№ 321

гр.София, 08.05.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стояноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5061 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и се разглежда по реда до ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 86/ 2017 г.) - § 74 от преходните му и заключителни разпоредби.

Обжалвано е решение № 173/ 23.06.2017 г., с което Пернишки окръжен съд, потвърждавайки решение № 1360/ 11.01.2017 г. по гр. д. № 781/ 2015 г. на Пернишки районен съд, е осъдил Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи на Република България да заплати на В. И. Т. и на П. И. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ суми от по 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по причина на незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, ведно със законните лихви от 01.07.2014 г., като исковете са отхвърлени до пълните размери от 15 000 лв.

Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, в качеството си на ответник по иска, процесуален субституент на държавата, обжалва решението в осъдителната част с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (първия – допълнен и уточнен според заявените касационни основания – т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Кой е надлежен ответник по иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ за обезщетение на вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства (СРС)? 2. За този иск има ли законово изискване за съдебен акт, който предварително да установи незаконосъобразното използване на СРС? 3. За да уважи иска, необходимо...