Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. Д. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от съдиятаХ. Б. по адм. дело № 125/2022 Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. от гр.Казанлък, в качеството си на регистриран земеделски производител, чрез пълномощник адв. М. срещу решение №357/06.10.2021г., постановено по адм. д. № 191/2021г. по описа на Административен съд С. З. с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1040-23-11 от 02.03.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ - С. З. С обжалваното решение е оставено в сила разпореждане № 65 от 27.06.2019 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - С. З. с което декларираната от осигурителя злополука с вх. № 66/19.06.2019 г. е приета за трудова. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради необсъждане на относими за спора доказателства и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба Директор ТП на НОИ С. З. чрез пълномощник - юрисконсулт, представя писмен отговор, в който твърди законосъобразност и правилност на оспореното решение.

Ответникът М. Г. не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. С. П. решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

По делото е установено, че на 13.06.2019 г. - в резултат на падане от дърво при бране на череши, настъпва [заличен текст] на работника М. Г., с който С. П. в качеството си на земеделски производител има сключен трудов договор от същата дата -13.06.2019 г. за длъжността берач на череши“.

Установено е, че увреждането е травматично, т. к. води до накърняване телесната цялост и нарушаване нормалното функциониране на увредените крайници, и е в причинна връзка с настъпилия резултат, изразен в болничен лист издаден на пострадалото лице.Видно от данните по административната преписка, длъжностно лице при ТП на НОИ-С. З. е извършило преценка на фактите по данни от декларацията на трудова злополука, подадена от осигурителя С. П. без да открива производство по реда на чл. 7, ал.1 от НУРРОТЗ. Органът е преценил, че в конкретният случай на злополуката не се налага допълнително събиране на доказателства, като е открил досие съгласно чл.59 от КСО и въз основа на представени от осигурителя документи в това число трудов договор от 13.06.2019г., сключен между С. П. и пострадалото лице, декларация за трудова злополука от 19.06.2019 година, протокол за трудова злополука от 13.06.2019 година, издаден от осигурителя и данни от информационната система по чл.33,ал.5, т.7 от КСО, е приел липса на необходимост от провеждане на разследване.

Пред административния съд, С. П. е твърдял недействителност на сключения трудов договор с пострадалото лице.

Съдът обосновава правен извод за установени предпоставки по см. на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно злополуката е настъпила на работното място през време и по повод извършваната от пострадалия работа в полза на работодателя, в рамките на установеното работно време. Наличието на функционална връзка с условията на труд е обусловено от обстоятелствата, при които тя е настъпила и данните относно вида и характера на уврежданията- [заличен текст] на работника, вследствие на падане от дърво при бране на череши.

В хода на съдебното производство, жалбоподателят е оспорил валидността на сключения трудов договор, като за полагане на подпис от работника М. Г. са събрани доказателства чрез изслушване на съдебно-графологична експертиза, установила, че подписът е положен от лицето. Съдът законосъобразно и обосновано е кредитирал заключението на вещото лице като компетентно изготвено и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Законосъобразни са изводите на съда относно приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО. В хода на производството по делото са наведени доводи за недействителност на трудовия договор сключен с пострадалото лице, нещо повече тази недействителност е установена по съдебен ред с влязло в сила решение на РС-Казанлък, представено пред касационната инстанция и прието като нововъзникнало доказателство. Това обстоятелство не променя извода на първоинстанционния съд, който се подкрепя от касационната инстанция, че определящо в приложението на чл.55, ал.1 от КСО и факт от съществено значение е престирането на труд в полза на работодателя и възникването на злополуката в хода на този трудов процес. В хода на производството не са спорни тези факти, както и не се представят доказателства оборващи ги.

Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите.

Законосъобразни са и изводите на съда досежно прилагането на материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 55, ал.1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Събраните в хода на съдебното производство доказателства са подведени под хипотезата на правната норма, фактите по спора сочат наличието на кумулативно изискуемите основания за квалифициране на злополуката като трудова. Застъпените от касатора доводи са несъотносими към спора. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни правни изводи. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №357/06.10.2021г., постановено по адм. д. № 191/2021г. по описа на Административен съд С. З.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова