Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение от 21.04.2011 г. по гр. д. № 3972/ 2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „В” въззивен състав, с което на основание § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, вр. чл. 209, ал. 1 ГПК отм. е обезсилено решение от 11.07.2008 г. по гр. д. № 11 801/ 2005 по описа на Софийски районен съд, ГО, 49-ти състав.

Жалбата на ищцата П. А. С. е допусната за разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуално-правния въпрос има ли хипотеза, в която допустимостта на отрицателен установителен иск в защита на собствеността не следва от закона, но ищецът има интерес от предявяването на петиторния иск. Към датата на определението по чл. 288 ГПК въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата.

Касантът-ответник „Холдинг Х. М.” я оспорва. Счита, че с въззивното решение правилно е приложена разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, защото интерес от иска няма.

След определението по чл. 288 ГПК процесуалноправният въпрос е решен с тълкувателно решение № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост има когато ищецът: притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Чл. 130, ал. 2 ЗСВ предвижда задължително действие на тълкувателните решения за органите на съдебната власт. Върховният касационен съд е съдебен орган (чл. 119, ал. 1 КРБ) и е длъжен да го приложи.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на основание договор за дарение по нот. акт № 77/ 13.04.1994 г. ищцата е собственик на имот с пл. № 1176, включен в УПИ V-916, 1176, кв. 20 по плана на [населено място], местността „в. з. Киноцентър ІІ част”; мястото е придобито в съсобственост през 1978 г, а по-късно неговата част е изкупена от семейството на ищцата. Отнесеният до съда спор възниква от договора по н. а. № 139/ 11.05.2004 г, с който ответникът купува същия имот. Ищцата оспорва правото на собственост на продавачите, както и правото на собственост на техния наследодател преди образуване на ТКЗС с възражение за материална незаконосъобразност на решение № 8619/ 27.01.2003 г. на ОСЗГ „В.” и с това, че то не може да й се противопостави.

В хода на процеса позицията на касанта-ответник е активна. Той оспорва иска с твърдението, че са различни имотите, които ищцата и той са купили и с възражение за нищожност на договора за дарение, от който ищцата извежда качеството си на собственик. Според касанта, активната материална легитимация е изключена, защото на основание договора по н. а. № 139/ 11.05.2004 г. той е придобил правото на собственост върху имота.

Върховният касационен съд приема, че случаят попада в първата хипотеза на цитираното тълкувателно решение и правен интерес от предявения отрицателен установителен иск има. Ищцата твърди, че с осъществените деривативни способи е придобила собствеността върху имота. Ответникът оспорва нейното титулярство с възражението, че след покупката на имота действителният собственик на имота е той. Въззивното решение подлежи на отмяна, а делото – на разглеждане по същество от друг въззивен състав.

Претенциите за разноски не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Тяхната основателност е проекция на изхода на спора. Касационното решение не го решава по същество.

С тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение от 21.04.2011 г. по гр. д. № 3972/ 2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „В” въззивен състав,

ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд.

Решението

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.