Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. А. С., чрез адв. Д. К. срещу решение от 21.04.2011 г. по гр. д. Nо 3972/08 г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение по гр. д. № 11801/2005 год. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторката, че [фирма] не е собственик на имот с пл. №...., включен в У.. ...,. ...., кв.. ..., по плана на [населено място], м. „вилна зона К. II част и производството по предявения иск е прекратено.

В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необснованост. Моли се за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото на друг състав за произнасяне по съществото на спора.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК жалбоподателката е посочила, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси относно това дали е допустимо да се предявява отрицателен установителен иск за собственост и въпрос на избор на ищеца ли е дали да предяви отрицателен или положителен установителен иск, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за развитието на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на сочените предпоставки по чл. 280 ал. 1 ГПК.

С въззивното решение съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като съдебният процес е средство за защита на накърнено или застрашено право и установителният иск е свързан с правен интерес.В случая ищцата твърди, че е собственик на процесния имот и предмет на отрицателния установителен иск се явява единствено правото на собственост на ответника, поради което и твърдяното като смутено право на собственост на ищцата остава извън рамките на изследване по съществото на спора.При това положение въззивният съд приема, че по този начин не се постига частична защита-евентуално уваженият иск изключва правата на ответника, но не е в състояние да утвърди претендираното от ищцата нейно право.При тези изводи за недопустимост на иска съдът е обезсилил решението на СРС и е прекратил производството по делото.

Следва да се отбележи, че касаторката не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Поради това следва да се установи дали са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси. По отношение на това допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск и дали това е избор на ищеца, както законът, така и практиката на ВКС са последователни. В представените решения № 66 от 12.04.2010 год. по гр. д. № 4152/2008 год. на II г. о., ВКС и № 40 от 11.02.2011 год. по гр. д. № 1385/209 год. на II г. о., ВКС, се приема, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск.Правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск се разкрива от процесуалното поведения на ответника в производството, който претендира отричаното от ищеца свое право на собственост върху имота и когато ищецът може да защити, респ. да реализира своето право само след като по съдебен ред бъде отречено правото на ответника.В настоящия случая ответникът в производството претендира отричаното от касаторката свое право на собственост върху процесния имот, което определя и правният интерес от търсената защита.Касаторката може да реализира претендираното право, ако по съдебен ред бъде отречено правото на ответника, което и определя наличието на правен интерес. В този смисъл постановеното решение на въззивния съд противоречи на представените решения, тъй като трайната практика на ВКС, приема, че ищецът определя начина на защита.

Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.Същото би било налице, когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона, за да се възприеме друго.Касаторката не е изложила никакви доводи в тази насока. Съществува съдебна практика, която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.

Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение от 21.04.2011 г. по гр. д. Nо 3972/08 г. по описа на Софийски градски съд.

УКАЗВА

на касаторката П. А. С. да внесе държавна такса в размер на 118, 54 лв. в едноседмичен срок и представят доказателства за това.

Делото да се докладва на председателя на I Г.О. за насрочване в открито съдебно заседание след изпълнение на горните указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: