Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. А. ЧЛЕНОВЕ: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя И. А. по административно дело № 161 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Oбразувано e по две касационни жалби - касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]), подадена чрез пълномощник гл. юрк. Н. П. и касационна жалба на В. Н., подадена чрез упълномощен представител адв. И. З., срещу Решение № 4848 от 20.07.2021 г., постановено по адм. дело № 9756 по описа на Административния съд София-град за 2019 г.

С обжалваното решение частично е уважен предявеният от Николова срещу[Фирма 1] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и ответникът е осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени й вследствие на изразено с действие волеизявление на полицейски орган при 05 Районно полицейско управление (РПУ) -[Фирма 1], представляващо административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, изразяващ се в задържането й в 05 РПУ[Фирма 1] на 28.08.2014 г., обявено за нищожно по съдебен ред. Със същото решение искът на Николова е отхвърлен за сумата над 1000, 00 лв. до пълния предявен размер от 5001, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2015 г. до окончателното й изплащане. Наред с това[Фирма 1] е осъдена да заплати на Николова разноски по делото в размер на 109, 99 лв.

Касационният жалбоподател[Фирма 1] обжалва Решение № 4848 от 20.07.2021 г. в осъдителната част, вкл. в частта за присъдените разноски. Навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че по делото е доказана само първата предпоставка от сложния фактически състав за реализиране на отговорността на държавата за вреди обявено за нищожно по надлежния ред действие на полицейски орган. Твърди, че конкретният случай попада в хипотезата на съпричиняване, поради което претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение не следва да бъде уважавана. Аргументира се с разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ. Изразява становище, че първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота, респ. изключил, всички други възможни житейски причини за твърдените болки и страдания, не е изследвал всестранно доказателствата по делото и е подходил необосновано при анализа на твърдените за причинени вреди. Твърди, че по делото е следвало да се назначи съдебно-психиатрична експертиза, която по безспорен начин да установи, налице ли са твърдените емоционални състояния и има ли причинно-следствена връзка между тях и обявеното за незаконосъобразно задържане на ищцата. Твърди, че съдът не е успял да разграничи и отдели задържането от трайно нарушеното душевно състояние на ищцата. Счита, че последиците от психичното заболяване на ищцата не са в пряка връзка със заповедта. В условия на евентуалност, оспорва размера на присъденото обезщетение, като завишен и несъответстващ на степента на увреждане. С тези доводи иска отмяната на решението в обжалваната част и потвърждаването му в останалата част, която е благоприятна за него. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба В. Н. чрез упълномощения адвокат И. З., оспорва касационната жалба на[Фирма 1] в писмен отговор по подробно изложени съображения. Иска отхвърлянето й, като неоснователна. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С молба по делото от 04.03.2022 г. прави възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на[Фирма 1], ако същото надвишава минималното такова, определено по Закона за правната помощ.

Касационният жалбоподател В. Н. обжалва Решение № 4848 от 20.07.2021 г., постановено по адм. дело № 9756 по описа на Административния съд София-град за 2019 г. в отхвърлителната му част. Поддържа касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на паричния размер на причинените й неимуществени вреди, в резултат на което е присъдил обезщетението в недостатъчен размер. Посочва, че изводите на съда в този смисъл не са съобразени с конкретния случай и по-точно с обстоятелството, че е практикуващ [професия], поради което незаконосъобразното задържане й е причинило негативни емоционални преживявания със значително по-висок интензитет. Аргументира се с разпоредбата на чл. 29 от Закона за адвокатурата. Допълва, че, вследствие задържането, не е могла да се яви, като защитник, на насрочено на 28.08.2014 г. от 10.00 ч. открито съдебно заседание по дело в Апелативния специализиран наказателен съд. Твърди, че нарушението на ответника е станало достояние на много хора. Изразява становище, че първоинстанционният съд не е отчел качеството й на млада майка-кърмачка на [lвъзраст]бебе, която се е притеснила силно заради вредоносния резултат, довел до загуба на кърма, съответно опасения у нея, че не би могла да се грижи най-пълноценно за детето си, като го кърми със собствената си кърма. По изложените съображения иска отмяната на решението в обжалваната част и уважаване в цялост, на предявената срещу[Фирма 1] искова претенция за обезвреда.

Ответникът по тази касационна жалба[Фирма 1] я оспорва в писмен отговор с доводи за неоснователност. Счита, че искът за обезщетение на неимуществени вреди е недоказан за разликата над уважения размер от 1000, 00 лв. до претендирания такъв от 5001, 00 лв. Иска отхвърляне на жалбата и отмяната на атакуваното решение в осъдителната за него част.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационните жалби като редовни, тъй като са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен в съответните части за касаторите.

