О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 286

София, 09.05.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№152/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с пар. 74 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ.бр. 86/26.10.2017г.).

Образувано е по касационна жалба на В. С. С. срещу решение №1973 от 23.08.2017г., постановено по т. д.№407/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т. о, 9 с-в, с което е потвърдено решение №1885 от 31.10.2016г. по т. д.№2160/2016г. на СГС, т. о., VІ-18 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на апелативния съд, че предприетата стопанска дейност от ответника [фирма] е довела до резултат, при който дружеството има необходимост от допълнителни парични средства като се излагат съображения, че неблагоприятните показатели за 2015г. и за първите два месеца на 2016г. са резултат от сключени договори със съдружника и управител Л. Г., целящи създаване на привидно основание за необходимост от допълнителни вноски, което да доведе до изключването на касатора като съдружник. Същевременно се поддържа, че определянето на срок от 10 години за възстановяване на вноските представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ТЗ и е нищожно на основание чл. 26 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ и присъждане на направените от В. С. разноски по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроса, които...