О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 330

гр. София, 09.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 871 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. Б. Б. срещу решение № 2237 от 01. 11. 2017г. по гр. дело № 2208/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е отменено решение от 15. 03. 2017г. по гр. д. № 15275/2016г. на СГС, ГО, 22 състав в частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 20 000 лв. и вместо това е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за горепосочената разлика е отхвърлен като неоснователен, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.

Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ищецът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос от значение за изхода на делото за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, сочейки противоречие на обжалвания въззивен съдебен акт с практиката...