Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на Общинската служба по земеделие[населено място], за изменение на решение № 230 от 16.03.2010 г. по гр. д. N 166/2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., в частта за разноските, като бъде отменено, а искането за присъждането им бъде отхвърлено.

Ответникът Г. М. М. не е подал отговор.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С решение № 230 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 166/2009 г. състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., отменил въззивното решение № 689 от 19.06.2008 г. по в. гр. д. № 292/2008 г. на В. окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 21.12.2007 г. по гр. д. № 992/2007 г. на В. районен съд, и вместо това уважил иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявен от Г. М. М. срещу Общинската служба “З.”[населено място], при участието на Общината[населено място], по отношение на земеделски земи в землището на[населено място], подробно описани, а ответниците са осъдени да заплатят на Г. М. М. направените разноски за всички инстанции в размер на 231.50 лева.

Молбата с правно основание чл. 248 ГПК, която според пощенското клеймо е подадена на 16.04.2010 г., е в законоустановения едномесечен срок, считано от 16.03.2010 г.

По същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на пар. 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ производствата по този закон пред съда са безплатни, с изключение на тези по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Това означава, че производствата са освободени от държавни такси, но не и от разноски. Спрямо последните на общо основание се прилагат разпоредбите на чл. 64 и 65 ГПК отм., сега чл. 78 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според ал. 2 ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В разглеждания случай на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че, макар искът да е уважен, ищецът няма право на разноски, тъй като завеждането на делото е предизвикано от собственото му бездействие, а не от поведението на ответника. Ответникът О. служба “З.” не е дал повод за предявяване на иска. То е резултат от пропускането на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Като не се е възползувал от административния ред да установи правото си на възстановяване на собствеността, ищецът сам е станал причина за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което сторените разноски в съдебното производство не следва да му се присъждат. Наред с това в производството по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не се разрешава типичен гражданскоправен спор между страните - ответникът по делото не заявява за себе си права върху спорния имот, тъй като общинската служба по земеделие като орган по поземлената собственост не е засегната в правното си положение по никакъв начин от наличието или липсата на претендираното от ищеца материално право. Затова и без значение за изхода на спора във връзка с направените от ищеца разноски е становището на службата по допустимостта и основателността на иска.

С оглед на всичко изложено, налице е основание за изменение на постановеното решение, като то следва да бъде отменено в частта за разноските, а искането за присъждането им бъде отхвърлено.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 230 от 16.03.2010 г. по гр. д. N 166/2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., като ОТМЕНЯ същото в частта, с която Общинската служба “З.”[населено място] и Общината[населено място] са осъдени да заплатят на Г. М. М. направените разноски за всички инстанции в размер на 231.50 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. М. М. за присъждане на разноски по водене на делото във всички инстанции.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: