О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2770

гр. София, 24.10.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. д. № 2260 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.

Образувано е по съвместна частна жалба на С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 2150 от 30.07.2024 г. по т. д. № 716/2023 г. на Върховен касационен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу решение № 385 от 16.12.2022 г. по в. т. д. № 518/2022 г. по описа на Варненски апелативен съд

Частните жалбоподатели поддържат, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат аргументи, че неоснователно и необосновано предходният състав на ВКС е приел, че касационната им жалба, подадена в качеството им на трети лица – помагачи на ответника, е недопустима поради липсата на правен интерес. Считат, че и за ответника, и за всеки от тях, като подпомагаща го страна, е налице правен интерес от обжалване на въззивното решение, доколкото след обезсилване на първоинстанционното решение от въззивната инстанция и прекратяване на производството по делото, не е обезсилена и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., издадена от Районен съд – Варна по ч. гр. д. № 19476/2019 г., срещу която е подадено възражение от ответника, станало причина за предявяване на установителен иск от ищеца. В тази връзка изразяват несъгласие с мотивите на въззивната съдебна инстанция, обосновали извода защо заповедта за изпълнение...