По съществото им, касационната инстанция преценява следното:

Административният съд София-град е сезиран от В. Н. с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу[Фирма 1] за осъждане на Дирекцията да й заплати обезщетение за неимуществени вреди за в размер на 5001, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от от 12.05.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, изразявящи се в уплаха, емоционален шок, безпомощност, стрес, унижение, безизходица и засягане на доброто име на ищцата в обществото, причинени й от обявено за нищожно с влязло в сила Решение № 2489 от 09.04.2015 г., постановено по адм. дело № 9211 по описа на същия съд за 2014 г. волеизявление на полицейски орган при 05 РПУ[Фирма 1], изразено с действие, представляващо административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и изразяващо се в задържането на Николова в 05 РПУ[Фирма 1] на 28.08.2014 г.

За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с Решение № 2489 от 09.04.2015 г., постановено по адм. дело № 9211/2014 г. на Административния съд София-град, е обявена нищожността на изразено с действие волеизявление на полицейски орган при 05 РПУ[Фирма 1], представляващо административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и изразяващо се в задържане на 28.08.2014 г. в 05 РПУ[Фирма 1] на Николова. Това решение е влязло в сила на 12.05.2015 г. Въз основа на него съдът установил, че с Постановление от 04.07.2014 г. по досъдебно производство № 108/2014 г. по описа на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР) Варна, издадено от мл. разсл. полицай А. Д. и справка от автоматизирана информационна система за издирвани лица ИД-НШИС II, съдържаща данни от телеграма № 32786/14.08.2014 г. на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП), В. Н. била обявена за общодържавно издирване, поради невъзможността на същата да бъде връчена призовка за явяването й като свидетел по досъдебното производство. С Постановление от 04.07.2014 г. за обявяване на лице с установена самоличност за общодържавно издирване във връзка с досъдебно производство № 108/2014 г. по описа на Областна дирекция на МВР Варна е постановено ищцата да се обяви за общонационално издирване и на същата да бъде наложена мярка установяване на адрес. Наредено е при установяване на лицето на същото да бъде връчена призовка за явяване на разпит. Административният съд установил, като съобразил копие от книгата за задържаните лица (л. 32 от адм. дело № 9211/2014 г. по описа на Административния съд София-град), че задържането на Николова е осъществено на 28.08.2014 г. След това задържане бил съставен протокол за личен обиск и от лицето била подписана декларация. Посочил липсата в книгата на задържаните лица на вписване за извършено връчване на призовка за явяване като свидетел, както и липсата на други доказателства, от които да се установява изпълнение на посоченото действие. Съобразил, че приложената на л. 5 от същото дело призовка, адресирана до В. Н. да се яви като свидетел по досъдебно производство № 108/2014 г. по описа на Областна дирекция на МВР Варна, не е подписана от нея.

За установяване вида и обема на твърдените неимуществени вреди по делото пред първата инстанция са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели М. П., клиент на ищцата и К. С., нейн колега-адвокат.

Административният съд София-град е приел от правна страна, че предявеният от Николова иск за обезщетение на неимуществени вреди е допустим, а по същество е частично основателен. Съобразил разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), в която са регламентирани случаите, при които се извършва задържане на лице от страна на полицейските органи. Съобразил изискването на чл. 74, ал. 1 от същия закон за издаване на писмена заповед за лицата по чл. 72, ал. 1. Посочил, че не е налице законово изключение от изискването за издаване на писмена заповед, независимо от основанието за задържане. Такова изключение законодателят е регламентирал с нормата на чл. 11, ал. 6 от Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях (издадена от министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 78 от 02.10.2009 г. отменена, но действаща към момента на процесното задържане). Съгласно нея, заповед за задържане не се издава на лица, за които е постановено принудително довеждане. Взел предвид, че с постановлението от 04.07.2014 г. е постановено общодържавно издирване на ищцата с цел връчване на призовка, но не е постановено спрямо лицето да се извърши принудително довеждане, нито задържане. Формирал извод, че случаят не попада в хипотезата на чл. 11, ал. 6 от Инструкцията, съответно е следвало да се издаде писмена заповед, съгласно изискването на чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Приел, че задържането е лишено от основание, като дори адресираната до ищцата призовка да се яви като свидетел по досъдебното производство, не е подписана от нея, респ. не й е връчена. Определил задържането като самоцелно и от естество да причини претендираните от Николова вреди. Приел е, че е изпълнена първата предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административен акт, обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение.

Съдът обсъдил дадените от свидетелите показания. Кредитирал ги като последователни, логични и непротиворечиви, отразяващи непосредствените им впечатления. Въз основа на тях приел, че ищцата е претърпяла психотравматично увреждане след незаконосъобразното й задържане, била разстроена, уплашена и неадекватна, не се чувствала добре, говорела непрекъснато за задържането. Николова била притеснена и за доброто си име пред нейните колегите, който я гледали по странен начин. Също така споделила пред свидетелите, че е спряла да кърми малкото си дете, поради спиране на кърмата й от силен стрес.

Първоинстанционният съд се позовал на свидетелските показания, за да формира изводи относно продължителността на негативните изживявания на ищцата, както и относно тяхното отражение върху психиката й. Приел, че Николова е доказала настъпването на вреди от вида на претендираните, както на датата на задържането (преживян стрес и шок), така и за един продължителен период от време, след като била освободена. Счел, че ищцата била потисната и търпяла негативни емоционални изживявания повече от година, след като била освободена. Посочил, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди както на основание, че е била задържана без правно основание, така и че е следвало да обяснява за случая на своя подзащитен и на колегите си. Според съда, в резултат на увреждането, Николова изпитала неудобство и негативни емоции пред колегите от съсловието, а така също била притеснена заради невъзможността да осъществи адекватна адвокатска защита на свидетеля Петров. Формирал извод, че са нарушени основни права на ищцата, защитени по чл. 5, 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Въз основа на тези съображения съдът обосновал извода си, че по делото са налице и останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ претърпени от Николова неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с нищожния административен акт за задържането й в 05 РПУ[Фирма 1].

За да определи размера на обезщетението, съдът се позовал на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При отчитане на критериите личност на увредения, вид, интензитет и продължителност на увреждането, отражение на вредата върху личния, обществения и професионалния живот на Николова и при съобразяване на стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, приел за справедливо обезщетение в случая такова в размер на 1000, 00 лв. Уважил иска до тази сума, а за разликата над 1000, 00 лв. до пълния предявен размер от 5001, 00 лв. отхвърлил исковата претенция, като неоснователна и недоказана. С оглед частичната основателност на главния иск, приел за частично основателен и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на нищожността на задържането 12.05.2015 г. до окончателното изплащане на главното задължение. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

От обстоятелствената част на исковата молба, с която е сезиран административния съд става ясен периодът, за които се претендира обезщетението, макар той да не е индивидуализиран с дати. Според твърденията в исковата молба, процесният период може да се определи от 28.08.2014г. до три месеца след това- 28.11.2014г. ( в исковата молба е записано, че Тези две събития са имали емоционални последствия по отношение на ищцата, която за два-три месеца е променила обичайното си поведение...).

Обосновано е приетото от първоинстанционния съд, че за ищцата са налице неимуществени вреди от въпросното задържане. От събраните по делото показания на разпитаните свидетели се установяват негативните емоции, изживени от ищцата в резултат на задържането й, което неминуемо й е причинило стрес и притеснения, още повече, че е извършено в населено място, различно и отдалечено от мястото, където се намира постоянния й адрес. В този смисъл, не могат да се споделят възраженията на касатора -[Фирма 1], че неимуществени вреди по делото не са доказани. Вредата е и преживеният стрес, който не във всички случаи провокира заболявания, за доказването на които да се изисква заключение на специалисти - експерти в съответната област.

Настоящият касационен състав преценява като правилно решението на административния съд и относно определения размер на обезщетението. Той е съответен на доказаните негативни изживявания. От показанията на свидетелите се установява, че ищцата е била много притеснена в деня на задържането й, както и че е изживявала месеци наред това. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че ищцата е майка на дете, както и че го е кърмела към момента на задържането й, а така също, че е имала проблем с това, след задържането й. Събраните гласни доказателства са недопустими за посочените обстоятелства, тъй като раждането на дете, съответно родителското правоотношение между роденото и неговата майка се доказва с официален писмен документ - акт за раждане или удостоверение за раждане, а функционалните проблеми на човешкото тяло ( в конкретния случай възможността, респективно последвалата невъзможност да храни по естествен път детето си) се диагностицират от лекар, който да предпише съответните средства за преодоляването им. По делото не са представени писмени доказателства, че ищцата се е консултирала с лекар-специалист по отношение на твърдения от нея проблем, от които да се направи извод, че такъв е съществувал и причината за него е била именно преживения стрес по задържането й.

Касационната инстанция преценява като обоснован извода на първоинстанционния съд, че ищцата се е притеснявала за доброто си име. По делото не са събрани доказателства обаче задържането й да е извършено пред нейни колеги, приятели и клиент, или да е огласено от ответника, в който случай би могло да е причина за злепоставянето й пред тези групи лица.

По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.1 АПК следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред касационната инстанция на страните не се дължат разноски за тази инстанция.

Воден от горното и на посоченото правно основание Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4848 от 20.07.2021 г., постановено по адм. дело № 9756 по описа на Административния съд София-град за 2019 година.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА