Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 121 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
Образувано е по касационните жалби от Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, представлявана от юрисконсулт М. К. и от Витоша ауто ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалните му представители адв. И. Д. и адв. В. Б., срещу решение № 1001/11.10.2021 г. по адм. дело № 58/2021 г. на Административен съд София област, пети състав, с което съдът е отменил решение № 1020/17.12.2020 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-511/2020 г., по постъпили жалби на Блимус ЕООД, гр. София, С. К. и А. В..
В касационните жалби са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевирани са възражения за липса на обсъждане на всички релевантни за спора доказателства, както и за неправилно тълкуване от страна на съда на материалноправните разпоредби на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, касаеща установяването на съдействие от физически лица и чл. 29 от ЗЗК във връзка с фактите по делото. Според касационните жалбоподатели това неправилно тълкуване на закона е довело и до необосновани правни изводи. Касаторите молят да бъде отменено обжалваното съдебно решение, като бъдат отхвърлени жалбите на първоинстанционните жалбоподатели и претендират разноски.
Ответниците - Блимус ЕООД, гр. София, представлявано от управителя А. В., чрез процесуалния му представител адв. П. С., С. К. и А. В. в писмени отговори и в открито заседание релевират доводи за неоснователност на касационните жалби. Дружеството претендира сторените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, като по същество са основателни. Налице са касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага решението да бъде отменено.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.
Производството пред АССО е образувано по жалбите на Блимус ЕООД, гр. София, представлявано от управителя А. В., чрез процесуалния му представител адв. П. С., С. К. чрез адвокат С. Г. и А. В. чрез адвокат Д. Л., против решение № 1020/17.12.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-511/2020 г., с което по т. 1 е установено извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на Блимус ЕООД и е наложена имуществена санкция в размер на 4 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството, равняващи се на 28 800 лв. По т. 2 е установено извършено нарушение по чл. 29 вр. връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предложение 2 от ЗЗК от страна на С. К. и е наложена глоба в размер на 25 000 лв. По т. 3 е установено извършено нарушение по чл. 29 вр. връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предложение 2 от ЗЗК от страна на А. В. и е наложена глоба в размер на 15 000 лв.
Съдът е отменил решение № 1020/17.12.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-511/2020 г., като е установил, че не е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на Блимус ЕООД и съответно не е налице съдействие за извършване на нарушението от С. К. и А. В.. За да приеме този резултат, първоинстанционния съд е приел, че КЗК не е установила кои са конкретните действия в противоречие на добросъвестната търговска практика извършени от Блимус ЕООД. Не били налице факти, обосноваващи извода за наличието на преддоговорни отношения от страна на В. А. ЕООД с Кадилак. Приел, че след като ответниците вече са санкционирани за противоправни действия в рамките на производство по преписка № КЗК-744/2019 г. годни да увредят групата чрез един неин участник, а именно И. К. Ко ЕАД, то те не могат да бъдат повторно санкционирани за същите действия, увреждащи по същия начин групата, само защото друг неин участник е подал искане до КЗК, тъй като теоретично само един участник от групата може да стане партньор на Кадилак. Установил, че използването на конфиденциална информация, контакти и фактически отношения на И. К. Ко ЕАД не могат да увредят В. А. ЕООД, защото са отделни самостоятелни и независими търговски дружества и като допълнение В. А. ЕООД не е адресат на декларациите за конфиденциалност, нито на споразумението за преструктуриране. Приел е, че липсва свързаност между В. А. ЕООД и И. К. Ко ЕАД поради обстоятелството, че С. К. е продала дела си от В. А. ЕООД през 2016 г. Също така е приел, че КЗК не е обосновала факта, че двете дружества са свързани лица и икономическата група не била индивидуализира, като не е установена собствеността и представителството на И. К. Ко ЕАД. Въпреки обстоятелството, че същите са с еднакъв предмет на дейност или че собственик на капитала им е едно и също лице, това не обоснова свързаността им от гледна точка на конкуренцията и как рефлектира върху икономическата група. Приел е, че за да бъде ангажирана отговорността на физическо лице за нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК е необходимо, то да има качеството предприятие, равнозначно на извършване на дейност, която има стопански характер, като елемент от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗК и поради нейната липса от страна на С. К., не можело да бъде ангажирана нейната отговорност. Освен това квалификацията на деянието на С. К. в производството по преписка № КЗК-744/2019 