Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. П. ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя Р. П. по административно дело № 149 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Витоша транс БГ“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 5420 от 20.09.2021 г. по адм. дело № 4220 по описа за 2021 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № Т-ТД-27-95/05.04.2021 г. на министъра на туризма.

Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и противоречия с материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът министърът на туризма е оспорил касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното обжалване.

При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на „Витоша транс БГ“ ООД, гр. София, издадена от министъра на туризма на основание чл. 26а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и чл. 9, ал. 5 във вр. с чл. 8, ал. 5, т. 3 от Наредба № Т-РД-04-1 от 22.01.2021 г. за реда за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19, с която на жалбоподателя е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема за държавна помощ SA. 59990 (2020/N) от 18.12.2020 С(2020). Отказът е мотивиран с неизпълнение на условието за липса на задължения на кандидата към държавата към датата на подаване на заявлението съгласно Критериите за оценка на проектни предложения по процедурата (Приложение № 6) към Насоките за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19%.

За да постанови решението си, Административен съд София – град е приел, че дружеството жалбоподател е недопустим кандидат по схемата на безвъзмездни средства в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от издадената по законова делегация Наредба № Т-РД-04-1 от 22.01.2021 г. Този извод произтича от анализа на удостоверение изх. № 220202100064384/29.03.2021 г. на НАП, съгласно което предприятието има необезпечени задължения за данъци и осигуровки за периода декември 2020 г. – февруари 2021 г., установени въз основа на подадени от него декларации образец 6. Възникването и съществуването на публични задължения, в частност тези по чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), не винаги е обвързано с провеждане на ревизионно производство и/или налагане на санкция с наказателно постановление. Ето защо липсата на влязъл в сила ревизионен акт е ирелевантна за преценката относно наличието на задължения по влезли в сила актове като условие за допустимост на кандидата по схемата. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 168, ал. 1 и чл. 172а, ал. 2 от АПК.

Оплакването в касационната жалба за „изключително лаконични“ мотиви, водещи до фактическата им липса, е некоректно. Към обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, в които в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона. Обосновано първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената заповед е мотивирана и е извършил преценка както на фактическите, така и на правните основания, посочени в нея. Изводът, че в заповедта са изложени мотивите за издаването й, означава, че съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушения на административнопроизводственото правило на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Необходимо е да се добави, че съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г. на Върховния съд, ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в случая в цитираната в заповедта, приложената в административната преписка и посочената в съдебното решение докладна записка № Т-93-001175/05.04.2021 г. Съдът е подложил на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, които са относими към спорния предмет, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. При спазване на чл. 168, ал. 1 от АПК е извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК. Волята на съда, изразена в мотивите, е изложена последователно, ясно и разбираемо без необходимост от тълкуване. От обстоятелствената част на касационната жалба не става ясно по какви причини за подателя е непонятно, че оспорената от него заповед е издадена от компетентния орган съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредба № Т-РД-04-1 от 22.01.2021 г. и при изпълнение на изискването за писмена форма, както е приел съдът, поради което са му необходими допълнителни разяснения. Окончателният извод на съда за издаване на оспорената заповед в установената форма, от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, произтича от анализа на всички приети за установени факти, които са подведени към приложимите процесуалноправни и материалноправни норми.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за противоречие с императивни матеиалноправни разпоредби - Насоки за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19%, чл. 87, ал. 6, чл. 105, чл. 106, ал. 1 и чл. 165 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № Т-РД-04-1 от 22.01.2021 г. за реда за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19, издадена по делегация от чл. 26а, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, определя като недопустими по схемата тези кандидати, които имат задължения по влезли в сила актове и/или имат разсрочени, отсрочени или необезпечени задължения към държавата.

От фактическа страна няма спор, че жалбоподателят има задължения към държавата с общ размер 377.31 лв., произхождащи от невнесени осигурителни вноски, съгласно подадени от него декларации образец № 6 (удостоверение изх. № 220202100064384/29.03.2021 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София).

Спорът между страните е правен и се свежда до тълкуването на понятието „влезли в сила актове“, установяващи задължение на кандидата към държавата към датата на подаване на заявлението.

Установяването на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се извършва по реда на ДОПК. На основание чл. 105 от ДОПК подаването на декларация пред органите по приходите е способ за установяване на задълженията на лицата чрез самоизчисляване и произтичащото задължение за внасяне на самоизчислените суми в определените от закона срокове. В този случай органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация (чл. 107 от ДОПК). По своето правно естество декларацията е необжалваем акт, подписан от издателя на частния писмен документ, която по отношение на него има обвързващо правно действие. Задължението е породено не от уведомителното писмо на НАП с изх. № 220202100064384/29.03.2021 г. относно отразяванията по данъчно-осигурителната сметка, както счита касационният жалбоподател, а от придаденото със закона правно действие на декларацията. Декларацията поражда като правна последица задължение за внасяне на данъка без да е необходимо изпълнителната й сила да е скрепена с издаден акт от орган по приходите. По силата на чл. 165 от ДОПК декларациите образец 6, подадени от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, служат като изпълнително основание. Изключение е предвидено само в хипотезата по чл. 106, ал. 1 от ДОПК при установени несъответствия, засягащи основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски, съответно размерите на задължението.

В разглеждания случай не е издаден акт от органа по приходите за корекции по реда на чл. 106 от ДОПК, поради което декларациите се ползват с изпълнителна сила без да е необходимо да се извършват допълнителни действия за валидирането им, вкл. производство по обжалване. Поради това декларацията, подадена от задълженото лице в съответствие с чл. 105 от ДОПК, по своята същност е влязъл в сила акт по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № Т-РД-04-1 от 22.01.2021 г., с който е установено подлежащо на изпълнение публично задължение. Установена е нормативно предвидената материалноправна предпоставка, определяща кандидата по схемата като недопустим, което обосновава основание за отказ за отпускане на исканата безвъзмездна държавна помощ.

Изложените в касационната жалба доводи относно некоординирани, непоследователни и непредвидими действия на министъра на туризма и на структурите към министерството са неоснователни. Противно на твърдението в касационната жалба, в секция "Въпроси и отговори" към Насоките, точки 9.1., 41, 49.4 и 81, не е изразено становище, подкрепящо тезата на жалбоподателя, че изискването за влезли в сила актове се ограничава до влезли в сила ревизионни актове или други актове, издавани от органите по приходите и подлежащи на обжалване по реда на ДОПК. Във връзка с доводите за неспазване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК следва да се има предвид, че само при упражняване на дискреционно правомощие административният орган прави избор между две или повече възможности, като съобразява целта на закона. При издаването на оспорената заповед министърът на туризма е действал в условията на обвързана компетентност без възможност за избор между няколко възможни алтернативни решения в рамките на закона. По нормативната презумпция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № Т-РД-04-1 от 22.01.2021 г., издадена по законова делегация от чл. 26а, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 07.12.2020 г. до 31.12.2021 г.), целта на закона да бъдат компенсирани загубите от извънредното положение не може да бъде постигната по отношение на кандидатите, които към датата на подаване на заявлението не са изплатили задълженията си към държавата.

Предвид изложените съображения, като е приел, че оспорената заповед е процесуално и материално законосъобразна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно отправеното от ответника по касация искане за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100. 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5420 от 20.09.2021 г., постановено по адм. дело № 4220 по описа за 2021 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА „Витоша транс БГ“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Сердика, "Дунав" 72, да заплати на министерството на туризма разноски в размер на 100.00 (сто) лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ РУМЯНА ПАПАЗОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. С. п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