Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

С определение № 130 от 08.07.2010 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на II-ро г. о., е оставил без разглеждане молбата на М. А. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1228 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 3786/2007 г. по описа на ВКС на РБ, III-то г. о., и е прекратил производството по гр. д. № 893/2010 г.

Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от молителката с искане то да бъде отменено като неправилно.

Ответниците Б. А. Б. и Р. А. С. не са взели становища.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, с което Върховният касационен съд се е произнесъл по допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение, подадена от М. А. К..

За да остави молбата без разглеждане, съставът на Върховния касационен съд приел, че същата е процесуално недопустима. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е подкрепено с твърдения за наличие на нови доказателства или за откриване на нови обстоятелства. Позоваването на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е само формално, тъй като не се твърди да е налице влязло в сила съдебно решение, респективно присъда на наказателния съд, нито такива документи са приложени към молбата. Правото да се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е упражнено на 18.08.2009 г., след като на 30.03.2009 г. е изтекъл тримесечният срок за подаване на молба за отмяна, който в случая е започнал да тече от влизане в сила на 30.12.2008 г. на последното решение - това по гр. д. № 3786/2007 г. на ВКС на РБ, III-то г. о.

Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила, а частната жалба срещу него е неоснователна.

Съгласно нормативната уредба - чл. 303 - чл. 309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно, като разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по допустимостта на молбата за отмяна.

Проверката на допустимостта на молбата за отмяна обхваща въпросите за надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаването й и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК.

В молбата за отмяна на влязлото в сила решение молителката е релевирала основания по чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 ГПК.

За да е допустима молбата, въведените с нея основания следва не само да се посочат, но и да се мотивират и подкрепят с твърдения за нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно - в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, съответно с доказателства, че по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото - в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Молителката не твърди да е изпълнила това изискване на закона, обуславящо положителната преценка за допустимост на молбата за отмяна. В подадената частна жалба сочи, че според нея приетите като редовни и неоспорени доказателства по гр. д. № 437/94 г. и гр. д. № 1441/97 г. продължават да са нови, тъй като не са ползвани от касационната инстанция при постановяване на решението. Молителката сочи още, че неистинността на заключенията на вещите лица Л. С. от 12.03.1990 г. и на арх. К. Д. и арх. М. М. от 07.04.2000 г. е установена в хода на съдебния процес и доказателства са приложени към съдебната преписка. Престъпните действия на ответната страна А. Б. С. /първоначална ответница/ също са доказани и приложени, но не са ползвани от Върховния касационен съд при постановяване на решението. Така изложените твърдения не обосновават извод за наличие на надлежно заявени основания за отмяна, тъй като по съществото си са оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, които не могат да бъдат разгледани по реда на извънинстанционното производство. Затова правилно съставът на Върховния касационен съд е приел, че молбата за отмяна не може да бъде допусната до разглеждане по същество.

Изтичането на законоустановените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молба за отмяна погасява правото на молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се релевира в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. Изводът за просрочие на подадената на това основание молба е съответен на данните по делото, които правилно са възприети и изложени в мотивите към обжалваното определение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 130 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 893/2010 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: