О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 118

гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

ЧЛЕНОВЕ: М. Ж.

М. К.

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2352 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД, [населено място] срещу определение № 1329 от 17.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 895/2025 г. на Великотърновски окръжен съд, 3 въззивен граждански състав, с което след отмяна на определение № 1885 от 13.08.2025 г. по гр. д. № 557/2025 г. на Великотърновски районен съд, 16 състав е оставено без уважение искането, обективирано в молба вх. № 16060/17.07.2025 г., на частния жалбоподател за изменение на определение № 1655 от 04.07.2025 г. по гр. д. № 557/2025 г. на Великотърновски районен съд в частта за разноските чрез намаляване на присъдените на ответницата Х. Г. Г. разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство.

В частната жалба се излагат доводи, че определението на въззивния съд е неправилно. Поддържа се, че направеното с молбата по чл. 248 ГПК на частния жалбоподател възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е допустимо, тъй като в случая първоинстанционният съд е постановил определение по чл. 238, ал. 2 ГПК, съответно не е бил даден ход на устните състезания по делото и не е било постановено решение. Частният касационен жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване частният жалбоподател основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следния въпрос: „Преклудира ли се възражение за прекомерност на договореното и изплатено от ответника адвокатско възнаграждение, ако делото е прекратено и не се развие с обичайните си фази и продължителност, включително липсва фаза на устните състезания?“. Касационният жалбоподател поддържа, че поставеният значим за изхода на спора въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в определение № 4888 от 29.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3551/2024 г. на ВКС, І г. о.

Ответната по частната жалба страна Х. Г. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, респ. - за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа частната касационна жалба и съобрази доводите на страните, прие следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния едноседмичен срок.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предмет на производството по гр. д. № 557/2025 г. на Великотърновски окръжен съд са били искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че ответницата Х. Г. в качеството на поръчител, който е обезпечил задълженията по договор за кредит за текущо потребление от 29.10.2021 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и М. М. като кредитополучател, дължи на банката исковите суми, за които е издадена заповед за изпълнение. В атакуваното определение е констатирано, че с отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете; ищецът не е взел становище по отговора на исковата молба; делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани; процесуален представител на ищеца не се е явил в откритото съдебно заседание, като липсвало депозирано искане за разглеждане на делото в отсъствие на такъв. Съставът на въззивния съд е посочил, че с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответницата и като е счел, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото с протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание на 04.07.2025 г., като е присъдил на ответницата 1 840 лв. разноски за исковото производство и 700 лв. разноски за заповедното производство.

За да отмени първоинстанционното определение, с което по молба на ищеца по реда на чл. 248 ГПК районният съд е изменил прекратителното си определение и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е редуцирал присъдените на ответницата разноски - на 800 лв. за исковия процес и 400 лв. за заповедното производство, и да отхвърли молбата на ищеца, въззивният съд е съобразил, че в конкретния случай искането на „Банка ДСК“ АД за редуциране на разноските не е било заявено при разглеждане на делото в откритото съдебно заседание, за което банката е била надлежно призована. Намерил е, че правото на ищеца да иска намаление на разноските за адвокатско възнаграждение е преклудирано, тъй като не е заявено до края на откритото съдебно заседание, поради което подадената впоследствие /на 17.07.2025 г./ молба по чл. 248 ГПК, с която е релевирано възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да се отхвърли. Позовал се е на практика на ВКС, според която за възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат, само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания или без надлежно осъществена размяна на книжата.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос следва да бъде обобщен и уточнен по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно реда и срока, в който следва да бъде направено възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Този въпрос съответства на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд по него е обусловило решаващия му извод за неоснователност на направеното по реда на чл. 248 ГПК искане на ищеца за намаляване на присъдените на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение, основано на чл. 78, ал. 5 ГПК. Не е налице обаче въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател не е обосновал допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като актът на ВКС, на който се позовава - определението № 4888 от 29.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3551/2024 г. на ВКС, І г. о. не дава отговор на релевантния за настоящия спор правен въпрос, доколкото в него е разрешен въпросът дали при произнасяне по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. Извън това, посоченият акт на ВКС е постановен при различна фактическа обстановка - производството по делото е било прекратено поради оттегляне на исковете веднага след депозиране на отговора на исковата молба, без по делото да са провеждани открити съдебни заседания. В настоящата хипотеза производството по делото е прекратено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК с определение на съда, постановено в проведеното по делото открито съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани. По значимия за изхода на настоящия спор е формирана последователна практика на ВКС, която е известна на настоящия състав и е намерила израз в определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о. и цитираните в него актове, определение № 135 от 18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, І т. о., определение № 1188 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д. № 540/2025 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др. В нея се приема, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани и процесуалноправно обвързани по време. Срокът по чл. 80 ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248 ГПК. Доколкото в случая делото е прекратено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК с определение, постановено в проведеното открито съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани, като преди прекратяването на делото е заявено искането на ответницата за присъждане на разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, изводът на въззивния съд, че направеното с молбата на ищеца по чл. 248 ГПК възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, се явява в съответствие с практиката на ВКС, което изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация.

По изложените съображения касационното обжалване на определението на Великотърновски окръжен съд не се допуска.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1329 от 17.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 895/2025 г. на Великотърновски окръжен съд, 3 въззивен граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.