Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. Р. и Ф. М. А. против решение № № 219 от 30.09.2010г. по гр. д.№ 189/2010г. на Окръжен съд Кърджали, с което е потвърдено решение № 17 от 25.02.2010г. по гр. д.№ 244/2009г. на РС-Момчилград. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторката против Й. К. Д. да се признае за установено, че тя е собственик на апартамент № 16, находящ се в М., кв. 11 [жилищен адрес] вх.Б със застроена площ 79,63, ведно с принадлежащото му избено помещение № 16 с полезна площ 4,97, ведно с 3,376% ид. ч. от общите части на сградата и е уважен предявеният от ответника насрещен иск по чл. 108 от ЗС, като са осъдени касаторите да му предадат владението върху същия имот.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон –чл. 115, ал. 2 от ЗС поради това, че съдът не е съобразил, че решението, с което е обявен предварителния договор за окончателен е вписано след изтичане на шестмесечния срок от влизането му в сила и поради това е заличен ефекта на вписване на исковата молба.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК е формулиран въпроса какво е значението на невписване на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗС в шестмесечния срок от влизането му в сила и как следва да се прилага императивната норма на чл. 115, ал. 2 от ЗС, ако решението не е вписано в шестмесечния срок, губи ли действие вписването по отношение на третите лица. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 1104 от 14.11.2006г. по гр. д.№ 1072/2005г. на ВКС ІV-Б отделение.

Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като съдът правилно е съобразил, че с влязло в сила решение е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД – обявена е за относително недействителна сделката, с която праводателят на ищцата придобива права, поради което тя е купила от несобственик.. Затова счита поставения въпрос за илеревантен..

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното: Между З. М. А. и Й. Д. е сключен предварителен договор на 27.06.1998г., с който първия се задължава да продаде на втория процесния апартамент. Й. Д. е предявил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Исковата молба е вписана на 23.09.1999г. Решението, с което иска е уважен е влязло в сила на 06.02.2000г., но е вписано на 12.01.2005г. С н. а. № 19, т. 3/29.07.2003г. З. А. дарява на Х. Г. Е. същия апартамент. С влязло в сила решение по гр. д.№ 50/2006г., потвърдено с решение по гр. д.№ 389/2006г., оставено в сила от ВКС с решение № 970/11.072008г. по гр. д.№ 2817/2007г.. по иск по чл. 135 от ЗЗД, предявен от Д. против З. А. и Х. Е. е обявена за относително недействително по отношение на него дарението по н. а. № 19, т. 3/29.07.2003г. Исковата молба е вписана на 17.02.2006г. След вписване на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, на 21.06.2005 г., Й. Д. е предявил по гр. д.№ 208/2005г. иск по чл. 108 от ЗС против З. А. и Х. Г. Е.. Искът е уважен с влязло в сила решение на 24.06.2009г., като е съобразено решението по чл. 135 от ЗЗД. С н. а. № 128, т. 2 от 19.04.2005г. Х. Е. продава на С. М. Р. по време на брака й с Ф. М. А. същия апартамент.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към момента на сключване на сделката по н. а. № 19, т. 3/29.07.2003г., с която З. А. дарява на Х. Г. Е., прехвърлителят не е бил вече собственик, тъй като към този момент решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, с което е обявен за окончателен договора, с който той продава на Д. е влязло в сила. Тази сделка не е породила действие и защото е обявена за относително недействителна по отношение на Д.. Така в полза на Х. Е. не е прехвърлено право на собственост, поради което и тя не е могла да продаде процесния апартамент на ищцата С. Р.. Тъй като решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е било вписано на 12.01.2005г. – преди да бъде сключена сделката между Х. Е. и С. Р. на 19.04.2005г. ищцата е могла да узнае че е придобила имота от несобственик.Затова е прието, че тя не е станала собственик и съдът е отхвърлил предявеният от нея установителен иск за собственост и е уважил предявеният от Д. против нея и съпруга й иск по чл. 108 от ЗС.

Поставеният въпрос какво е значението на вписването на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗС в шестмесечния срок от влизането му в сила и как следва да се прилага императивната норма на чл. 115, ал. 2 от ЗС, ако решението не е вписано в шестмесечния срок, губи ли действие вписването на исковата молба по отношение на третите лица, не е решаващ за изхода от спора.

Действително исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е загубила действието си поради не вписване в шестмесечния срок на влязлото в сила решение, с което иска е уважен. Недвижимият имот предмет на предварителния договор обаче е прехвърлен след влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което е задължително за съда и страните по него. Към момента на сделката по н. а. № 19, т. 3/29.07.2003г решението също не е било вписано, но с влязло в сила решение по чл. 135 от ЗЗД е обявена за относително недействителна тази сделка. Това решение е постановено по отношение на страните по тази сделка и ги обвързва, а след влизането му в сила с обратно действие е заличен вещно правния ефект на сделката. С вписване на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на 12.01.2005г. то запазва реда на вписване от този момент. Към момента на сключване на следващата сделка по н. а. № 128, т. 2 от 19.04.2005г. решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД вече е вписано. Прехвърлителката Х. Е. към този момент не е била вече собственик предвид влязлото в сила по отношение на нея решение по чл. 135 от ЗЗД и не е могла да прехвърли на С. Р. апартамента. Другата страна по тази сделка С. Р. не е била добросъвестно трето лице по смисъла на чл. 135, ал. 1 изр. последно от ЗЗД, тъй като решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД вече е било вписано към момента на сделката. Тя не е могла да придобие вещни права от несобственик.

Така не вписването на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД няма значение за изхода от настоящия спор. То би имало значение ако прехвърлянето бе станало в хода на производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД преди обещателя по предварителния договор З. А. да загуби собствеността. След влизане на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД дори да не е вписано решението, то обвързва страните по него и след вписването му дори след изтичане на шест месеца има силата на нот. акт за прехвърляне на правото на собственост. Х. Е. е придобила права преди вписване на това решение, но с влязло в сила решения, което я обвързва, сделката е обявена за относително недействителна, т. е. заличен е ефекта на сделката с обратно действие.. Исковата молба по чл. 135 от ЗЗД не е била вписана и в хода на това производство е направено следващото прехвърляне на ищцата, но тя е придобила вече от несобственик и след вписване на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и не е станала собственик. Нейните права не се запазват като трето добросъвестно лице, тъй като тя не е добросъвестна по смисъла на чл. 135, ал. 1 изр. последно от ЗЗД.

Тъй като формулираният правен въпрос не определя крайния изход от спора, а решаващите изводи зависят от други факти и обстоятелства по делото, не е обосновано общото основание за допускане до касация.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 219 от 30.09.2010г. по гр. д.№ 189/2010г. на Окръжен съд Кърджали по касационна жалба на С. М. Р. и Ф. М. А..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: