Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Г. ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 134 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „В. В. , №258, действащ чрез процесуален представител юрисконсулт М. Х., против Решение №1394 от 02.11.2021 г., постановено по административно дело №2019/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу предписания № 1, 3 и 4 от протокол № ПР2122273/26.07.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, потвърдени с решение от 20.08.2021 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и е осъден да заплати разноски 80 лева.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, дружеството иска отмяна на съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му, както и на оспорения административен акт.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе редовно призован, не се представлява по делото и не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Варна са задължителните предписания, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) от контролен орган на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. Проверката е извършена по повод смъртна злополука станала на 03.07.2020 г. с работника Т. Т.. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на работодателя „Електроразпределение Север“ АД по т. 1 е дадено предписание за преразглеждане на оценката на риска за длъжността „електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ“, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 4 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността за извършване на оценка на риска (ДВ, бр. 47/1999 г.). По т. 2 е предписано работодателят да проведе извънреден инструктаж (във връзка със смъртната злополука с Т. Т.) и да го отрази в книгата за периодичен/извънреден инструктаж. По т. 3 на „Електроразпределение Север“ АД, в качеството си на собственик и ползвател на обект – Трафопост № 1 в [населено място], е предписано да състави и поддържа досие на този обект, което да съдържа екзекутивната документация на строежа, отнасяща се до проектното осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд, доказваща съответствието на изпълненото строителство с изискванията на ЗУТ, съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване (ДВ, бр. 88/1999г., изм. ДВ. бр. 98/29.11.2016г.). По т. 4 работодателят следва да организира и контролира извършването на ремонтните дейности в обектите на дружеството, спазвайки разпоредбите на чл. 202, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2 от Наредба № 7 и във връзка с чл. 143, ал. 1, т .1 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ДВ, бр. 34/2004г.).

За да отхвърли жалбата като неоснователна по т. 1, 3 и 4, Административен съд – Варна е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и неговата цел. Изводите на съда се основават на подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че при извършената на 03.07.2021 г. по работни места и на 08.07.2021 г. по документи, проверка за спазване на трудовото законодателство, „Електроразпределение Север“ АД е извършило четири нарушения.

Решението на Административен съд – Варна е валидно, допустимо и правилно.

С разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 от Кодекса на труда (КТ) контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

По делото безспорно е установено, че на 03.07.2021 г. е настъпила трудова злополука с лицето Т. Т.. По време на работа с трафопост № 1, находящ се в [населено място], Тодоров е поставял високомощни предпазители ниско напрежение в основите им на табло ниско напрежение. При опит за поставяне на предпазителя в основата му, пострадалия се допира до близко разположени тоководещи части и попада под напрежение 1000V. Колегата му го отстранява от тоководещите части под напрежение, обажда се на тел. 112. Екипът на спешна медицинска помощ констатира смъртта на пострадалия. На 03.07.2021 г. е съставен протокол за трудова злополука.

Настоящият състав на Върховния административен съд, намира за правилен извода на първоинстанционния съд относно законосъобразността на предписанието по т. 1 от Протокол № ПР2122273/26.07.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. Преразглеждането на оценката на риска за длъжността „електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ“ е необходима с оглед последиците от настъпилата злополуката. Действително нормативната уредба не задължава работодателя при всяка трудова злополука да извършва нова оценка на риска, но предвид многобройните служители в дружеството и предвид характера на дейността им, включваща ремонт и поддържане на електропроводни линии и мрежи, е житейски оправдано налагането на предписанието по т.1 от протокола.

По отношение на предписанието по т. 3, с което работодателят е задължен да състави и поддържа досие на обекта, което да съдържа екзекутивна документация на строежа, отнасяща се до проектното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, „Електроразпределение Север“ АД е задължено да състави и поддържа досие на обекта, което да съдържа екзекутивна документация на строежа, отнасяща се до проектното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

По делото безспорно е доказано, че обект – трафопост №1, находящ се в [населено място] е собственост на дружеството работодател. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни условия на труд на работните места и при ползване на работно оборудване собственикът или ползвателят на предприятие, обект или работно оборудване поддържа досие, което съдържа: екзекутивната документация на строежа или частта от нея, отнасяща се до проектното осигуряване на здравословните и безопасните условия на труд, в част „Технологична“, протоколите за успешно проведени единични и приемни изпитвания на машини и съоръжения и актът, удостоверяващ въвеждането на строежа в експлоатация, доказващи съответствието на изпълненото строителство с изискванията на ЗЗБУТ.

Неоснователно е оплакването на касатора относно факта, че сградата (енергиен обект – Трафопост №1) е построена през 1951г. и през същата година е въведена в експлоатация, а Наредбата е приета през 1999 г., което оправдава липсата на посочените книжа. За да бъде изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 е необходимо наличието на екзекутивната документация или на част от нея, отнасяща се до осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Сградата – енергиен обект следва да отговаря на изискванията на ЗЗБУТ през целия период на експлоатация, установяването на това обстоятелство е възможно единствено при поддържане на изрядна документация, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба №7. Фактът, че енергийният обект е построен през 1951 г. не освобождава собственика му да поддържа необходимото досие с екзекутивна документация.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд относно доводите на жалбоподателя за съществуване на нормативна уредба, дерогираща нормите на Наредба № 7/1999 година. С. Н. № 14/15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на ел. енергия се прилага при проектиране, изграждане и ползване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и др. Текстовете на чл. 176 и следващите от посочената Наредба уреждат правилата и нормативите за ползване на обектите, докато с Наредба №7 се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Тоест нормите на Наредба №14/15.06.2005 г. уреждат правоотношения с различен предмет и не дерогират прилагането на Наредба № 7/23.09.1999 година.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че предписанието по т. 4 от Протокол №ПР2122273/26.07.2021 г. е наложено неоснователно и следва да бъде отменено. С последното е предписано на „Електроразпределение Север“ АД да организира и контролира извършването на ремонтни дейности в обектите на дружеството, спазвайки изискванията на чл. 202, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване.

От данните по делото безспорно е установено, че на 03.07.2021 г. работодателят е допуснал дежурния екип към МИР 6 да извърши подмяна на изгорял високомощен предпазител с поставяне на нов в табло с ниско напрежение в Трафопост №1, без изключване на напрежението на близко разположени тоководещи части, вследствие на което Тодоров е попаднал под напрежение 1000V и е починал.

Правилно Административен съд – Варна е акцентирал върху необходимостта от ефективен контрол. Наличието на създадената от „Електроразпределение Север“ АД организация на работата, утвърдена с Инструкция от 16.05.2015 г. за извършване на работи с напрежение очевидно не е достатъчна за ефективното спазване на правилата по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Самият факт за наличие на извършено нарушение на правилата за безопасна работа, довело до настъпване на смъртна злополука с работещ, води до извод за неизпълнение на изискванията на законодателството, регламентиращо здравословните и безопасни условия на труд. Визираната от работодателя организация на работата следва да бъде свързана с постоянен и непрекъснат контрол относно спазването на правилата за безопасност, който да бъде ефективен. В конкретния случай доказателства в тази насока не се сочат. А работодателят е този, който е задължен да организира и контролира извършването на ремонтните дейности в обектите на дружеството, спазвайки разпоредбата на чл. 202, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 2 от Наредба №7.

Предписанията, издавани от контролните органи на инспекцията по труда по реда на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, по съществото си представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Оспорените принудителни административни мерки по т. 1, т. 3 и т. 4 от протокол № ПР2122273/26.07.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе г. са наложени при спазване на процесуалния и материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Варна е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1394 от 02.11.2021 г., постановено по административно дело №2019/2021 г. по описа на Административен съд – Варна в обжалваните части.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА