О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4775

София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 2413/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Б. А., чрез пълномощника му адв. С. С., срещу решение № 192 от 12.01.2023 г. по въззивно гр. д. № 6924/2022 г. на Софийския градски съд, в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 10737 от 28.04.2022 г. по гр. д. № 54327/2021 г. на Софийски районен съд, постановено на основание чл. 248 ГПК.

С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на ищеца за изменение на постановеното от СРС решение, в частта за разноските. В него е посочено, че на основние чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят раноски в размер на 1 733,33 лв. Частично уважено е възражението на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като същото е намалено от 2 900 лв. на 2000 лв. Приложен е принципа на съразмерност .Съгласно мотивите към обжалвания съдебен акт, първоинстанционния. съд правилно е присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 207,50 лв., като е съобразил разпоредбата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК. С първоинстанционното определение са присъдени разходи за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС и заплатена държавна такса, с оглед на което въззивният състав е преценил изложените в частната жалба доводи като неоснователни. Отбелязано е, че при постанвяване на обжалваното пред второинстанционния съд определение, съдебният състав се е съобразил с дадените указания и разяснения в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В жалбата си касаторът поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на горепосоченото решение в обжалваната част, позовава се на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „с кой акт се присъждат разноски, при частично прекратяване на делото – с прекратителното определение или с крайния акт по съществото на спора?“. Твърди се протичворечие по този въпрос с определение № 610/22.11.2022 г. по ч. т.д. № 2352/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 417/09.07.2015 г. по ч. т.д. № 2480/2014 г. на ВКС, I т. о., определение № 107/06.03.2018 г. по ч. гр. д. № 691/2018 г. на ВКС, IV г. о.

Постъпил е отговор от ответника „САТ Инжинеринг“ ООД, чрез адв. В. Б., с който изразява становище за недопустимост на жалбата, респективно за нейната неоснователност. Твърди, че обжалваният акт е правилен и обоснован, а посочената от касаторът практика е абсолютно неотносима, тъй като засегнатите там въпроси са неприложими към настоящия слуай. Претендира разноски за адвокатска защита в настоящото частно касационно производство, съобразно представените списък и договор за правна защита и съдействие, в които е отразено заплащането на сумата 400 лв.

След преценка, настоящият съдебен състав на ВКС, III г. о., намира жалбата за процесуално допустима, като редовна и подадена срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, същевременно подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна.

Изложените от касатора съображения не обосновават предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на оспорвания съдебен акт до касационно обжалване.

Обосновката на посочените касационни основания се свежда до твърдения за несъответно прилагане правилата за разноските след като с решението, в обжалваната му част, съдебният състав е приел, че при намаляване на размера на исковата претенция съдът може да се произнесе свободно досежно разноските по прекратената част и с крайния акт по съществото на спора, а не само и единствено с определение, с което прекратява частично делото.

Не е налице основание обжалваното определение да се допуска до касационен контрол за проиверка на неговата валидност или допустимост Поставеният въпрос, както и всички изложени от касатора доводи и съображения, се явяват изцяло неотносими към предмета на настоящото производство, което има за цел да разреши възникналия процесуалноправен спор относно начина на определяне на размера на присъдените на ответника разноски. По него съдът се е произнесъл в съответствие със закона и утвърдената съдебна практика.Разноски са заявени за присъждане своевременно, присъждането им с крайния акт по делото не е несвоевременно и следва от чл.81 ГПК. Извършването на самите разноски и представянето на доказателствата не е след приключване на производството пред инстанцията, за която същите се отнасят.Преценено е основание по чл. 78, ал. 3 ГПК,според което ответникът има право на разноски

Въззивното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Цитираните от защитата съдебни актове не могат да обосноват наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаят хипотеза различна от процесната, а именно на частично прекратявне на производствотос с нарочно определение, каквото в случая не е налице. С определение произнесено в последното открито съдебно заседание на 17.03.2022 г. на основание чл. 214,ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е допуснал намаление на размера на първоначално предявения иск, което е съобразил с крайния акт, решение по делото .

Не се присъждат исканите от ответника разноски за адвокатска за защита от адвокат в настоящето производство, което има за предмет обжалване на определение по чл. 248 ГПК .Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно, затова в трайно установената своя практика ВКС не възлага на насрещната страна разноски при обжалване на тази категория определения ( опр.№ 218 от 3.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО; опр. № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III ;опр. № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І ГО; опр № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО;опр № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО и др.) Тази установена практика споделя и настоящият състав на ВКС, тъй като обратното разрешение нарушава баланса в правата на страните да получат сторените разноски с оглед изхода на делото съгласно целите и принципите, намерили законодателен израз при уредбата в чл. 78 ГПК.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 12.01.2023 г. по въззивно гр. д. № 6924/2022 г. на Софийския градски съд, в обжалваната му част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.