О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 314

Гр. София, 08.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.03.18 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4299/17 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. К. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №9734/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] с пр. осн. 128 КТ – за неплатено трудово възнаграждение над присъдения размер от 1608 лв. до претендирания от 3200 лв. и за лихва за забава върху него; за лихва за забава върху присъденото обезщетение по чл. 224 КТ; за сумата от 23 442 лв. – обезщетение за вреди, нанесени на ищеца с незаконно задържане на трудовата му книжка от работодателя след прекратяване на тр. правоотношение, за периода 1.03.12 – 21.05.13 г., на осн. чл. 226, ал. 2 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение в частта по иска с пр. осн. чл. 226, ал. 2 КТ. В останалата част въззивното решение е необжалваемо на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК, ред. ДВ бр. 50/15 г. – постановено е по искове за тр. възнаграждение и обезщетение по тр. правоотношение с цена под 5 000 лв. Касационната жалба срещу необжалваемата част от решението следва да остане без разглеждане.

За допускане на обжалването на въззивното решение по иска с пр. осн. чл. 226, ал. 2 КТ касаторът се позовава на чл. 280, ал....