г. автоматично изключвало извършването на нарушение по настоящата преписка. Не били налице правна и фактическа връзка между Блимус ЕООД и С. К., тъй като тя не е участвала в капитала и управлението му. Приел е, че жалбоподателката не е имала никакви отношения и не е поела задължения спрямо В. А. ЕООД, като не е установено неправомерно разкриване на конфиденциална информация. Не било установено Кадилак да не е сключило договор за дистрибуция заради действията на С. К. или да има интерес към В. А. или че се е свързал или е искал да се свърже с дружеството. Установил е, че липсва активна процесуална легитимация за В. А. ЕООД да инициира производство пред КЗК, поради липса на правен интерес. Приел е, че двете дружества имат различни собственици и представляващи, като нямало доказателства двете дружества да се контролират от едно и също лице, за разлика от И. К. ЕООД и В. А. ЕООД. Обстоятелството, че свързани лица с един и същ мажоритарен собственик, не прави абсолютно идентични предприятията спрямо които е извършено нарушение от гледна точка на конкуренцията. По отношение на А. В. е прието, че не е бил във фактически и правни отношения с В. А. ЕООД и с И. К. Ко ЕАД. Действието по регистрация на домейни извършено от лицето не противоречало на закона. Не е участвал в самите преговори, а само в изпълнението на споразумението за дистрибуция. Приел е, че предвид липсата на връзка между ответните физически лица и В. А. ЕООД, обективно е било невъзможно същите да съдействат на Блимус ЕООД за осъществяване на нелоялна конкуренция спрямо заинтересованото дружество. Това е обусловило крайният извод за изхода от спора в тази инстанция. Така постановеното решение е неправилно.
Относно релевираните възражения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отнасящи се отказ да бъдат събрани допустими и относими към спора доказателства и по конкретно доказателствата и материалите от преписка № КЗК-744/2019, тези възражения са неоснователни с оглед на пълнотата на доказателствения материал събран и представен от КЗК по делото във връзка с процесната преписка. Поради това, съдът може да постанови обосновано и мотивирано решение и без да събира материали от различни преписки на КЗК.
Относно релевираните възражения за нарушение на материалния закон и необоснованост, настоящата инстанция намира за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл. 3, пар. 1, б. б във вр. с чл. 2, пар. 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС), ЕС разполага с изключителна компетентност в областта на конкуренцията, поради което само ЕС може да законодателства и да приема правно обвързващи актове, а държавите-членки могат да правя това само, ако са изрично оправомощени от ЕС или за прилагане на правото на ЕС. В такава област може да има национална правна уредба, само ако тя е необходима за прилагане на актове на ЕС или е за запълване на нормативна празнота при условие, че съществува наложителност от приемане на уредба и тя съответства на общия интерес на ЕС. Именно с оглед запълване на нормативна празнота, която българския законодател е преценил за съществена с оглед защитата на потребите на един свободен пазар, са приети нормите уреждащи нелоялната конкуренция визирани в разпоредбите на чл. 29-37е ЗЗК.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент.
По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, стопанска дейност е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга съответен пазар, който се състои от продуктов пазар, включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени ( 1, т. 15, б. а от ДР на ЗЗК) и географски пазар, включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони ( 1, т. 15, б. б от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията.
Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар.
Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК е необходимо единствено да бъдат увредени интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието.
Първият елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, АССО не го е разгледал в своето решение, а от КЗК безспорно е установено, че В. А. ЕООД и Блимус ЕООД са предприятия по смисъла на 1, т. 7 ЗЗК, извършващи стопанска дейност - извършват дейност по продажба на леки автомобили в луксозен сегмент и с оглед на взаимозаменяемост на предлаганите продукти, те оперират на един и същи продуктов пазар и на цялата територията на Р. Б. като географски пазар, която дейност ги поставя в конкуренти отношения, действащи на един съответен пазар. В този смисъл настоящия състав изцяло споделя установеното от КЗК.
Преди да бъдат разгледани следващите елементи от фактическия състав на нормата визирана в разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК следва с оглед прецизност и пълнота последователно да бъдат разгледани следните въпроси: 1) дружествата В. А. ЕООД и И. К. Ко ЕАД свързани лица ли са и представят ли част от една икономическа група; 2) Какво е значението при вече наложена санкция за нарушение на правилата на конкуренцията спрямо един член на икономическата група за приложението на чл. 29 от ЗЗК във връзка с приложението на принципа ne bis in idem (никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо).
Настоящият състав възприема установеното от КЗК наличие на икономическа група между дружествата В. А. ЕООД и И. К. Ко ЕАД и приема за необосновано изложеното от първостепенния съд. Важността на изясняване на това обстоятелство се налага поради обстоятелството, че физическите лица С. К. и А. В. при условие, че са имали фактически и правни отношения с едното дружество, то неминуемо са имали преки и косвени такива и с другото дружество от икономическата група. Видно от административната преписка, с решение от 24.02.2017 г. 100 % от капитала на В. А. ЕООД е придобит от В. А. (Кипър) Лимитид, дружество с ограничена отговорност като то става негов едноличен собственик. Към настоящия момент действителен собственик на капитала на В. А. ЕООД е И. П., който притежава 94 % от всички дялове на В. А. (Кипър) Лимитид, Кипър. Що се отнася до И. К. Ко ЕАД, се установява, че то е фактически правоприемник на И. К. ЕООД, като едноличен собственик на капитала на И. К. ЕООД е С. И. (Кипър) Ко Лимитид, като И. П. притежава 94 % от всички дялове на С. И. (Кипър) Ко Лимитид. Към настоящия момент собственик на капитала на И. К. Ко ЕАД учредено през 2017 г. е С. И. Ко Лимитид, като действителен собственик на капитала на последното дружество е К. Д., който е и член на съвета на директорите на И. К. Ко ЕАД. Следва да се отбележи, че С. И. (Кипър) Ко Лимитид и С. И. Ко Лимитид са две различни дружества, въпреки голямото сходство в имената, като и двете са регистрирани в Кипър. Като косвено доказателство се установява, че С. И. Ко Лимитид и В. А. (Кипър) Лимитид са регистрирани на един и същ адрес в Кипър. Следва да се има предвид, че в ЗЗК липса определение на понятието свързани лица, както и на икономическа група, поради това обстоятелство, следва по аналогия да бъдат използвани определенията използвани в материални закони уреждащи сходни правоотношения. В Търговския закон, 1 от допълнителните разпоредби, ал. 1 и 2 са изброени лицата, които се считат свързани за целите на търговското право. Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 6 това са лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице, а в ал. 2 - лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. Безспорно по делото се установява именно такава свързаност поради факта, че И. П. контролира и двете разглеждани дружества. За пълнота следва да се посочи, че Закона за обществените поръчки, за да определи понятието за свързани лица в пар. 45 от допълнителните разпоредби препраща към 1, т. 13 и 14 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Съгласно т. 13, б. б свързани лица са лицата, чиято дейност се контролира от трето лице. В т. 14 е дадено определение на понятието контрол съгласно, което едно лице: а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, над 50 на сто от броя на гласовете в общото събрание на едно дружество или друго юридическо лице; или б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на едно юридическо лице; или в) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на юридическо лице. В разглеждания случай е безспорно установено, че двете дружества попадат в хипотезата на 1, т. 13, б. б ДР на ЗППЦК, доколкото дейността им бива контролирана от трето лице И. П. пряко и непряко и по друг начин, като е възможно да той да извършва действия от визираните в 1, т. 14, б. б и в ДР на ЗППЦК, поради това двете дружества са свързани лица. Поради това, следва да се приеме, че информацията, касаеща което и да било дружество, което е част от икономическата група е била достъпна на лицата на ръководни позиции в едно или друго предприятие с оглед на техните задължения. Това заключение следва да се вземе предвид при анализа на втория и третия елемент от фактическия състав визиран в разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК.
Относно приложението на принципа ne bis in idem в конкурентното право, следва да се припомни, че този принцип е основен принцип на правото на Съюза, който понастоящем е закрепен в член 50 от Хартата (виж решение на СЕС от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft Mьnchen по дело C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, пар. 64 и цитираната съдебна практика). Безспорно този общ принцип намира своето приложение в прилагането на конкурентното право като цяло и в това число и в приложението на разпоредбите уреждащи нелоялната конкуренция визирана в чл. 29-37е от ЗЗК. За пълнота на изложението следва да се каже, че разбирането за приложението на принципа за налагането на две санкции (глоби) за нарушение на правилата на конкурецията е възприет за първи път от Съда на Европейския съюз (СЕС) като институция и по-конкретно от Първоинстанционния съд (ПИС) в пилотното дело LVM / Комисията през 1999 г. (виж. решение на ПИС от 20 април 1999 г., LVM / Комисията, по съединени дела T-305/94, T-306/94, T-307/94, от T-313/94 до T-316/94, T-318/94, T-325/94, T-328/94, T-329/94 и T-335/94, Rec. p. II-931, пар. 96). В този смисъл цитирана съдебна практика от първостепенния съд е пряко относимо, като в пар. 338 от решението са припомнени трите условия, подлежащи на оценка по приложението на принципа non bis in idem, а именно идентичност на фактите, извършителя и защитения правен интерес. (виж решение на Съда на Европейските общности от 7 януари 2004 г. Aalborg Portland e.a. / Комисията по съединени дела C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00 P, Rec. 2004 p. I-123, ECLI:EU:C:2004:6). Това разбиране следва да бъде доуточнено с оглед последната практика на СЕС, според която условията са две, а именно от една страна да има предходно окончателно решение (условието bis) и от друга страна, едни и същи деяния да са били предмет на предходно решение и на последващи производства или решения (условието idem) (виж Решение на СЕС от 22 март 2022 г., bpost, по дело C‑117/20, EU:C:2022:202, пар. 28). Що се отнася по-специално до условието idem, съгласно него е забранено едно лице да бъде преследвано или наказвано повече от един път за едно и също престъпление. Като релевантен критерий, за да се прецени дали е налице едно и също престъпление е идентичността на фактите, а именно наличието на съвкупност от неразделно свързани помежду си конкретни обстоятелства, довели до окончателното оправдаване или осъждане на съответното лице. Забранено е налагането за същото деяние на няколко санкции с наказателноправен характер в резултат на различни производства, водени с тези цели. (виж решение на СЕС от 23 март 2023 г. Generalstaatsanwaltschaft Bamberg по дело C-365/21, ECLI:EU:C:2023:236, пар. 35). В допълнение фактите следва да са идентични, а не просто сходни. Идентичността на фактите се разбира като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, произтичащи от събития, които по същество са едни и същи, тъй като се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството (виж решение на СЕС от 23 март 2023 г. Dual Prod по дело C-412/21 ECLI:EU:C:2023:234, пар. 52). Що се отнася до условието bis, следва да се има предвид, че за да може да се приеме, че със съдебния акт има окончателно произнасяне по деянието, предмет на второ производство, е необходимо не само този акт да е станал окончателен, но и да е бил постановен след преценка на делото по същество.
В настоящия случай и двете условия не са изпълнени, за да може да бъде приложен посочения по-горе принцип. Това се налага поради обстоятелството, че от една страна няма защита на един и същи правен интерес по условието idem и на второ място, няма влязъл в сила окончателен акт за да е изпълнено условието bis. Що се отнася до липсата на правен интерес, следва да се има предвид изложеното по-горе за принадлежността към една и съща икономическа група на предприятията В. А. ЕООД и И. К. Ко ЕАД. Също така необходимо е да бъде обърнато внимание на спецификата на българското национално законодателство и приложимата в тази връзка съдебна практика по тълкуване на нормите уреждащи нелоялната конкуренция. Законодателят е предвидил, че за да бъде установено нарушение на разпоредбите на чл. 29 и сл. от ЗЗК, изследването на засегнатия съответен пазар е ограничено само по отношение на конкретния конкурент подал искането. Поради това, ако от едно поведение биват засегнати повече от едно лице, независимо дали са част от една и съща икономическа група, и искане пред КЗК бъде предявено от едно от увредените лица, то ще бъде установено само спрямо него нарушение, но по отношение на другите КЗК и съдебната практика не изискват да се прави анализ дали са засегнати от противоправното поведение. С оглед на което, ако бъде ограничена възможността за последващо сезиране на КЗК за налагане на санкция спрямо извършеното нарушение с едно действие по отношение на другите засегнати лица, то би се нарушил принципа на защита на правата и интересите на лицата. Следва изрично да бъде посочено, че в подобна хипотеза, когато с едно увреждащото действие са засегнати няколко дружества, КЗК при изпълнение на правомощието си за определяне на санкции на дружеството съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК следва общата санкции по всички производства да не излиза извън максималния възможен размер на санкцията за извършено едно нарушение, а именно 10% от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия, с оглед спазване на принципите на пропорционалност и съразмерност. Това заключение следва да бъде спазвано и по отношение на налагането на глоби на физически лица съдействали за извършване на нарушението на правилата на конкуренцията. Поради гореизложеното, настоящия състав приема, че дружеството В. А. ЕООД има правен интерес от предявяване на искане пред КЗК за образуване на производство за установяване на нарушение на разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК. На второ място, няма влязъл в сила окончателен акт по преписка на № КЗК-744/2019 г., като след извършена служебна проверка е установено, че е образувано адм. дело № 428/2021 г., по описа на Административен съд София област, трети състав, което е обявено за решаване, но окончателен акт още не е постановен.
На следващото място, относно втория елемент на фактическия състав от нормата визирана в разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, а именно действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, настоящия състав намира за извършено такова действие от страна на Блимус ЕООД със съдействието на физическите лица С. К. и А. В. във връзка с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4, предложение 2 от ЗЗК. На първо място е необходимо да бъде посочено, че съгласно установените факти, комуникацията между представител на Кадилак (Cadillac Europe GmbH) и С. К. е започнала на 08.05.2018 г. Тя е водена на служебната поща на С. К. [електронна поща], като към онзи момент тя е била член на Съвета на директорите на И. К. Ко ЕАД и е продължила на същия имейл адрес до нейното освобождаване от длъжност на 21.06.2018 г. Следва да се посочи, че към този момент тя е била и акционер в дружеството, притежаващо капитала на Витоша ауто ЕООД. Изрично в съобщението на представителя на Кадилак се съобщава, че контактите са намери от връзки с Инфинити, какво и че се търси връзка между двете компании. Също така С. К. е била част от екипа на В. А. ООД работил по привличането и установяването на контакт с Инфинити и е имала издадена на нейно име визитна картичка в качеството й на представил на собствениците. Също така, като се вземе предвид извода направен при разглеждането на икономическата група представлявана от И. П., С. К. независимо, че формално е заемала длъжност в И. К. Ко ЕАД, тя е подпомагала дейността и на другото дружество част от тази икономическа група Витоша ауто ЕООД, като идентично заключение следва да бъде направо и по отношение на А. В.. С оглед на тези обстоятелства следва да се направи обоснован извод, че С. К. е потърсена като лице за контакт от името на дружеството В. А. ЕООД. От следващите разменени съобщение се установява, че вече С. К. преговаря от името на дружеството И. К. Ко ЕАД, като на 25.06.2018 г. имейлите вече се изпращат от имейл адреса [електронна поща]. На 31 август 2018 г. Блимус ЕООД е представен на Кадилак от С. К.. Това дружество е регистрирано на 26.09.2018 г. и вписано на 03.10.2018 г., като действителен собственик на капитала е С. К., което изрично е заявено на Кадилак и е видно от доказателствата по преписката, касаещи актуалното състояние на С. И. Ю. Девелопмънтс ЛЛС едноличен собственик на капитала на Блимус ЕООД. Правилно КЗК е установила процесния период, въпреки липсата на произнасяне от страна на АССО, а именно от датата на вписването на дружеството 03.10.2018 г. до настоящия момент. На следващо място, относно А. В. е установено, че той е подпомагал С. К. в изготвянето на част от имейлите, негов имейл е предоставен за контакт и е подпомагал дейността извършваната от името на С. К.. Също така А. В. е бил в трудови отношения с И. К. ЕООД до 09.10.2017 г., като е подписал декларацията за неизвършване на конкурентна дейност за срок от 1 година след напускане на дружеството, но преди изтичането на този срок, а именно на 07.06.2018 г. е сключен договор за консултантски услуги към Н. П. (бъдещ управител на Блимус ЕООД) и е извършвал комуникация с Кадилак. Поради тези обстоятелства, правилно КЗК е установила нарушение на правилата на конкуренцията и в частност на разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, поради действия от страна на Блимус ЕООД свързани с възползване от фактически отношения, контакти и информация за водените преговори с потенциални търговски партньори на В. А. ЕООД. За това свидетелства обстоятелството, че месец и половина след осъществения първоначален контакт между С. К. и представителя на Кадилак кореспонденцията е прехвърлена на друга поща завършваща на наименованието, което е използвано за регистриране на интернет страница и което в последствие ще бъде фирмата на дружеството. Именно с оглед на тези съображения е изпълнен и третия елемент от фактическия състав на нормата регулираща общата забрана за нелоялна конкуренция визирана в разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, а именно, че е налице уреждане на интересите на конкурент поради факта, че е лишен от възможност за сключване на договор за дистрибуция с Кадилак и оглед изрично заявеното от представител на визираното дружество, че е осъществил първоначален контакт със С. К. с оглед работа й по договора с Инфинити и представител на собствениците. Следва да се посочи, че дори и да не беше сключен договор за дистрибуция между Блимус ЕООД и Кадилак, а именно от 01.11.2018 г., подобно поведение би представлявало нарушение на нормалната конкурентна среда и правилата регулиращи лоялната конкуренция на един свободен пазар и нормална игра на предприятията, тъй като чрез своето поведение двете физически лица нарочно са създали ново дружество с единствената цел да бъдат пренасочена комуникацията и евентуалното подписване на договор за дистрибуция от старото дружество към тях като еднолични собственици с оглед реализирането на максимална печалба. Неоснователни са доводите на първостепенния съд, че за приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4, предложение второ е необходимо физическите лица да бъдат предприятия и да извършват стопанска дейност. Точно в обратния смисъл законодателят е създал посочената нормативна уредба, а именно да може при извършено съдействие от физически лица на предприятия извършили нарушение на правилата на конкуренцията, които не са търговци и не извършват стопанска дейност да има механизъм за тяхното санкциониране.
Поради гореизложеното следва, че решението на АССО е неправилно постановено като необосновано и оттам в противоречие на материалния закон чл. 29 от ЗЗК и приложението на чл. 2, ал. 1, т. 4, предложение второ. С обжалвания съдебен акт, неправилно е установена липса на правен интерес от искане за установяване на нарушение поради възползване от фактически отношения, контакти и информация за водените преговори с потенциални търговски партньори на В. А. ЕООД, както и неправилно е прието, че е необходимо за установяването на съдействие от физически лица за извършено нарушение на правилата на конкуренцията, самите те да имат качеството предприятие. Също така неправилно е установена и липсата на втория и третия елемент на фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция по отношение на Блимус ЕООД чрез съдействие на двете физически лица С. К. и А. В..
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение, като необосновано и незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон - чл. 29 и сл. от ЗЗК, следва да бъде отменено.
В контекста на тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че оспорваното решение на КЗК съставлява законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в съответната форма за валидност, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите и приложими материалноправни норми и в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение на АССО, с което този акт е отменен, е неправилно и подлежи на отмяна. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбите на Блимус ЕООД, С. К. и А. В. срещу решение № 1020/17.12.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-511/2020 г. да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
При това преписката следва да бъде върната на КЗК за изпълнение на правомощието й за определяне на санкция на Блимус ЕООД, С. К. и А. В. за извършеното нарушение съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК и с оглед принципите на съразмерност и пропорционалност и дадените указания за налагане на максимален размер на санкциите.
С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на касатора В. А. ЕООД за присъждане на направените по делото разноски, предявено своевременно от процесуалните му представители адвокатите Байчев и Воденичаров. Представен е списък на разноските с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, общо в размер на 12 000 лв. с представени доказателства за изплащането му, поради което искането следва да бъде уважено. Следва да бъде уважена и претенцията за заплатената сумата от 500 лв. представляваща държавна такса, като Блимус ЕООД, С. К. и А. В. заплатят сторените разноски. Относно искане за присъждане на разноски представено от пълномощника на касатора КЗК, Блимус ЕООД, С. К. и А. В. следва да заплати на КЗК сторените разноски, които възлизат на 900 лв. /500 лв. държавна такса за касационната инстанция и 400 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции/.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1001/11.10.2021 г. по адм. дело № 58/2021 г. на Административен съд София област, пети състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Блимус ЕООД, С. К. и А. В. срещу решение № 1020/17.12.2020 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-511/2020 г. и ВРЪЩА преписката на Комисия за защита на конкуренцията за определяне на санкции на Блимус ЕООД, С. К. и А. В. за извършеното нарушение.
ОСЪЖДА Блимус ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], [номер] представлявано от А. В., С. К. с [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица] и А. В. с [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица]да заплатят на В. А. ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Панчарево, [улица] сумата от 12500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Блимус ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], [номер] представлявано от А. В., С. К. с [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица] и А. В. с [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица]да заплатят на Комисия за защита на конкуренцията, гр. София, [улица], сумата 900 /деветстотин/ лева -разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ МИРА РАЙЧЕВА
/п/ МАРИЯ РАДЕВА