715/2016 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са уважени предявените от В. М. А. против [фирма] искове, с правно основание чл. 238 КЗ отм., за сумата от 28 000 лева – обезщетение по договор за застраховка от 02.11.2012 г., в обезщетяване на вреди от застрахователно събитие, настъпило на 19.11.2012 г., както и с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД, обезщетение за забава в издължаване на главницата, в размер на 5 583, 63 лева – лихва за периода 28.07.2014 г. – 13.07.2016 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – въззивният съд не се е произнесъл по изричния довод във въззивната жалба, за неизготвен от първоинстанционния съд доклад по делото, както и постановяване в противоречие с материалния закон - чл. 20 ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил, че сключеният договор е за доброволна по характер застраховка и за уредбата на правоотношението между страните важи договореното в т. 40 от ОУ към договора за застраховка „Злополука„, според която, при настъпил застрахователен риск пострадалото лице се освидетелства от застрахователно-медицинска комисия /ЗМК/ на застрахователя и именно същата определя процента...