Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. Я.-Ц. против определение № 1771/03.11.2010г. по гр. д.№ 935/2010г. на П. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против постановеното по същото дело възивно решение. Постъпила е частна жалба и против разпореждането за връщане на касационната жалба.

Частната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на определението поради нарушение на процесуалните правила – чл. 64, ал. 2 от ГПК и необоснованост, поради неправилна преценка на доказателствата, които според нея доказват наличието на особено непредвидено обстоятелство, което не е могла да преодолее.

Ответниците не вземат становище..

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което изрично е предвидена възможност за обжалване в чл. 66, ал. 2 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

По делото е установено следното: Въззивното решение е постановено на 28.01.2010г. и е съобщено на адв. И., пълномощник на жалбоподателката и неин съдебен адресат на 16.02.2010г. Едномесечния срок за обжалване изтича на 16.03.2010г. /вторник, работен ден/, но до тази дата не е постъпила касационна жалба от С. А.-Ц.. В молба за възстановяване на срока за обжалване, тя се позовава на особено непредвидено обстоятелство – заболяване на сина й, престой в болница, последвала негова смърт и невъзможност на пълномощника й да се свърже с нея поради това, че си е изключила телефоните. От представените доказателства обаче се установява, че сина на жалбоподателката е бил на лечение в О. диспансер за психиатрични заболявания[населено място] от 03.12.2009г. до 08.01.2010г. Изписан е спокоен, с подредено поведение и приемащ лекарства. Почивал е на 27.04.2010г. от тежка съчетана травма, причинена от падане от високо.

Въззивният съд е приел, че срокът за обжалване е изтекъл повече от месец преди настъпилата смърт на сина на жалбоподателката, поради което не може да се прецени като особено непредвидено обстоятелство, а тя е имала и пълномощник – адвокат И., упълномощен за всички инстанции до приключване на делото.

Определението е правилно.

Особеното непредвидено обстоятелство, което страната не може да преодолее, като предпоставка за възстановяване на законово установен, или определен от съда срок по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК предполага наличие на обективни причини, които са настъпили за страната през времетраенето на срока, който е пропуснала и които тя не е могла да преодолее. Синът на жалбоподателката е бил в болница, но много преди да започне да тече срока за обжалване е изписан. След изписването е проведено последното съдебно заседание пред възивната инстанция, за което тя не е поискала отлагане на делото поради невъзможност да се яви. Видно от епикризата, синът не е бил лежащо болен. Изключването на телефона от жалбоподателката в този момент сочи на това, че сама се е поставила в състояние да не бъде уведомена за хода на делото. Следователно не е налице непреодолима причина от нея за уведомяването й, респективно за пропускане на срока за обжалване. Смъртта на сина й е настъпила повече от месец след изтичане на срока за обжалване внезапно, поради което не съставлява особено непредвидено обстоятелство, което да е попречило за подаване на касационата жалба в установения законов срок. При тези обстоятелства, преценката на съда, че не е доказано особено непредвидено обстоятелство, настъпило по времето когато е текъл срока за обжалване е правилна.

През периода, когато е текъл срока за обжалване адв. И. е имал пълномощно от жаллбоподателката, което е важало за всички инстанции, съгласно чл. 34, ал. 4 от ГПК, видно и от съдържанието му. За подаване на касационна жалба не се изисква друго изрично пълномощно, щом представеното по делото е за всички инстанции. Доводите в тази насока, развити в частната жалба са неоснователни.

Подадената от адв. И. касационна жалба с изходящо клеймо от 18.03.2010г. действително е просрочена, тъй като едномесечния срок изтича на 16.03.2010г., поради което подадената частна жалба против разпореждане № 2927/15.06.2010г. по гр. д.№ 935/2009г. на Пазаджишки окръжен съд, която няма данни да е върната също е неоснователна.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

определение № 1771/03.11.2010г. по гр. д.№ 935/2010г. на П. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата С. П. Я.-Ц. против за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против постановеното по същото дело възивно решение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

частна жалба, подадена от С. П. Я.-Ц. против разпореждане № 2927/15.06.2010г. по гр. д.№ 935/2009г. на Пазаджишки окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: