Производството е по чл. 83 ГПК.

С определение № 239 от 07.05.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 24.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2329/2013 г. на Софийски апелативен съд, като е указано на касатора С. Ц. С. да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2 374.35 лв.

След узнаване на определението по чл. 288 ГПК касаторът е депозирал молба вх. № 5855/20.05.2015 г., с която е поискал да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Касаторът е аргументирал искането си с твърдения, че поради своето материално и здравословно състояние не разполага с парични средства, за да заплати таксата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на твърденията в молбата и на представените доказателства, приема следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги платят. При преценката дали физическото лице - страна по делото разполага със средства за заплащане на таксата съдът съобразява примерно изброените в чл. 83, ал. 2 ГПК критерии и всички други обстоятелства, които в конкретния случай имат значение за произнасянето по искането за освобождаване от такса.

С молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е представена декларация за материално и гражданско състояние, в която касаторът е декларирал, че не притежава недвижимо имущество, моторни превозни средства и влогове; че не получава доходи от заплата, наем, рента и аренда, търговска дейност и участия в търговски дружества; че от 12.05.2004 г. е инвалидизиран с 95.5 % трайно намалена работоспособност поради прекаран мозъчен инсулт; че единствените му доходи са от пенсия за прослужено време и старост в размер на 568 лв.; че е женен, като съпругата му е пенсионер с единствен доход от пенсия в размер на 209 лв. За доказване на размера на декларираната пенсия е представено копие от разпореждане на НОИ, а за здравословното състояние - 2 бр. епикризи и експертно решение на ТЕЛК, от което е видно, че поради наличие на множество заболявания на касатора е призната трайно намалена работоспособност 95.5 % с чужда помощ. Представени са и доказателства за образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание невлязлото в сила въззивно решение по гр. д. № 2329/2013 г. на Софийски апелативен съд, по което от пенсията на касатора се събират принудително по 161.08 лв. за погасяване на произтичащите от решението задължения.

Предвид обстоятелствата, установени с декларацията и с приложените към нея доказателства, настоящият състав на ВКС намира, че с оглед на цялостното му здравословно и финансово състояние касаторът не разполага с парични средства, достатъчни за заплащане на указаната в определението по чл. 288 ГПК държавна такса в размер на 2 374.35 лв. Поради това и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК касаторът следва да бъде освободен от заплащане на цялата държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА

С. С. Ц. с ЕГН [ЕГН] от заплащане на държавна такса в размер на 2 374.35 лв. по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължима във връзка с касационна жалба вх. № 2469/28.02.2014 г., по която е образувано т. д. № 1842/2014 г. по описа на ВКС, Търговска колегия.

Да се докладва делото на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание по реда на чл. 290 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: